Автор Тема:  HCV Journal – април 2015  (Прочетена 641 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Силвана Лесидренска

  • Модератор на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Доцент
  • *******
  • Публикации: 2706
  • Пол: Жена
    • Профил
    • ХепАктив - сдружение за борба с хепатита
  • Вид лечение: Нуклеозиден аналог
  • Резултати: Повторно лечение
  • Статус: Хроничен хепатит B
HCV Journal – април 2015
« -: Юни 02, 2015, 10:19:18 »
Хепатит С: да дадеш черен дроб, да получиш черен дроб
 
Автор: Lucinda K. Porter, RN
 
Годините живот с хроничен хепатит С унищожиха черния дроб на моя приятел Рик. Миналата година, трансплантацията на черен дроб спаси живота му. При пътнотранспортно произшествие загива 19-годишен мъж, благодарение на който, Рик сега е добре. Не минава и ден, без Рик да не благодари за живота си на този човек. Междувременно аз загубих трима приятели, които нямаха шанс за чернодробна трансплантация. Рик имаше невероятен късмет, защото черният дроб е един от органите, чиито недостиг за трансплатация в САЩ е огромен. Според American Liver Foundation, приблизително 17 000 души са в списъка на трансплантация на черен дроб; от тях са трансплантирани 6000 души; 1500-1700 души са загинали, преди да успеят да получат своя шанс. Хроничната чернодробна недостатъчност, причинена от усложненията на HCV, е най-честата причина за чернодробна трансплантация при възрастните в Съединените щати. Цироза, причинена от дългосрочна злоупотреба с алкохол е втората водеща причина. По-голямата част от хората, живеещи с HCV никога няма да прогресират до момента, в който ще им бъде необходима трансплантация. Това е сложна операция, която изисква грижи през целия им живот. Пациентите с чернодробна трансплантация имат преживяемост приблизително 86% за първата година и 78% за следващите 3 години. При повечето чернодробни трансплантации се използва материал от починал донор. Въпреки това, забележителната способност на черния дроб да регенерира, ни позволява трансплантации, при които се използват части от черния дроб на жив донор. Не е нужно да бъде кръвен роднина, необходима е съвместимост по кръвна група. Около 40% до 60% от черния дроб на донора се отстранява. В срок от осем седмици, черния дроб, както на донора, така и на реципиента, се регенерира напълно. Донорът се възстановява за около два месеца; а реципиентът 6 - 12 месеца. Въпреки че „живата‘‘ чернодробна трансплантация звучи като идеалният начин за справяне с дефицита на органи, това не е така. Потенциалният риск за донора е толкова висок, че живи чернодробни трансплантации се правят само когато потенциалният риск за донора е малък, и потенциалната полза за получателя е безспорна. Трудно е да откриете актуални данни за живи трансплантации, но се оказва, че са около 250-400 годишно (забележка на преводача: данните са за Съединените щати). Един на всеки 300 донори ще умре, а около 30% ще страдат от усложнения. Много живи донори, които умират, са роднини на получателите. Човек само може да си представи колко трудно би било да се живее с мисълта, че си жив, но иначе здравия донор е починал. Въпреки, че е важно да се увеличи даряването на органи, по-добрият план е да се намалят нуждите от трансплантации.  Скринингите и лечението на пациентите с хепатит С са ефективен начин за това. Когато започнах работа в тази област, пациентите с хепатит С, които бяха трансплантирани, все пак щяха да останат с HCV, поради реинфектиране на новия дроб с вируса, а понякога щяха да развият и нова цироза. Сега можем да лекуваме хепатит С, което отклонява нуждата от втора трансплантация. Други стратегии, които ще намалят нуждата от трансплантации на черния дроб, са:
 
-          имунизиране на всички деца срещу хепатит B.
-          програми за повишаване на осведомеността на обществото за опасността от алкохол, наркотици и диетичните добавки и въздействието им върху черния дроб.
-          повишаване на информираността за влиянието на диетата върху черния дроб. Затлъстяване на черния дроб е във възход в САЩ, което от своя страна води до намаляване на броя на годните за трансплантация черни дробове.
-      увеличаване на популацията на донори на органи. Така например, страни, използващи стратегия на "opt-out" имат много по-голям процент на дарени органи. Това означава, че всеки е потенциален донор, освен ако изрично не е посочил друго. Например, Германия използва система ‚‘Opt-In‘‘ и само 12% от населението е дало съгласие за дарение. Съседна Австрия използва система ‚‘Opt-Out‘‘, и има ниво на съгласие почти 100%. САЩ използва стратегия на " Opt-In".
 
В някои случаи, излекуваните от хепатит С пациенти могат да бъдат потенциални донори. Тази ситуация е възможна, когато органът е в добра форма, и реципиентът би   починал без трансплантацията. Получателят на органа има възможност да откаже трансплантцията, ако прецени. Преживяемостта с орган, заразен с хепатит С, е подобна на тази с орган, който е негативен за хепатит С. Затова, ако сте се излекували от хепатит С, отпразнувайте го, като посочите във вашата здравна карта, че бихте искали да станете донор. Попитайте също така семейството и приятелите си за това.

Цялата статия е на сайта на Сдружение ХепАктив: HCV Journal – април 2015

Сдружение ХепАктив - www.hepactive.org


 


СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007