HBV Journal – юли 2010

[Мери_]

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 юли 2010

Процентите на чернодробния рак продължават да растат в Съединените щати

Един доклад, публикуван едновременно в Journal of the American Medical Association и в изданието на американските Центрове за контрол и превенция на болестите Morbidity and Mortality Weekly Report, който изследва тенденциите и промените в процентите на заболяванията от рак на черния дроб в Съединените щати показва, че тези заболявания са нараснали с 3.5% между 2001-2006 г. главно поради инфекциите с вирусен хепатит.

Ракът на черния дроб е третата по ред водеща причина за смърт от раково заболяване в световен мащаб и е на девето място в Съединените щати като причина за смърт от ракова болест. Заразяването с вируса на хепатит В (НВV) и вируса на хепатит С (НСV) е причина за около 78% от чернодробния рак по света.

Изследователите съобщават, че процентът на рака на черния дроб в Съединените щати се е увеличил от 2.7 на 100,000 през 2001 г. на 3.2 на 100,000 през 2006 г. Най-голямо нарастване на заболеваемостта от НСС има при лицата от бялата раса, афро-американците, както и хората на възраст 50-59 години.

Процентите на чернодробен рак варират от 1.4 на 100,000 в Южна Дакота до 5.5 на 100,000 в Хавай. “Резултатите показват повишаване на дългосрочното нарастване на заболеваемостта (честотата) на чернодробния рак и устойчиви расово/етнически несъразмерности,” отбелязват изследователите. За да се преобърне тази нарастваща тенденция се препоръчва разрастване на услугите за вирусен хепатит включително скрининг с препоръки за оказване грижи на лицата, хронично заразени с НСV или НВV, всеобхватни програми за имунизация, както и подобряване наблюдението на общественото здраве. Средната възраст на диагностициране на рака на черния дроб е 64 години - 62 години за мъжете и 69 години за жените. Процентът на заболеваемост е най-висок при лицата на възраст 70-79 години.

Честотата при мъжете е приблизително три пъти по-висока отколкото тази при жените. Процентът на чернодробен рак е бил най-висок при азиатците от тихоокеанските острови (7.8 на сто хиляди души), следвани от афро-американците, американските индианци и туземците от Аляска, и лицата от бялата раса.

Опасността от рак остава в сила при по-възрастните пациенти даже и след изчистване на HBsAg (HBsAg клирънс)

Корейски учени са проследили 96 пациенти, които са изчистили повърхностния антиген на хепатит B (HBsAg), в продължение на средно 166 месеца, за да видят дали при тях рискът от развитие на чернодробен рак е по-малък. Средната възраст на пациентите при започване на проучването е била 40 години.

По време на 4.5-годишния период на проследяване след HBsAg клирънс, 6 човека (6.5%) са развили рак на черния дроб. Средната възраст по време на развитието на рака е била 56 години.

Наличието на цироза по време на HBsAg клирънс, както и възраст над 45 години по време на изчистването повишават риска от рак на черния дроб.

В броя на Journal of Clinical Gastroenterology от м.юни 2010 г. изследователите предупреждават, че даже пациенти, изчистили HBsAg, могат да развият рак на черния дроб, ако имат цироза и затова наблюдаването за рак трябва да продължи.

НВV генотип D дава лош (слаб) отговор на лечение с интерферон

Има малко налична информация как се отразява лечението с пегилиран интерферон на пациентите с хепатит В и генотип D. В едно изследване, базирано в Турция, където генотип D е преобладаващ, лекарите проследили 71 HBеAg-позитивни пациенти (позитивни за “е” антиген на хепатит В) в продължение на 10 години след като са били лекувани с интерферон.

Двадесет и осем (39%) от пациентите изчистили HBeAg и развили “е” антитела - т.нар. HBeAg сероконверсия. Двадесет и пет души са сероконвертирали по време на лечението, а 3 са сероконвертирали 12 месеца след приключване на лечението.

Отговорилите на лечението са били проследени в продължение на средно 10 години и по време на този по-дълъг период на проследяване 21 от 25 първоначално отговорили (84%) са рецидивирали. Но 3 пациенти, които не били отговорили в края на терапията, отговорили по време на проследяването.

Общо 21 от 28 отговорили са рецидивирали (75%) или чрез HBeAg реверсия (14.3%), или чрез повишаване на НВV ДНК над 2000 международни единици за милилитър (IU/ml) и повишаване на аланин аминотрансферазата (ALT) над нормалните стойности (85.7% от пациентите), което е индикация за чернодробно увреждане.

Само при 7 пациенти (9.8%) отговорът се е запазил. В последния брой на Journal of Digestive Diseases and Sciences авторите пишат, че при HBeAg-позитивни пациенти с генотип D процентът на отговорилите на лечение с интерферон е нисък.

Изследователи изказват предположението, че слюнката на деца с високи нива на НВV ДНК може да бъде заразна

Възможно ли е хепатит В да се предава чрез слюнката?

Датски учени са изследвали нивата на НВV ДНК в слюнката на деца с висок вирусен товар и позитивни за HBeAg, за да проучат дали слюнката би могла да пренесе инфекцията.

В изследването си, публикувано в един от последните броеве на Pediatric Infectious Diseases Journal, изследователите съобщават, че са “открили високи нива на НВV ДНК в слюнката на HBeAg-позитивни деца и изказват предположение, че слюнката е средство за хоризонтално предаване на НВV сред децата.”

Entecavir се доказва като високо ефективен при корейски и японски пациенти

Корейски и японски изследователи лекували 167 пациенти с антивирусния препарат ентекавир (Baraclude) в дози от 0.01 мг, 0.1 мг или 0.5 мг за период между 24 и 52 седмици в едно проучване, фаза ІІ, след което ги лекували с доза от 0,5 мг дневно още 44 седмици, за да оценят дългосрочното въздействие на антивирусното лечение, което действа чрез блокиране процеса на репликация на вируса.

....................

Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: HBV Journal – юли 2010