Такаа, покрай мен пак е весело. Ся ше ви разкажа как щЕхме да се издушиме, като клошари и да се споминем. Вечерта към 2 часа мъжо рипа от кревата, се едно го е шутирал нЕкой, и вика 'кво става, къв е тоя дим', съответно рипам и аз. Нищо не се вижда, не може да се диша направо. Скачам, първо гледам как е дребния, отваряме прозорци, тераси, сичко....два часа не може да се издими. Кво станало, на смотаното кюмбе не знайно как му се е отворила вратата, и дима вместо в комина влиза в стаята. Лютеше ни в гърлата та мамата си трака, на дребния също, не мога да го успокоя половин час, щото и на него му бе терсене, но поне сме добре. Крум разправя, че все едно някой хванал и го разтресъл, та за тва се събудил.