Веси,
нормално е мъжът ти да се притеснява да не те зарази, макар че щом досега не те е заразил, едва ли би се случило. Ама какво да се прави, има и отговорни мъже (добре че не съм алергична към презервативи, щото с нашето С, определено и мен нямаше да ме е огрявало изобщо от 2008 насам
). Явно ще трябва да си изчакаш ваксината, за да може той да се успокои. Не е лесно, ама с мрънкане ще го направиш още по-трудно.
Ако още искате бебе, непременно го кажи на доцента. Той ще му обясни на съпруга ти, че щом си ваксинирана и преди да е почнал лечение (ако изобщо се налага такова), можете да бебеправите (справка - потребителката Персона вече бременее след подобна драма). И се надявам, че това ще подейства успокояващо.
А що се отнася до това, което наричаш депресия на съпруга ти - всъщност е нещо нормално. На него му се налага да промени начина си на живот и той полага усилия. Вероятно не иска да излизате с приятели, защото приятелите ви пият алкохол, когато излизат, а може би и той до скоро е пиел и сега не му се обяснява защо няма повече да пие. Когато аз отказах да пия алкохол в компания, веднага ме питаха бременна ли съм (не че има мой приятел, който да не знае, че отдавна съм приключила с репродуцирането). Трябваше да си измислям болен зъб и антибиотици, щото някак не върви на маса да отваряш очите на хората по въпросите, свързани с хепатит.
И не се дразни - говорел за ядене и пиене. Супер, значи мисли за тези важни неща. Можеше и да е по-зле - на мен в началото ми се налагаше да вдигам италиански скандали за всяко едно нещо, което не бива да се яде или пие, поотделно. Съседите ни вероятно още помнят есента, в която обявих половината от обичайните ни храни и напитки за нон грата. Шумно беше.
Дълго стана, ще приключвам. В този момент ти избираш - или си събираш акъла, дефинираш си приоритетите и си заставаш до мъжа и го подкрепяш (без да мрънкаш извън този форум, банята ви и кухнята на сестра ти/майка ти), или дефинирайки, разбираш, че не ти е приоритет, и стягаш багажа и отиваш у мамини си.
Дани
