Хепатит C - превенция на хронична инфекция?

[pumuckl]

Това е цитат от написаното в Уикипедия за Хепатит С:

Previous practice was to not treat acute infections to see if the person would spontaneously clear; recent studies have shown that treatment during the acute phase of genotype 1 infections has a greater than 90% success rate with half the treatment time required for chronic infections, but that the majority of acute hepatitis C is cleared.[12]

Английският ми е ок, но правилно ли съм разбрал или не е това, което си мисля?!
Може ли някой да ми го разтълкува? Значи ако инфекцията се хване в този промеждутък от време /от момента, в който антителата могат да бъдат засечени в кръвта, та до края на условната "остра инфекция", по време на която може да няма симптоми/ - значи има 90% вероятност с лекарства да се стигне до пълно излекуване?

Тъй ли?

Щото:

The hepatitis C virus is usually detectable in the blood within one to three weeks after infection, and antibodies to the virus are generally detectable within 3 to 12 weeks.

Това значи, че изследване направено на 3-тия месец след заразяването няма начин да бъде отрицателно, а всъщност да има инфекция. Т.е. ако между 3-тия и 4-тия месец започне лечение, шансът е доста сериозен. Но какво лечение трябва да се започне в такива случаи?

Това, за което се чака цяла година ли?

Примерна хипотеза: Аз съм баща на 16 годишно момиче (въпреки, че съм на 28, хаха), което се прибира една вечер и ми казва честно "Тате, аз се боцках, едни момчета ме накараха." Аз съм притеснен и понеже знам за опасността от хеп. С, водя дъщеря си всеки месец на изследване. На втория или третия месец, изследването излиза положително. К'во правя?

[tedibon]

Дано хипотезата ти е наистина примерна!Чукай на дърво,у нас има 15 годишна дъщеря,но засега не е пробвала нищо освен цигари в ранна детска възраст9-10г

[nevron]

Здравейте!
Аз отдавна се питах какво се прави в такива случаи и дали вобще е възможно при доказано остро протичане на хепатит "С" зараза, да се предприемат адекватни мерки, за пълното изчистване на вируса, или поне опит това да се направи.
Чакаме мнения!
Поздрави!

[Радослав Русинов]

Здравей,
Да, точно така - ако човек започне интерфероново лечение веднага след заразяването, има много голям шанс да се излекува.
Но това все още не се практикува широко дори и на запад, пък камо ли в България.
По-скоро за момента е практика при инцидентно заразяване на медицински работници.
Аз наскоро написах статия точно на тази тема, затова ще сложа линк към нея да я погледнеш:
Лечение при инцидентно заразяване с хепатит C или при остър хепатит C
Аз определено бих посъветвал всеки, който установи, че е бил заразен в последните 6 месеца, сериозно да се замисли за такова лечение. Ясно е, че трябва да го плати сам, но пък има много голям шанс да се излекува. Освен това, лечението ще е по-кратко. Единствения проблем си остава това как човек да разбере, че е бил заразен - само 20% от заразените имат "остър" хепатит. При останалите, първите 6 месеца протичат безсимптомно.
Тази информация от Уикипедия за този вид лечение, която си постнал, не съм я ползвал като източник, затова ще я добавя и нея в статийката.

[Silvi]

    При моята дъщеря случаят е точно такъв - остър хепатит С, със силно изразена симптоматика, а лечение само с витамини, карзил и системи с глюкоза в инфекциозно отделение. Но според лекарите тряваше да мине 6-месечният период от острия стадии на болестта и след това, ако имунната система не може сама да се справи да се мисли  за интерфероново лечение. А всички знаете след тези 6 месеца колко се чака, за да започне антивирусното лечение. За съжаление това е системата на лечение в България!

[pumuckl]

Ами според мен доста лекари нямат навика да четат последните научни изследвания, а по-скоро си карат по утвърдения от тях с годините стереотип при лечението на пациентите си. Цял ден работят, а като се приберат вкъщи правят всичко друго, но не и четене на медицински проучвания. "Човек се учи докато е жив" е фраза малко изтъркана. Хората от един момент нататък спират да се учат.

Затова смятам, че темата, която  Радо е написал е добре да се забучи, за да може колкото може по-лесно да достига до търсещите я. Това е доста важна информация. 20% от инфектираните с Хеп. С имат симптоми в острата фаза. Да речем половината от тях ще отидат на лекар и хепатитът им ще бъде диагностициран. Половината от тях (5%) ще потърсят информация в Гугъл на български, да речем 4% ще попаднат в този форум, който е доста голям и не може да бъде изчетен за кратко време. От тия 4%, ние искаме 100% да получат най-нужната и належаща за тях информация. И това е именно тази. Така може и някой лекар да научи нещо ново, благодарение на тоя форум. Бас ловя, че ако пациент снесе тая информация на лекар, оня ще гледа като бик в дискотека и ще мига на парцали. С това здравеопазване човек е по-добре на себе си да разчита.

Аз знам кога и как се заразих с Хепатит Б, дори ходих при консултация директно в Инфекциозна болница. НИКОЙ, никой там не ми каза нищо за ваксинацията, която може да се направи и след контакта с вируса. Казаха ми да ида да се изследвам, без да отчетат факта, че за мен е твърде рано изследването да покаже адекватен резултат. Седмица след заразяването кръвта е все още чиста, при мен беше чиста дори 2 месеца след заразяването. През това време прочетох  какви ли не сайтове, но за това, че съм можел да избегна разбовляване разбрах чак след като се бях излекувал по естествения начин.

И така. Аз дори отчитам, че това далеч не са "новости", щото някои от излседванията са отпреди 11 години. Но за мен лично, щом нещо е достигнало като информация в Уикипедията, значи то е утвърден факт. Това е сайт за общо ползване и в него не се пишат разни подлежащи на доказване неща. Случаят с дъщерята на Силви може само да ме остави безмълвен. Какъв е смисълът да се чака за тия лекарства толкова време, щом е ясно, че за 1/5 от пациентите те са належащи веднага заради шанса да се оползотворят почти на 100%, всмисъл да доведа излекуване.

Пак проблем на здравеопазването, а? Хепатит С е проблем на здравеопазването, адекватното му лечение - също е проблем на здравеопазването.

[nevron]

Здравейте!
Аз лично получавам последната информация свързана с чернодробните заболявания, най-вече хепатитите на личната си електронна поща. Така, че не виждам каде може да бъде проблема и нашите докторчета-специалисти да се добират до нея (информацията).
Вече имам чувството, че знам повече от гастреоноложката, водеща моят случай. Понякога, когато й спомена за някакво ново изследване или опити свързани с лечението на хепатитите, тя ме гледа учудено и забелязвам, че това все пак е в мой плюс, защото взе да гледа по-сериозно на нещата около лечение ми.
Най-добре е сами да се информираме за всичко, което е пряко свързано с нас самите, с наште близки и роднини и с разбира се , нашите интереси. Интернет е почти неизчерпаем източник на всякакъв род информация, така че смятам, че трябва максимално да се възползваме от наличието му (на интернета имам предвид). За всяко нещо и във всичко, можем и трябва да се поровим поне малко из дебрите на нет пространството, за да сме малко от малко поне по-запознати с каквото и да било нещо, засягащо или незасягащо ни в момента.
Информацията е едно от най-ценните неща на света в който живеем, така че народе нападай здраво и без притеснение се ровете и търсете инфо за всичко.
Поздрави!

[Радослав Русинов]

    При моята дъщеря случаят е точно такъв - остър хепатит С, със силно изразена симптоматика, а лечение само с витамини, карзил и системи с глюкоза в инфекциозно отделение. Но според лекарите тряваше да мине 6-месечният период от острия стадии на болестта и след това, ако имунната система не може сама да се справи да се мисли  за интерфероново лечение. А всички знаете след тези 6 месеца колко се чака, за да започне антивирусното лечение. За съжаление това е системата на лечение в България!

И при мен имаше "остър" хепатит, който се прояви един месец след заразяването. Пожълтях и всичко - както си му е реда. Лежах един месец в инфекциозно отделение с диагноза хепатит B. После една година диета, направиха ми някакво изследване и ми казаха, че всичко ми е наред и съм чист. Малката подробност е, че годината в която се случва всичко това, е 1989 или 1990 година и надали някой от лекарите, че чувал за хепатит C.
Дано поне в днешни дни някои хора получат право да бъдат информирани и да имат шанс да се опитат да се излекуват!

Радо

[Радослав Русинов]

Ами според мен доста лекари нямат навика да четат последните научни изследвания, а по-скоро си карат по утвърдения от тях с годините стереотип при лечението на пациентите си. Цял ден работят, а като се приберат вкъщи правят всичко друго, но не и четене на медицински проучвания. "Човек се учи докато е жив" е фраза малко изтъркана. Хората от един момент нататък спират да се учат.

Затова смятам, че темата, която  Радо е написал е добре да се забучи, за да може колкото може по-лесно да достига до търсещите я. Това е доста важна информация. 20% от инфектираните с Хеп. С имат симптоми в острата фаза. Да речем половината от тях ще отидат на лекар и хепатитът им ще бъде диагностициран. Половината от тях (5%) ще потърсят информация в Гугъл на български, да речем 4% ще попаднат в този форум, който е доста голям и не може да бъде изчетен за кратко време. От тия 4%, ние искаме 100% да получат най-нужната и належаща за тях информация. И това е именно тази. Така може и някой лекар да научи нещо ново, благодарение на тоя форум. Бас ловя, че ако пациент снесе тая информация на лекар, оня ще гледа като бик в дискотека и ще мига на парцали. С това здравеопазване човек е по-добре на себе си да разчита.

