Тъй,
ето и поучителната история за това, че всичко се връща.
Някои помнят, а други и не знаят, че аз доста дълго си играх на Бонд и укривах от родителите си цялата история за хепатита, "за да не ги притеснявам".
Е, вчера ми се обажда баща ми, за да ме пита имаме ли чанта за пътуване с малки размери. Викам, нямаме, имаме раници с малки размери. Не щял раница и приключихме. Аз хич и не го мислих тоз разговор, викам си баща ми нещо....
Преди малко майка в разговор по телефона ми разплете случая - той днеска влязъл в болница да му правят ангиография, свързана с проблеми със сърцето. Не сме паднали от Марс, знаем как се подготвя хоспитализация - туй нещо се е развивало поне две седмици... Що не ми казахте, бе хора. "Ми щото ти си чувствителна, да не те тревожим. Ама казахме на сестра ти." Въх като подскочих, тавана ударих, обаче си мълчах като посрана, щото...
Инак, добре му излезли нещата с ангиографията, де.
Дани
