Вирусен хепатит - Обща дискусия > Моята история

 Неясна за мен диагноза - реактивирал или остър хепатит Б

(1/5) > >>

Nikki22:
Здравейте,

Бих искал да споделя с вас объркването си относно моята хепатитна история.
Отдавна ви чета и много сте ми помогнали, редом с всевъзможни статии на чужди езици, които изчетох, откакто получих положителен резултат на теста за хепатит Б.

Малко предистория:
Доста пътувах из Азия и Северна Африка през пролетта. В началото на юни се върнах от последната дестинация, а месец по-късно получих ужасна диария, която продължи няколко дни, придружена с треска и умора, премрежено зрение, главоболие. Постоянно ходех до тоалетната, като усещането беше, че има още и още, при все че отдавна нямаше какво. Само вода пиех, за да не се обезводня. Лекарства не. Минаха 10-на дни, пооправих се и си купих пробиотик, който сякаш ми помогна, но продължавах да усещам странни реакции след консумиране на различни храни. Изчаках близо месец, преди да отида на гастроентеролог и го направих едва когато вече се чувствах добре. Прегледа ме и каза, че слезката ми е малко увеличена, коремът е отличен, да си пусна пълна кръвна картина и чернодробни ензими. Да го потърся само ако нещо не е наред в резултатите.

Пак взех да пътувам и изследванията пуснах след месец и половина. Всичко беше в норма, само АЛАТ и АСАТ бяха с 10-на над горните граници. Прецених, че може би не е фатално и заминах на почивка в края на септември, отново в чужбина. Там, към края на престоя, пак имах подобни преживелици, само че за по-кратък период от време и по-интензивни – денонощие, но този път се събуждах често, предишния път не се случваше.
Върнах се и продължих да работя активно, да уча, да спортувам. Получих предложение за работа в чужбина и се наложи да се тествам за СПИН, реших да пусна и хепатитите. Б излезе положителен.

Веднага си записах час при специалист, след доста четене из форума и интернет като цяло, но датата бе за след 2 седмици, аз бях доста притеснен и реших да не чакам, а да проуча какви допълнителни тестове може да направя междувременно и да му ги занеса, за да ги коментира. АЛАТ вече беше 1000, HBeAg – положителен…

При консултацията ми бяха пуснати отново + няколко други. АЛАТ вече беше 1300. Лекарят каза, че съм преуморен от много активност, но аз не усещах умора дотогава, или поне не си давах сметка за това. Напоследък усещах, че се потя, пък не е типично за мен дори през лятото, пък вече беше началото на ноември. Изключиха хепатит А, Е, но бяха положителни цитомегаловирусът (от малък ми излизат херпеси, от години не се бе случвало, но се сетих, че през юни имах) и Епщайн Бар.

Лекарят каза, че трябва да постъпя в болницата, защото има опасност от чернодробна недостатъчност. Спомена, че „най-вероятно се касае за реактивирал хроничен хепатит“. Разбрахме се да отида на другия ден, но се оказа, че няма свободни легла и ме върнаха. Пулсът ми вече бе толкова ускорен, че мислех, че ще умра от друго. На следващия ден ме приеха – АЛАТ 1500. Лекарят се притесни и ми каза да си купя Зефикс. Приех една таблетка.

На втория ден от престоя излезе ПСР-отрицателен и казаха, че може да ме изпишат, но по-добре да остана още ден, но да спра Зефикс-а. При изписването АЛАТ беше 850. Казаха ми да дойда след две седмици на контролно изследване – тогава АЛАТ беше 1900. Лекарят каза да почна Зефикса и да го приемам редовно, като трябва да тестваме всяка седмица. След седмица АЛАТ беше 2000, направиха ми нов ПСР с резултат 47 000 000 и IgM anti-HBc(+). Каза, че инфекцията е остра, да продължавам със Зефикса и че има шанс да го изчистя напълно. Удължиха ми болничния, макар сестрата в поликлиниката да се учуди, че в епикризата пише, че „вероятно се касае за реактивирал…“, както и че според нея слезката не е малко, а доста увеличена. Ехографът показа, че черният дроб не е увеличен. Болки не съм ималл Бях загубил надежда, но всяка следваща седмица АЛАТ започна да спада: 1200, 240, 150. Поуспокоих се. Лекарят каза да се храня както обичайно, нищо да не променям, но ме беше страх, въпреки че доста здравословно живея, постарах се да внимавам още повече – през тези два месеца наблягах на салати, плодове, хляб, ориз, но не можах да се откажа от лютите подправки, поне силните чайове спрях, само те ми липсват. От месо и млечни продукти ми се повдигаше постоянно, макар да не повръщах. Обонянието ми се изостри, дразнеха ме всякакви миризми, усещах ги много по-силно – въздухът навън ми миришеше гадно, покрай коли и пушачи като минавах, много гадно ми ставаше, дори парфюмът ми ме дразнеше. За съжаление, точно докато се лекувах вкъщи, течеше ремонт и често се налагаше да пренасям тежки неща, бързо се уморявах особено на свечеряване. Не знаех дали си втълпявам, че съм зле, откакто разбрах за болестта, защото преди това нямах спирачки. И на доста бои се надишах, паркет се цикли и т.н.

Най-сетне, на 2 януари АСАТ бе в норма, а АЛАТ – почти, 65. Обадих се на лекаря да се похваля и да го попитам кога трябва да правим нови изследвания. Каза да дойда след 5-6 месеца, не се сещаше точно кой съм, въпреки че всяка седмица му звънях – след изписването само два пъти съм го виждал, през останалото време се чувахме набързо по телефона, което бе добро улеснение. Попита ме дали сме правили биопсия, казах не, защо? Тогава взе да ми обяснява неща, които дотогава не беше, което доста ме шокира – че инфекцията е хронична и трябва доживотно лечение. Попитах защо не ми го е казал в началото, когато ме окуражаваше, впоследствие нали каза, че инфекцията е остра, позамисли се какво да отговори и повтори да направя това, което каза – нов ПСР след 5 месеца, да си пия Зефикса… Попитах дали има шанс да изчистя антигена – каза, че е неособено голям, но ако искам, да си го тествам и него тогава. Много се разстроих, като цяло останах с едно впечатление за неглижиране. Не че съм специалист, но до днес не съм сигурен каква ми е диагнозата, камо ли прогнозата.

Върнах се на работа, поработих 3 седмици, като втората се чувствах отлично,  а последната се преуморих и не можех да спя добре, пак пулсът ми се учести, взех да се потя нощем. Вчера направих нови изследвания и всичко вече е в норма, АЛАТ 28. Всички ензими бяха завишени през последните 2 месеца – билирубин – общ и директен, ГГТ, само АФ не, но вече всичко е под контрол, слава богу.

Може и да пропускам детайли, въпреки че доста пространствено описах всичко. То вече всичко мисля, че оказва влияние върху хепатита и общото ми състояние.

Оттук насетне не знам какво да правя. Опитвам се да си запиша час при още двама лекари, но така и не успявам да се свържа. Иска ми се да вярвам, че ще се излекувам, но остава съмнението, че ми е било предписано погрешно лечение, или пък че сме го започнали късно. Първоначално не вярвах, че ще се оправя, после лекарят ми вдъхна кураж, а сега сме в изходна позиция, макар и с добри резултати от последни изследвания. Все още не смея да тествам пак антигена – не са минали 6 месеца от диагнозата, а 3, но от симптомите, които описах най-горе са минали 6, пък не съм сигурен, че те имат общо с вируса. Не боледувам изобщо по принцип. И тогава не пожълтях. Четох, че развилите симптоми и високи равнища на АЛАТ и АСАТ имат по-големи шансове, но ако наистина е реактивирала стара инфекция, за която не съм подозирал, а не остра, май няма шанс. ☹ И този ПСР много ме гложди – първия път излезе отрицателен, възможно ли е да било грешка, или все още не се е откривал в кръвта? Никъде не намерих достатъчно информация дали при остър хепатит може да се достигне до такива високи стойности на вирусно натоварване… И доста раздразнителен станах през последните 4-5 месеца. Опасявам се да не се окаже, че съм се заразил в детството си и едва сега да се проявява.

Моля, посъветвайте ме. От София съм.
Благодаря предварително!

Силвана Лесидренска:
Здравей,  Ники,

много объркана история. Хем си нямал вирусен товар, след няколко дни 47 млн. Явно първият е бил грешен...за коя болница и лаборатория става на въпрос?
При Igm anti hbc положителен говорим за остра инфекция, не за реактивация, така че имаш реален шанс да си негативен 6 м. след диагностициране.
Просто изчакай този период и пусни вирусен товар, hbsag и anti-hbs. Първите две трябва да са негативни, а третото, ако е положително би било супер.

Nikki22:
Много ти благодаря за бързия отговор, Силвана! Успокои ме  :pardon:

Пропуснах да отбележа какви други медикаменти ми бяха предписвани през този период.
При първоначалния преглед: Трансметил 3x1 (3 месеца), Ливурон веднъж дневно (6 месеца), Изопринозин (по схема, в продължение на месец 3х2 с паузи от по седмица).

В болницата ми изписаха и Карзил 3х2, като казаха да не спирам другите неща, но да намаля Трансметила на 2 таблетки дневно. По време на тридневния ми престой не ми правиха редовни вливания – първия ден едно, втория ден 2, а уж трябваше три, третия ден 2, при изписването сутринта 1.

При контролния преглед ми изписаха Легалон 3х2 и го добавих към всичко гореспоменато, въпреки че прочетох, че съставът им е приблизително еднакъв. Върнах се към приема на 3 таблетки Трансметил дневно. Спряхме Изопринозина.

Преди втория ПСР попитах лекаря защо пия толкова много неща, каза да спра Карсила.
При следващ телефонен разговор ме попита защо взимам и Легалон. Казах „защото така ми казахте“. „Ами, добре, пий го“.

При последния разговор ми каза да спра всичко, освен Зефикса, защото нямало смисъл да пия толкова много лекарства, ако приемам него. Пък на рецептата си пише съответно 3 и 6 месеца. Не смея да ги спра. Не знам дали да се вслушам в първоначалните му предписания или в последните, когато вече не си ме спомняше добре.

Доста сериозно подходих към лечението, въпреки че винаги съм избягвал лекарства. Стриктно спазвам препоръките. Сега, след като вече всичко ми е в норма, ме е страх да ги спра, за да не скочат пак ензимите. Затова ми се иска да се консултирам с още специалисти. Кръв съм давал над 12 пъти и бих давал още много, ако може да се проследи добре какво се случва.

Не ми се искаше да споменавам, но става въпрос за Токуда. Всъщност при първия преглед лекарят каза, че съм за Инфекциозна болница, но условията там едва ли ще ми понесат и ще направи всичко възможно да ме приемат при тях, макар и само за 3 дни. След като отново се влоших, каза да пия Зефикс и да изчакам да видим дали ще ми подейства. Ако не, отново в болница за седмица. Не се наложи, така че реално се лекувах вкъщи, като едва преди Коледа започнах да лежа по-активно, преди това все се налагаше да върша разни неща и си мислех, че това може да ми навреди.

От 2 седмици се опитвам да се свържа със сестрата на проф. Антонов. Близки ми препоръчаха и Кацаров от ВМА, но за него трябва да почакам до март.

Страх ме е от биопсия, особено ако се окаже, че е излишна в моето състояние. Бих предпочел фиброскан, но не ми бе предложено да мина през него и сметнах, че явно не е необходимо на този етап.

Продължавам със Зефикса, въпреки че пише, че е за хроничен хепатит. Прочетох няколко изследвания на английски – за случаи на тежки форми на остър хепатит, при който се използва и дава резултат, но вече не знам кое е тежко, кое не и кой как го тълкува.

От няколко дни пия котешки нокът - вдъхнови ме една история тук  :pardon:

Силвана Лесидренска:
Приемът на прекалено много неща и добавки, в период, когато имунната система сама трябва да се справи с един вирус, не е добре.
Бях чела някъде, че всъщност така се увеличава шанса за хронифициране.

Да, бях се досетила, че е Токуда, заради грешката с ПСР-а, често им се случва. Кой ти е лекар там? Ако искаш, сподели ми на ЛС.

Nikki22:
И аз го четох някъде това, но се притеснявам да спра предписаното от лекаря - то си беше за 3 месеца. Въпреки че вече ми каза, че няма смисъл, мисля да го докарам третия месец - на 3 февруари, пък после да направя експеримент да спра временно и да си пускам кръвни изследвания. Зефикса ще го продължа.

Неприятното е, че заради напрежението не мога да спя като преди, а това е важно за възстановяването. Сутрин съм доста бодър, но понякога се случва да спя 3-4 часа само, стремя се поне 6 да ги докарвам.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия