Вирусен хепатит - Обща дискусия > Моята история

 И аз имам хепатит Ц

(1/12) > >>

ani.n.m:
Здравейте на всички! Моля ви, кажете ми нещо каквото и да е, защото от неизвестността в която се намирам на моменти ми идва да се метна под някой влак. На 31 години съм. Майка на прекрасно момиченце на 2 г и половина и съпруга на страхотен мъж. До скоро бях по майчинство. Сега се замислям, че от около година нямам същите сили, както до преди това. Уморявах се лесно, не ми стигаше съня. Отслабнах, защото започнах да тренирам фитнес у дома и спазвах здравословен фитнес режим. Дали случайно е било всичко това? Режима ми 90% се е покривал с правилното хранене при увреден черен дроб. Преди 3 месеца се върнах на работа и започнах да чувствам умората. Реших, че трябва да си намеря по лека работа. Все се надявах на отпуски, болнични, почивни дни. Обявиха кръводарителска кампания и аз се включих, защото бях сигурна че съм здрава, исках да направя добро и да си почина. Е... Резултата хепатит ц.... Дали съдба или ирония ми предстои да видя. Ще умра ли?!?!? От тогава изпитах доста симптоми. Дали е внушение? Ноусещам черния си дроб, даже понякога ме пробожда и ми тежи. Не мога да спра да плача при мисълта че няма да съм до детето ми докато расте. Аз просто искам да я виждам как расте и да бъда до нея. Първо не повярвах. На третия ден вече го приех. Четох какво ли не. Чувствах се долна. После си казах какво пък, аз съм силна и през това ще мина. Само на силните им се дават такива неща. Не мога да спя. Крия се и плача. Ще се лекувам. Ще мина през всички кръгове на ада само да оцелея и да съм със семейството.  Страх ме е да не е цироза вече и да е късно. Защото ми се подува леко корема. Нямам тъмна урина. Леко ме сърби в тая област. Дали е дошло времето и сега се появяват симптомите? Или е внушение след като разбрах? Наистина не съм усетила нищо освен умората от около година. Ще полудея. Днес бях супер спокойна, а вчера мисля че имах мозъчна мъгла. Беше трагедия. Ако не бях на работа сигурно щеше да ми е смешно. Дали е внушение или наистина са симптоми. Сега лежа защото като седя ми е дискомфортно. Дали съдбата е благосклонна и ми помага, защото исках да направя добро? И защо ми се случва на мен, която никой не мрази, на всеки прави добро, нямам лоши намерения към никой и винаги помагам на всеки с каквото мога. Предполагам, че е нещо старо или е на година и половина след зверско вадене на зъб. Но ако е скорошно възможно ли е такива прояви, които отговарят на цироза?!?!? Или аз криво го разбирам. Бях на преглед при д-р Цветкова в св. Иван Рилски. Тя каза: ти не си болна! Как разбра? Каза, че дроба ми е леко увеличен с 1см. Пусна ми изследване асат и алат с 5 единици са ми завишени. Другото го чакам от германия да пристигне. Не искам да ходя на работа. Гледам хората на вън и си мисля: този може да е болен милия и изобщо не подозира. Искам да предупредя всички. Да помогна на всички като мен, които не знаят. Спокойна съм до някъде, че бащата на детето е страхотен и дори да ме няма той ще я обича като майка и ще се грижи за нея, както прави и сега. Гледам се в огледалото и не ми се вярва че съм болна. Майка ми каза че от есента съм жълта. Да, малко бях наистина. Това с умората го свързах с недоспиването и свалените кила със спорт и по оскъдните порции. Кажете ми нещо, каквото и да е. Разкажете ми за вас, за някой, който се е излекувал. Просто искам да знам. Как да тълкувам всичко това. Как ще спя докато ми дойде резултата? Искам да започна да се лекувам веднага. Страх ме е да на умра. Сигурно всички от това ги е страх. Ако вярвам, че ще се оправя, а не обратното ще помогне ли? Или да чакам най-лошото? Аз само него си предтсавям и тогава изпитвам всички симптоми. Но вече спрях да мисля за лошото, а дроба е подут. И всякаш балончета се пукат в него и сърби и....

ralkataaaaaaa:
Здравей,миличка,първо се успокой -не се умира от хепатит ц ако се лекуваш :) На първо време си пусни ПСР за да разбереш колко вирус имаш в кръвта,след  това от болницата ще ти подготвят документи за здравната каса за започване на лечение. И спокойно,старай се да си по-спокойна,пази си силите,ще ти трябват :) Можеш да четеш нашите публикации в темите "предстои ми лечение", "на лечение съм" ,"завършено лечение" и т.н. там всичко сме описали подробно :)

ani.n.m:
Здравей. :) много ти благодаря, че ми отговори. Дано е така. Дано не е късно. Чакам резултата с нетърпение.Ще се опитам да съм спокойна, макар че в работата ми е яко стрес и физическо натоварване за болен като мен.

