На третия ден, откакто извадих да размразявам пържолите, ми дойде пауър да ги пекна. Е, малко ме шутира към фурната и Аника във фейсбука и някои други хора, но най-вече скуката и зорът да изляза, че да си купя новия брой на сп."Ева".
Пържолите съм ги направила с биричка Будвайзър - ебати лукса, щото й е пред изтичане срокът на годност
Сега ще ознаменувам третия ден без температура. Тоя интерферон тотално си обърна схемата. Нали проблемите ми бяха в дните преди инжекцията - сега пък точно в тези дни нямах никакви грижи освен натрупалата се умора. И така - това е сприхаво и противно гадже, с което имам връзка вече 8-ми месец, но едно може да се каже за него със сигурност - не е скучен. Направо ме вали дъжд от изненади, тъй че все си ходя /или по-точно лежа/ мокра до кости от изненадващата му любвеобвилност. За капак се оказа и доста ревнив : вече две седмици ме държи вкъщи, не ме пуска на работа, по срещи - какво да ви разправям.
Трябва да започна любовен роман, може би със следното изречение :
Срещнахме се очи в очи една априлска сутрин в аптека Ремедиум, но постепенно осъзнах, че съм носила образа му в мен с години, чакала съм го, копняла съм за тръпчивия му вкус, внезапните среднощни страсти, след които ме оставя омаломощена, с мокри коси и просълзени клепки до следващата ни среща, до следващата гореща целувка /поне 39,6гр./, а мисълта, че дните заедно са съдбоносно преброени, постави върху връзката ни онзи фатален отпечатък като татуировка с име, която и да задраскаш, става още по-очевидна...
