Дългосрочна ефикасност на ентекавир при хора с хепатит B
Дата: 17 август 2011
Автор: James Learned Дългосрочната монотерапия с ентекавир (Baraclude) води до вирусологичен отговор при голяма част от нелекуваните с нуклеозиден/нуклеотиден аналог пациенти (аналогово-наивни), дори и при тези, които все още имат откриваема HBV ДНК на 48- та седмица.
В броя от м.август 2011 на Hepatology, Roeland Zoutendijk и колеги от групата на наблюдателното проучване VIRGIL (VIRGIL Surveillance Study Group) описват резултатите от един анализ, който изследва ефикасността на ентекавир за 1 или повече години както при нелекувани, така и при лекувани с нуклеозидни/нуклеотидни аналози пациенти с хронична инфекция с вируса на хепатит В (HBV).
Учените са изследвали основните (изходните) фактори, свързани с частичен вирусологичен отговор на ентекавир при нелекувани преди това (терапевтично-наивни) пациенти и дали постигането на частичен отговор рано по време на лечението не пречи на (не компрометира) успеха на дългосрочната терапия с ентекавир.
При Фаза 3 проучвания на ламивудин (Epivir-HBV, Zeffix) в сравнение с ентекавир, ентекавир показва по-добра биохимична, вирусологична и хистологична ефикасност. Генотипната резистентност към ентекавир се среща рядко, даже и след 5 години лечение. Но ефикасността на ентекавир е сериозно компроментирана при пациенти, при които ламивудин вече не е ефективен и чийто НВV има обширни мутации на резистентност към ентекавир.
Сегашните европейски насоки за лечение на хепатит В предполагат промяна в схемата на лечение на пациенти, които все още имат откриваем вирусен товар на 48-та седмица - независимо какво е било предшестващото лечение. Но, както отбелязват авторите на това проучване, доказателствата в подкрепа на тази препоръка са недостатъчни и се базират на данни от проучвания, които използват по слаби нуклеозидни/нуклеотидни аналози.
...
Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив:
Дългосрочна ефикасност на ентекавир при хора с хепатит B
