Здравейте не съм ви писала отдавна и реших да драсна някои ред за да разкажа до къде сме стигнали. То нашето си е ходене по мъките вече 1 год., но дано крайния резултат си заслужава.
Тъй като и аз често оставам на лечение в Иван Рилски заради моите болежки, а и нали съм "секретар" на "шефа" с хепатита - мъжа ми,

взех документите за да ги подам за протокол. Разговарях с проф. Антонов който ми обясни какво е решил за лечението, че е предвидил то да е с Pegasys + Copegus, разясни ми отново всички предимства и недостатъци и се разбрахме че д-р Николова и д-р Томов ще са нашата връзка с него поради честите му отсъствия и така аз се запътих към кабинета на прословутата д-р Желева която изготвяла протоколите. Дадох папката с копията от изследванията, тя ме увери че ще се свърже с нас до месец и аз спокойна се прибрах у дома. След 2 седмици д-р Николова звъни на мъжа ми с думите - трябва аз да ти изготвя протокола, защото Желева ще отсъства, но няма и помен от документите ти!

Полудях вярвате ли ми

тая Желева не ми вдъхна доверие още от както я видях да се вее кат муха без глава по коридорите цял ден. Но нямаше как поредното преглъщане от моя страна заради мъжа ми, но само да мине лечението ще хвана някоя кокошка за престилката ако ще да спя в полицията. Добре че Николова се оказва човек до тук, сканирах всички документи и ги пратих. След няколко дни мъжа ми пак ме раздруса - трябвало консултация с психиатър защото хепатит С му е бил заради наркотиците и се заяждат с протокола му, трябва психиатър да напише че не взима наркотици и не е зависим в момента. А да ги питам къде им отидоха техните изследвания когато се заеха с неговия случаи или оная от архива чака да и кихна нещо за да ги даде? Представете си кои ще ни напише това в нашия град като той не е бил зависим наркоман, никога не е ходил на психиатър за този проблем, не е бил в комуна и никои лекар не е знаел за деянията му

Хайде наново изследвания и луди пари за тестове за наркотици, защото никои не иска да си сложи подписа под заключение без каквито и да било данни. И това направихме, сега чакаме заветния протокол, дано го дочакаме

Е това е за сега приятели, надявам се скоро да преминем към другия раздел от теми
Поздрави Ками

животът - това не е да чакаме да отмине бурята, а животът е да се научим да танцуваме в дъжда