Автор Тема:  Неактивните носители на вируса на хепатит B  (Прочетена 4821 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Мери_

  • Администратор на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Доцент
  • *******
  • Публикации: 2373
  • Пол: Жена
    • Профил
    • ХепАктив - сдружение за борба с хепатита
  • Вид лечение: Интерферон
  • Резултати: В момента съм на лечениe
  • Статус: Хроничен хепатит B
Неактивните носители на вируса на хепатит B са с риск да развият хепатоцелуларен карцином и смърт, свързана с чернодробно заболяване

Въведение

Инфекцията с вирусът на хепатит B (HBV) е глобален здравословен проблем с повече от 350 милиона хронични носители в целия свят.1 Клиничният спектър на хроничната HBV инфекция включва прогресиращи фази на хроничен хепатит, чернодробна цироза, хепатоцелуларен карцином (рак на черния дроб), и смърт, свързана с чернодробно заболяване.
 
В естественият курс на хроничната HBV инфекция, липсата на хепатит Б „e” антигена (HBeAg) не винаги води до ниска HBV репликация и ремисия на хепатита.2 С въвеждането на HBV ДНК изследванията, се оказва, че има пациенти с отрицателен „е” антиген, които са с размножаващ се HBV. С презумцията за най-ниския възможен риск от прогресия на заболяването вследствие на хроничната HBV инфекция, на конференцията по хепатит B на Националните институти по здравето (National Institutes of Health – NIH) през 2000-та година3, беше предложено за неактивни HBVносители да се приемат хората, които имат положителен резултат за HBsAg, нямат HBeAg или увеличени чернодробни ензими, и имат нива на HBVДНК, по-малки от 100,000 копия/mL. Тази произволна граница беше неизбежно обвързана с чувствителността на повечето хибридизационно-базирани анализи, с които се правеха изследвания по това време. В днешно време, повечето HBVДНК анализи са базирани на амплификация на полимеразна верижна реакция, които са много по-чувствителни и могат да открият HBVДНК при нива от 250-1000 копия/mL (copies/mL).4 Тъй като в днешно време се знае, че ниските нива на HBVДНКмогат също да бъдат асоциирани с прогресиращо чернодробно заболяване, HBVДНК критерия за един неактивен носител на вируса, беше променен да бъде <10,000 копия/mL (или <2,000 IU/mL).5 Все пак, реалния риск от прогресия на заболяването и неговите предиктори (предсказващи фактори) никога не са били ясно адресирани чрез обществено-базирано проучване. Предишни изследвания върху естествената история на такива неактивни носители не са били базирани на популацията и са били ограничени, или поради липсата на базови (начални, входни) HBVДНК данни, или поради недостатъчно чувствителен метод за броене на HBVДНК. 6-11
 
Нивата на аланин аминотрансферазата (АЛАТ, АЛТ, АЛаТ, ALT) са използвани като чувствителен индикатор за откриване на чернодробно заболяване в продължение на повече от 50 години.12 Горната нормална граница в клиничната практика се базира на разпределение на „здрави” доброволци с две стандартни отклонения над средната стойност. С увеличаването на откритите случаи на хепатит C и стеатоза (мастен черен дроб), има дебат за това дали да се намалят нормалните (референтните) граници на АЛАТ.13-15 Скорошни изследвания са открили, че има повишен риск от смърт, свързана с чернодробно заболяване и от усложнения, причинени от чернодробна цироза при пациенти с високи-нормални (близки до горната референтна стойност) нива на АЛАТ (от 0.5 до 1 пъти от горния лимит на нормалните стойности), в сравнение с пациенти с ниски-нормални нива на АЛАТ (<от 0.5 от горните нормални стойности).16-18 Въпреки това, такива асоциации и връзки по отношение на неактивните HBVносители никога не са били разследвани чрез използването на изследване, базирано на популацията.
 
В този анализ, ние сравнихме риска от хепатоцелуларен карцином и смърт, свързана с чернодробно заболяване, между една подгрупа от неактивни HBVносители, и контролна подгрупа от хора, които са били негативни за повърхностния антиген на хепатит B (HBsAg) и са били негативни и за антитела срещу вируса на хепатит C (anti-HCV), като използвахме данните от R.E.V.E.A.L.-HBV (б. прев. съкратено от Risk Evaluation of Viral Load Elevation and Associated Liver Disease/Cancer in HBV) проучването. Предикторите за риска от прогресия на заболяването до хепатоцелуларен карцином и смърт, свързана с чернодробно заболяване, също бяха изяснени.

..........................

Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение Хепактив: Неактивните носители на вируса на хепатит B са с риск да развият хепатоцелуларен карцином и смърт, свързана с чернодробно заболяване
Сдружение ХепАктив - www.hepactive.org


Неактивен Радослав Русинов

  • Администратор на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Професор
  • *******
  • Публикации: 5569
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • My Home Page
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Неактивните носители на вируса на хепатит B
« Отговор #1 -: Април 27, 2010, 21:14:18 »
Ще се опитам да обобщя резултатите от това изследване на малко по ненаучен език, както и да направя някои изводи от него.
Проучването проследява 1932 души с неактивен хроничен хепатит Б с цел да установи дали за тях съществува риск да се разболеят от рак на черния дроб или да починат от усложнения, свързани с развитието на чернодробното им заболяване.
Авторите на проучването определят като неактивни HBV носители всички пациенти, които:
- имат положителен резултат от HBsAg изследването (положителни са за австралийски антиген).
- имат отрицателен резултат от HBeAg изследването (положителни са за "е"-антиген).
- имат отрицателен резултат от anti-HCV изследването (не боледуват и не са боледували от хепатит C).
- имат нормални нива на АЛАТ, т.е. под 45 U/L.
- имат ниво на HBV ДНК (вирусен товар) под 10,000 копия/mL (1,900 IU/mL).
В проучването е била включена и контролна група от 18 137 души, които не са имали нито хепатит Б, нито хепатит C, с цел да дадат информация за това каква е честотата на поява на тези заболявания в частта от населението, която не страда от чернодробни заболявания.

Проследяването на пациентите е започнало в периода 1991-1992 година и е завършило през 2004 година, като средната продължителност на проследяване е била 13 години.
Пациентите са проследявани на всеки 6-12 месеца, като са им правени следните изследвания:
- ехографско изследване на корема
- серологични тестове
- изследване на чернодробния ензим АЛАТ
Тъй като те са били неактивни носители, не е правено проследяване на нивата на HBV ДНК, което впоследствие се оказва информация, която би могла да бъде много ценна за анализите. Причината за това, че те не са били включени за такъв анализ, е в авторите на REVEAL-HBV проучването, данните от което са били използвани, за да бъде направено това проучване конкретно върху неактивните носители. Авторите на REVEAL-HBV проучването са правили ПСР изследвания само на пациентите с активен хроничен хепатит Б. За част от резултатите от REVEAL-HBV проучването можете да прочетете тук:
http://www.hivandhepatitis.com/2008icr/easl/docs/042908_e.html
http://www.hivandhepatitis.com/2009icr/ddw/docs/060909_b.html
http://www.hcvadvocate.org/news/newsRev/2006/NewsRev-134.html#5

Авторите боравят с термина "цензурирани" участници, който аз тълкувам като изключени от статистиките. Изключените според мен са тези пациенти, които в периода на проследяване не са се явявали на контролните прегледи и съответно са били изключвани от изследването. По-долу публикувам статистиката за цензурираните участници, която в публикацията е във вид на графика, и която графика не сме включили в публикувания материал на сайта.
Броят изключени участници по време на периода на проследяване относно статистиката за рак на черния дроб, е както следва:
1-ва година: 10
2-ра година: 6
3-та година: 11
4-та година: 6
5-та година: 8
6-та година: 10
7-ма година: 14
8-ма година: 6
9-та година: 6
10-та година: 12
11-та година: 15
12-та година: 10
13-та година: 542

Броят изключени участници по време на периода на проследяване относно статистиката за смърт, свързана с чернодробно заболяване, е както следва:
1-ва година: 0
2-ра година: 6
3-та година: 10
4-та година: 6
5-та година: 7
6-та година: 10
7-ма година: 15
8-ма година: 6
9-та година: 5
10-та година: 11
11-та година: 14
12-та година: 10
13-та година: 547

Вижда се, че само през последната година на проследяване броя участници е нараснал значително, иначе в предишните 12 години той е бил общо около 120, т.е. големия брой проследявани неактивни носители се е запазил в течение на дълъг период от време, което е важно за представителността на самото изследване.

Има два вида статистики, по които са правени оценките за риска за самите неактивни носители. Първия тип статистика е за броя възникнали случаи на чернодробен рак. Втория тип статистика, е за смърт, свързана с чернодробно заболяване. Смъртта, свързана с чернодробно заболяване (на английски термина е: liver-related death) би могла да се преведе и като "смърт, свързана с черния дроб"). От това, което открих, смъртта, свързана с чернодробно заболяване се дефинира като смърт, причинена от усложнения от декомпенсирана цироза, хепатоцелуларен карцином (чернодробен рак), и/или чернодробна трансплантация (дори и в случаи, че пациента е преживял трансплантацията). Това би трябвало да означава, че във втората статистика се включват и смъртните случаи, вследствие на случаите на чернодробен рак от първата статистика. Този извод би могъл да се направи и от това, че ако се погледне точния брой на такива случаи за всяка една от тези статистики, се вижда, че сред групата на неактивните HBV носители има общо 16 случаи на чернодробен рак, и 11 смъртни случая вследствие на смърт, свързана с чернодробно заболяване.

Един недостатък на проучването е липсата на данни от HBV-ДНК изследване по време на периода на проследяване, което би позволило да се открият пациенти, които са останали HBeAg-отрицателни, имали са ниски нива на АЛАТ, но същевременно резултатите от HBV-ДНК изследването им са станали над 10,000 копия/mL в някой етап от периода на проследяване. Въпреки това, предполага се, че броя такива пациенти не е бил много голям, защото за HBeAg-отрицателните носители вероятността от такова събитие е по-малка, като освен това най-вероятно повишените нива на HBV-ДНК биха довели и до по-високи нива на АЛАТ, което е щяло да бъде отчетено по време на самото проучване и тези хора са щели да бъдат изключени от групата на неактивните HBV носители.

Като най-сериозни предсказващи фактори за развитие на сериозно чернодробно увреждане при хората с неактивно HBV носителство, учените са установили, че това са:
- по-голямата възраст
- системната употреба на алкохол
Учените, провели това изследване са дефинирали "системна употреба на алкохол" като прием на алкохол най-малко 4 дни седмично за най-малко от период от една година.

Накрая, ще се опитам да оценя какъв точно е риска за неактивните HBV носители, като преизчисля статистическите данни в малко по-разбираем вид.
Според най-важната и ясна статистика, честотата на поява на хепатоцелуларен карцином на 100,000 човеко-години, е била 64 за неактивните HBV носители, а честотата на смъртните случаи, свързани с чернодробно заболяване на 100,000 човеко-години, е била 44 за подгрупата на неактивните HBV носители.
Нека да направим изчисленията за 30 години неактивно носителство на вируса, което се доближава до един реален случай на ранно установен хроничен неактивен хепатит Б и последващи дълги години, в които не е провеждано никакво лечение, а пациента е проследяван (или не е проследяван) периодично. Ако вземем критерия от 100 000 човеко-години и го разделим на 30 години, то това прави приблително 3 333 неактивни HBV носители, които са били неактивни носители в продължение на 30 години.
Нека да направим статистиката за тази условна бройка от 3 333 души. Според информацията от изследването:
- 64 човека от тези 3 333 души ще развият хепатоцелуларен карцином по време на 30-годишен период на неактивно носителство.
- 44 човека от тези 3 333 души ще починат вследствие на усложнения от чернодробно заболяване през 30-годишен период на неактивно носителство.
Ако трябва да обърнем тези изчисления в проценти, то получаваме следните проценти:
- ако даден човек е неактивен HBV носител в продължение на 30 години, то вероятността през този период той да развие хепатоцелуларен карцином, е 1.92%.
- ако даден човек е неактивен HBV носител в продължение на 30 години, то вероятността през този период той да почине вследствие на усложненията от чернодробно заболяване, е 1.32%.

Как изглежда тази статистика за хората, които нямат хепатит C или хепатит B:
- ако даден човек няма хепатит C или хепатит B в продължение на 30 години, то вероятността през този период той да развие хепатоцелуларен карцином, е 0.45%.
- ако даден човек няма хепатит C или хепатит B в продължение на 30 години, то вероятността през този период той да почине вследствие на усложненията от чернодробно заболяване, е 0.63%.

Какви изводи можем да направим. Въпреки, че вероятността един неактивен HBV носител да развие хепатоцелуларен карцином или да почине вследствие на усложненията от чернодробно заболяване, е много малка, тя съществува, и е по-висока отколкото е за хората без хепатит Б или C. Освен това учените не са правили биопсия на проследяваните неактивни HBV носители, за да установят дали те са имали чернодробно увреждане в началото на проследяването и дали то е напреднало в периода на проследяване. Най-вероятно броя на хората, при които увреждането е напреднало по време на периода на проследяване (в сравнение с увреждането им в началото на проследяването) са доста повече от цитираните по-горе статистики за най-напредналите фази на заболяването.
Това означава, че всеки неактивен носител на вируса на хепатит Б трябва да подхожда сериозно към заболяването си и да прави проследяване, като:
- периодично (на всеки 6 месеца) следи нивата на АЛАТ.
- периодично (всяка година) следи дали нивото на HBV-ДНК при него продължава да остава под 10,000 копия/mL, т.е. дали той все още попада в категорията на неактивните HBV носители.
- периодично (всяка година) да следи серологичния си статус, което може да включва едно или няколко от тези изследвания: HBsAg, anti-HBs, HBeAg, anti-Hbe. Това проследяване ще даде информация на пациента дали той не е направил спонтанна HBsAg сероконверсия (т.е. да е изчистил спонтанно вируса), както и ще покаже евентуални промени в неговия HBeAg статус.
- периодично (на всеки 5 години) си прави чернодробна биопсия или неинвазивно изследване за установяване на степента на фиброза на черния дроб, с цел да установи дали черния дроб не е започнал да се уврежда, въпреки неактивното носителство.

Всеки пациент, който е новодиагностициран с хепатит Б, и за който е установено, че в момента е неактивен носител на вируса, и при който има данни за дългогодишно хронично носителство (или пък годината на евентуалното заразяване не може да се установи), освен стандартните изследвания (като серологичните маркери, чернодробни ензими, и HBV-ДНК изследване), трябва да си направи чернодробна биопсия (или поне неинвазивно изследване за установяване на степента на фиброза на черния дроб), за да установи дали и колко е увреден черния му дроб. В момента на неактивните HBV носители стандартно не се препоръчва и не им се прави чернодробна биопсия, поради малката вероятност от наличие на чернодробно увреждане. Статистиката, изнесена от това научно изследване, обаче дава данни за това, че за тези пациенти има риск (въпреки, че той е нисък дори и в дългосрочен план) от чернодробно увреждане. Допълнителен довод за нуждата от биопсия за тези новодиагностицирани пациенти, е това, че няма как да се знае дали и колко време те са били в някоя от другите фази на хроничния хепатит Б (преди да достигнат до фазата на неактивно HBV носителство), по време на които може да са развили чернодробно увреждане.


Поздрави,
Радо
Нямам възможност да отговарям своевременно на постове и лични съобщения.
Сдружение ХепАктив - www.hepactive.org


 


СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007