Buba:
Здравей „AZ”, макар в момента твоята паника и това, че вече си се отписала да ми се струва абсурдно, но като че ли повечето от нас минават през подобни състояния, когато научат,  че имат хепатит С. От това, което си написала е ясно, че нямаш цироза, била си и на преглед, според мен си внушаваш повечето неща. Ако наистина си се заразила преди година и половина (което обаче съвсем не е сигурно – помисли си за всички случаи, в които е било възможно чужда кръв да влезе в твоята) е малко вероятно да имаш сериозно увреждане на черния дроб. Ако нямаш друга инфекция (примерно и хератит Б или да си изкарала хеп. А), увреждането става бавно, с години, понякога и десетилетия, а и в повечето случаи това се случва без да има външни признаци. Бременността и раждането, връщането ти на работа, както и стреса, които изпитваш сега може да са засилили някои от симптомите на хепатита (като умората). Под дясното подребрие минават черва, нерви и какво ли не, едва ли пробожданията са ти от черния дроб. Това, че си се опитала да направиш добро като дадеш кръв  е имало положителния ефект да разбереш за вируса, съответно да  си следиш състоянието, да не консумираш алкохол, което е важно и като му дойде времето да излекуваш вируса. Разбира се има много хора, които са се излекували от хепапит С, дори и с най-старите терапии, а вече има нови лекарства, които са с огромен процент успеваемост, (в момента  Сдружението се бори те да станат достъпни за всички българи - можеш да се включиш в тази инициатива) и нямаш основания да мислиш за умиране. Изследването, което чакаш от Германия вероятно е ПСР, което ще ти установи количеството вирус в кръвта. След това сигурно ще ти направят биопсия за да установят състоянието на черния дроб и ще те насочат към някакво лечение. Дотогава живей нормално като здрав човек. Не си докарвай излишни притеснения и нерви от чакане на резултати, психическото ти здраве ще ти е нужно. В този форум и сайта на Хепактив можеш да научиш абсолютно всичко за хепатита и лечението му.

ani.n.m:
Здравей БУБА. Благодаря и на теб, че се включи, намери време да прочетеш и желание да напишеш. Аз съм адски объркана от всичко и не зная какво да мисля и чувствам. Исках да споделя с някой като мен, защото в сайта и тук е пълно с информация, която може да те побърка. Както стана с мен. Последното беше когато четох за Анита. Гледах и видео. Съвсем се довърших. Да, резултата е че е жива и здрава. Но нали не на всеки отпускат такова лечение. Аз като чета тук оставям с впечатлението, че повечето не се излекуват. Разбрах, че прабаба ми е живяла 20 години с цироза. Предполагам автоимунно, защото не се е тровила с нищо. Или оък зараза с хепатит и после това. На 80 години е починала. Хранила се е само и единствено с тиква и лимони. Отчаях се. Отчайващо е не може никой да отрече. Тъпото е че не може да се тълкува по нищо какъв ще е края или кога ще е. Но при Анита е щял да бъде много скоро. Това не е ли страшно? Когато бях бременна четях отново, но така не се панирах никога. Имах здрав разум и шесто чувство. Отсявах само важното и питах лекарката понякога. Тя ми се смееше за някои неща, но аз просто обичам да знам защо е така и т.н за всичко съм си такава любопитна. Знам и че повечето случаи, за които се говори много и пише са единични. Или поне се надявам да е така. Тези, които се лекуват или раждат без проблеми за пример не си правят труда да го раздуват в нета, защото никой ме се впечатлява от доброто. Само лошото и страшното ни трогва и вълнува. Нали все за най-лошото обичаме да пишем и да говорим в новините. Аз за това не ги и гледам. Имам си мой красив свят. Този с детето, мъжа и мечтите ми за бъдещето. Обещавам си да започна да вярвам. Повтарям си цял ден думите, с които ме успокои и ми казваш да си пазя нервите, че има за какво да ми трябват. Звучи много .. Разумно. Успях да се накарам да поспя. Останах си в къщи днес, не отидох на работа, за да си почина малко от всичко. Благодаря ви, че ви има и давате подкрепа. А за включването в кампании и помощ относно лечение на подобно болни - ще направя каквото мога в момент, в който съм в състояние да помогна на някой. Че сега на себе си не мога :) Обещавам си го на мен. И на вас!

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия