Вирусен хепатит - Обща дискусия > Моята история

 И аз имам хепатит Ц

<< < (2/12) > >>

ani.n.m:
Искам още нещо да попитам: мога ли да пия мента глог валериан? И аспирина също? Пиех магнезий и вит Ц, но вече не смея. Вредно ли е? Взех си днес вердин. Аз се храня на често и по малко от година, с цел да засиля метаболизма си. Пия над 3 литра вода на ден. Ям сутрин въглехидрати - обикновено овесени ядки с мед, банан и канела и фреш лимон и портокал пак с мед. До скоро и грейпфурт, но вече - не! На обяд салата с пилешко месо не мазно. Или пуешко. Радко риба - бяла, филета само. Понякога леща и боб. Леща обичам. Ядях по 2,3 яйца на ден, вече и едно не смея. А вечер преи сън чаша прясно мляко с бисквити. Сега започнах да хапвам тиква. Четох доста противоречиви мнения относно лимона например. Също и за захарта. Да, те се превръща в мазнини, но нали вредни са тези от животински произход и тежките? Аз винаги съм мразела мазното. Така че това не е проблем. А принципа с мазнините го има и при плодовете и тяхната захароза. Вие как се храните и пазите ли диета? Тя помага ли ви?

Таня Митева-Димитрова:
Все едно съм в моя профил :)-същите писания. Не си сама нито в здравословните неблагополучия, нито в душевните терзания. Имаш късмета да открият проблема навреме и да има лечение. Няма да ти казвам да спреш да се безпокоиш и да не се хвърляш в разни филми, защото при мен такива съвети не помогнаха. Изживях си го, побърквам всеки ден прекрасния си съпруг и продължавам с пълна пара. Аз пия по 4 менти глог и валериан всеки ден. И още един куп добавки. Изчакай си ПСР резултатите, виж как ти е черния дроб (и моя беше увеличен миналия Декември, и аз бях полудяла от тревога...и още съм ...) и вече ще можеш да прецениш как да се храниш, какво да пиеш и как да се лекуваш. Определено няма да умреш от сегашното си състояние и вярвам, че ще имаш възможността да се излекуваш без да стигаш до крайности :)

Buba:
Здравей отново, да не ми се разсърдиш, но ми се струва че в момента имаш по-голяма нужда от психолог, отколкото от гастроентеролог :). Аз пък ще ти кажа първо да се успокоиш и да приемеш проблема не като присъда, а като изпитание, с което ще се справиш!  „какъв ще е краят и кога ще е” не може да го „тълкува” никой – нито здрав, нито болен, но ти до разсъждаваш  за „края” на този етап ми се струва нелепо.
Значи... от къде да започна – нормално е да си объркана, наистина във форума има вече прекалено много истории,  (по времето когато аз пишех активно в него беше по-лесно да се ориентираш). Това че си останала с впечатление, че повечето хора не се излекуват от хеп. С е погрешно. С най-старите терапии (интерферон и рибавирин) поне 50% от лекуващите се изчистваха вируса. С последващите тройни терапии (интерферон, рибавирин + протеазен инхибитор) мисля, че процентът е поне 70%. В България, включително от писалите в този форум,  доколкото знам тези проценти бяха по-високи защото повечето от лекуващите се са млади хора със добри начални показатели, които повишават успеваемостта. Много от изчистилите вируса не пишат вече тук, което е обяснимо, защото са решили проблема, който ги е довел до форума, затова си попаднала предимно на неотговорили на лечението. Новите безинтерферонови терапии са  с до 98% успеваемост и основния ни проблем е дали и кога ще са налични за всички заразени в България. За добро или лошо ти си открила вируса си точно в такъв преломен момент. Бих казала, че си по-скоро  късметлийка, но пък е малко непредвидимо какво лечение ще ти предложат и кога.  За да разбереш дали и доколко имаш причина за притеснения първо трябва да получиш резултата от ПСР-а. Той ще покаже дали изобщо имаш вирус в кръвта или си се самоизлекувала. Тъй като са ти повишени АСАТ и АЛАТ и имаш увеличен черен дроб, най-вероятно още имаш вирус, но все пак това трябва да се потвърди. След това трябва да се установи колко ти е увреден черния дроб. Ако си се заразила преди година и половина може изобщо да нямаш фиброза . Дори да имаш тя може да е минимална. Имам чувството, че ти си останала с впечатление че хепатита води автоматично до цироза. Това не е така! Според статистиката, която съм чела само около 30% от заразените изобщо някога стигат до това усложнение. Преди това може да имаш различни степени на увреждане на дроба (фиброза), които се степенуват от Ф1 до Ф4 и между преминаването от една в друга степен обикновено минават години. Ако нямаш търпение да чакаш лекарката да те изпрати на изследвания и биопсия защо не си платиш един фиброскан или фибротест, които да те ориентират в какво състояние ти е черния дроб?
Това че баба ти е живяла с цироза 20 години и е доживяла 80 год. изобщо не е отчайващо, на мен ми се струва дори обнадеждаващо, но явно на теб в момента всичко ти е в черни краски.

Относно диетите се надявам някой друг от форума да ти помогне, защото аз не съм пазила такава. Това че се храниш толкова здравословно със сигурност е в твой плюс. Моята лекарка беше прагматична и не смяташе, че някаква специална диета или дори хепатопротекторите могат да окажат съществено влияние върху действието на хепатита, но разбира се добре е да помагаш на дроба си, а не да го товариш. Няма спор само за забраната (силното ограничаване) на алкохола. Мисля, че и останалите светила - гастроентеролози също не са на едно мнение за диетите. Единственото, за което са единодушни е, че черното кафе (по едно две кафета на ден) влия благотворно върху функционирането на черния дроб, а в ГОЛЕМИ количества цитрусовите плодове (в частност грейпфрутите :) ) му вредят, но това е всичко. Така че и по този въпрос не мисля, че трябва да се вманиачаваш - стресът вреди на черния дроб повече и от мазнините :).
Не виждам никакъв проблем да пиеш мента глог и валериан, дори в твоя случай е препоръчително. За нервите ти казах че ще ти трябват първо заради разправиите с болниците и здравната каса покрай отпускане на лечение, и второ ако все още изписват интерфероновите терапии (с които така се надявах, че са приключили) – заради самата терапия, която ще ти  ги подложи на достатъчно изпитание.
От други лекарства– знам, че за особено вреден се смята парацетамола и разбира се кортикостероидите. По принцип ограничавай да приемаш лекарства за щяло и нещяло, и казвай на лекарите за хепатита, преди да ти ги предпишат.
Понеже видях и другата ти тема за предаването на дете от майка ще си напиша мнението тук.  Това с ограничаването на "влажните" целувки към детето ми звучи абсурдно. Хепатит С се предавам само ако заразена кръв влезе в кръвоносната система на незаразен.  Огромният брой случаи на заразяване е при венозни инжекции с нееднократно използвани спринцовки или кръвопреливане. Случва се предаване и при използване на нестерилни инструменти при зъболекар, козметик, татуировки, но не познавам някой доказано заразен по такъв начин. Другото е по-скоро теоретично. Лекарката ти нали е ясно с разликите между хеп. Б и С? Изобщо на мен не ми е известен случай на предаване на хепатит С по битов път -  както виждаш и съпругът ти не е заразен, но разбира от тук насетне общи нокторезачки, самобръсначки, четки за зъби, пинцети, пили е желателно да се изключат.  Вероятността за предаването на хепатита от майка на дете е около 5% и става при самото раждане и, а детето разбира се могат да го изследват ако е на 2 години и половина. 
Оф май няма да се справя с обобщението по всички въпроси, дано друг да продължи или да намериш отговорите из темите :). Успех!

ani.n.m:
Прочетох отговорите ви сутринта и цял ден за вас си мисля пак. Искам много неща да ви кажа, но най-важното е, че ви пожелавам от все сърце да сте здрави и да имате пълноценен живот. Буба благодаря ти, че си отделила толкова време и мисли да ми отговориш така подробно и приятелски. Знам, че не е лесно да си загрижен за някого и да се опитваш да го вразумяваш някак. Препрочитам по няколко пъти всичко и се изпълвам с равновесие и надежда. А за психолога си много права  :laugh: много ме разсмя. Таня, и в нас е пълна лудница. Мъжа ми точно това каза - болнично заведение за психично болни и избяга. Хич не ние скучно - рев, писъци, после се гушкаме всичките :) Аз снощи четох едни теми за положителното мислене и как влияе на болестите и така се стегнах, но като се събудих пак се чувствах по онзи гнусен начин, все едно съм прокажена. Като прочетох коментарите ви  рязко се освежих. Благодаря ви и на двете за спооделянето и надеждата, защото когато човек е болен от нещо май това му трябва в най-големи дози.

По повод на надеждата мисля, че не е лошо да има тема с позитивни мисли на хора с такава съдба. Аз си записах някои разсъждения и макар, че са си мои, а и може би не са кой знае какво, реших да ги споделя тук. Може би ще дадът нещо на някой. Дори и един човек да вземе нещо от тях ще се радвам. И обещавам, когато един ден се излекувам да разкажа на всички.

Живота е толкова пъстар! Ту си на върха от щастие, ту си в тинята. Но в това има някава красота. Ако беше само хубав щеше да е скучен. До скоро с такава радост приемах всяко предизвикателство. Но след този огромен шамар който получих, паднах и се изплаших. Приземих се. Като дете на което майка му се кара и удря. То е в шок и не знае как да реагира. Изпитва страх и се парализира. Е, и аз така. Обаче аз вярвам в едно нещо - силата на мисълта. Вярвам, че един отчаян човек изглежда болен, после другите започват да го отбягват и той се чувства още по зле. Става един кръговрат и човек не намира сили поразен и от болестта си да се вдигне, да си каже "ще променя това". Това е и депресия. Трябва много да обичаме себе си. Ама много. И да вярваме всеки ден в доброто. Трябва да сме спокойни, отпуснати, целомъдрени. Когато имах разни дребни проблеми, които според някои хора например бяха големи, аз никога не се предавах и винаги вървях на пред. Отивах, питах, исках, настоявах, но без да съм нахална. Не е нужно да се бориш като звяр за да получиш нещо. Трябва да си деликатен, но и поне малко хитър и да изплъзнеш от ръцете на другия онова което искаш. Той дори да те хареса и да иска да ти го даде. Така правя аз обикновено. Но сега станах малко неуверена в себе си и не зная точно какъв е начина да си поискам обратно здравето. А толкова го искам!!!! Сещам се, че когато много ксках нещо в ония спокойните дни се зареждах с търпение и бях убедена, че нещото ще стане. Ама винаги ставаше. Сега ми е малко по-трудно. Може би..не!сигурна съм, че съдбата праща нарочно такива изпитания. Плача на моменти, защото се съжалявам. Аз не обичам да ме съжаляват. За това не искам и да казвам на никой за това. За да не гледат на мен като на болна. Ще кажа на някой позитивен на който му пука поне малко за мен. Или който има сходна съдба. Боже, колко е важно човек да има вяра! Не искам деня ми да е обсебен от мисли за оздравяване, защото това ще значи, че съм яко болна и имам голяма нужда. Да, аз имам, но не с цената на всичко. Нали има и други важни и хубави неща - детето, мъжа ми, слънцето, птичките, вятъра, рисуването, общуването. Не искам да се вманиачавам. Значи тактиката е следната. Старая се да имам добро настроение. Спирам да чета статистики, цифри и чужди съдби с лош край. Започвам да чета и да мисля за силни хора. Боже, съдбата е голяма работа. Но май ме харесва. Как е поставила нещата. Първо да съм болна не е ясно от кога. Второ да съм в работата на която съм сега ( за малко да я сменя) точно в този момент, за да разбера че съм болна. Видях плаката за кръводаряване и датите му написах, а през ума не ми мина да отида. Добре че с една колежка се сближих, за да стане дума, че тя ще ходи. Тя не дойде в крайна сметка, но накара мен по този начин да отида и така разбрах. Вярвам, че в живота ми се дават точните хора по точното време. Това дете също не ми е дадено напразно. То ми е огромен стимул. Ами в този смисъл явно съм необходима тук на земята и има нужда от мен! Обещавам си да помагам на такива като мен с каквото мога някой ден когато вече съм здрава. Аз вярвам наистина, че това ще се случи. Да, много ме е страх от смъртта, но толкова искам живота! Искам да виждам, да усещам, да се радвам, да плача, да прегръщам, да обичам, да помагам. Знам, че ще има шанс! Явно някога съм направила нещо ужасно и сега това ми е наказанието. Може би в минал живот. Или пък просто в този живот трябват повече силни хора и съдбата сега ми е подготвила държавен изпит. Значи ще го мина! Аз през всичко минавам. Особено за хората, които обичам или за тези които са добри и на които държа. Няма да се притеснявам и това ще го мина!

olga61:
Здравейте! Може и аз да напиша малко? Прочетох всичко, написано до сега . Колко е близко и познато и ка искам да кажа на АЗ- не се тревожи, ще се излекуваш, и това ще мине, бъди силна, вярвай. 14 години аз живях с вируса, часове висях в този форум-четох истории, съвети, статии, търсех информация, намирах отговори, досаждах на хора в лични съобщения и им благодаря за отговори и търпение. Минах лечение. Преди една година свърши. Една година без хепатит С. Така мисля, последен ПСР беше отр. Все помалко се сещам че бях болна. Всякакви неприятни усещания в областа на дроба намаляха. Вярно, преди винаги сутрин, като отворя очи, мисълта веднага отиваше там-боли ли? Тежко ли му? До сега не мога да повярвам-че успях. Надявам се, че успях. Никой не застрахован- че може да се разболее. Всички ние, инфицирани, минаваме през болка , страх, отчаяние. Но важно да вярваме- в себе си, да имаме близки, които ни подкрепят и се нуждаят в нас. Благодаря на този ФОРУМ и всички ВАС, които четете и пишете, които намират време да споделят твоята болка и да се порадват с теб за успех, благодаря на Бога ,че ми помогна да се реша и да издържа! Моля се на Бог да помага на тези, на които им предстои лечение! Нека да бъдат силни и позитивни! Благодаря на тези, които прочетоха моите думи!

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия