Хора, направо ще умра от срам. Неудобно ми е дори да напиша нещо. Причината поради, която не успях да дойда е толкова тъпа, че незнам как да я кажа. Също и защо не успях да се обадя. Просто нямате на представа колко съжалявам, че пропуснах тази толкова дългоочаквана от мен среща. Наистина нямам думи. Чуствам се ужасно.
Вчера вечерта, или по-точно онзи ден вечерта, в къщи се събрахме с роднини и причтели на брат ми. От празнична вечеря, събирането премина в купон, подобен на тези от ученическите ни години. Беше хубаво, забавно и приятно. Аз стоях до самия край на купона, което ще рече сутринта на следващият ден. Вчеращната утрин, денят на дългоочакваната и планирана от месеци среща. Вобще не съм очаквала, че ще спя като заклана и няма да стана на време. Обикновено не мога да спя през деня и дори да съм будувала цяла нощ, пак спя по няколко часа и си се събуждам от само себе си най-късно към 10.00.h - 11.00h. Вчера се събудих в 15.30h. Направо се втрещих като видях часовника. Хвана ме страшно много яд, след което и срам от себе си, колко безотговорно изпуснах срещата, за която толкова много настоявах. Незам как да ви се извиня, просто незнам.
Понечих да се обадя на Ради или на Миглена, тъй като те си оставиха личните телефонни номера и разбира се за късмет се оказа, че нямам достъп до интернет в къщи, точно в този ден и точно в този час. Толкова глупаво звучи всичко това, че направо си мисля, че е по-добре да не го пиша. Нямам думи, нямам думи. Срам ме е!
Извинете ме!
Сега ще ме е срам и ще се чувствам неудобно да пиша дори и във форума.
И все пак, радвам се, че сте се срещнали и сте изкарали добре.