Аз знам кога и как се заразих с Хепатит Б, дори ходих при консултация директно в Инфекциозна болница. НИКОЙ, никой там не ми каза нищо за ваксинацията, която може да се направи и след контакта с вируса. Казаха ми да ида да се изследвам, без да отчетат факта, че за мен е твърде рано изследването да покаже адекватен резултат. Седмица след заразяването кръвта е все още чиста, при мен беше чиста дори 2 месеца след заразяването. През това време прочетох  какви ли не сайтове, но за това, че съм можел да избегна разбовляване разбрах чак след като се бях излекувал по естествения начин.

И така. Аз дори отчитам, че това далеч не са "новости", щото някои от излседванията са отпреди 11 години. Но за мен лично, щом нещо е достигнало като информация в Уикипедията, значи то е утвърден факт. Това е сайт за общо ползване и в него не се пишат разни подлежащи на доказване неща. Случаят с дъщерята на Силви може само да ме остави безмълвен. Какъв е смисълът да се чака за тия лекарства толкова време, щом е ясно, че за 1/5 от пациентите те са належащи веднага заради шанса да се оползотворят почти на 100%, всмисъл да доведа излекуване.

Пак проблем на здравеопазването, а? Хепатит С е проблем на здравеопазването, адекватното му лечение - също е проблем на здравеопазването.

Прав си за всичко, което казваш! И идеята тази тема да се "закачи" постоянно най-отгоре, не е никак лоша и затова мисля сега да го направя. Дори и един човек да успее да се излекува, прочитайки и информирайки се по темата от форума - си заслужава!
Сега погледнах дали форума излиза в резултатите на Google, като пуснеш търсене по остър хепатит c лечение:
Търсене: остър хепатит c лечение
В момента темата, в която си пишем излиза на 7-мо място, пак е нещо.
Дано някой ден, някой който има нужда, да я открие и прочете, и освен това - след това да си намери лекар, който да не го обяви за луд и да се съгласи да го лекува.

Поздрави,
Радо

[pumuckl]

Acute infection due to HCV results in a chronic course in 55% to 85% of cases.[1] Chronic hepatitis C virus (HCV) infection is one of the leading causes of chronic liver disease, affecting about 170 million people worldwide.[2] It is also a major cause of liver failure and hepatocellular carcinoma and is the leading indication for liver transplantation. The most important risk factors for HCV infection are intravenous drug abuse, needle stick injury, nosocomial, and sexual transmission. Chronic HCV carriers are a potential source for transmission of this infection. Therefore, the evolution to chronicity of acute HCV infection must be avoided.

Although chronic HCV infection of genotypes 2 and 3 can be cured in 85% of patients with pegylated interferon-a and ribavirin, sustained viral response (SVR) in genotypes 1 and 4 is between 40% and 50%.[3],[4] While patients with chronic hepatitis C require a combination treatment with interferon and ribavirin for 6 months (genotype 2 or 3) to 12 months (genotype 1 or 4) or even longer in the absence of rapid virological response,[5] treatment for acute hepatitis C (AHC) is for a shorter duration.

The majority of patients with AHC are asymptomatic. However, mild jaundice may be seen in 60% to 85% of these patients.[6],[7] The asymptomatic patients are often detected by surveillance such as following individuals with needle-stick exposure, intravenous drug abusers, patients on long-term hemodialysis, etc. There is no specific diagnostic test for AHC; the diagnosis is usually based on seroconversion to anti-HCV antibodies and on the presence of HCV RNA in the first serum sample. The best method for detecting acute HCV infection is to screen high-risk patients for seroconversion from a past negative to a positive anti-HCV test.

Several questions need to be answered before treatment for patients with AHC can be recommended. These are: (i) Is interferon effective in patients with AHC? (ii) When should therapy be started? (iii) What is the optimal duration of treatment?

Is interferon effective in patients with AHC?

Pooled data from 13 studies has showed that SVR occurred in 65.8% (range 25% to 100%) of treated and 29.8% (range 5.8% to 52.2%) of untreated patients(Table 1).[6],[8]-[19] Despite the heterogeneity in these studies (type of interferon, dose of interferon, duration of treatment, starting interval for interferon treatment, etc), the results strongly support the benefit of interferon therapy in inducing SVR and reducing chronicity of AHC. SVR was higher (83.1% of treated and 30.9% of untreated patients) when a higher dose of interferon was used,[9],[14]-[19] and improved further if the patients received induction dose for the first month (95.8% of treated and 29.6% of untreated patients).[14],[17],[19]

In a recently published meta-analysis, Licata et al[20] showed that in 12 cohort studies the likelihood of SVR was 70.5% (95% CI 62.6-78.3) for 162 treated patients, whereas the overall likelihood of achieving spontaneous serum HCV RNA clearance was 35.3% (95% CI 26.2-44.9) for the 81 untreated controls. The risk difference of SVR increased from 5% to 90% with increasing interferon weekly dose, suggesting that induction with a daily dose of interferon was the best schedule of treatment.[20] Delaying therapy by 8-12 weeks after the onset of disease did not compromise the SVR rate.

Jackel and coworkers[17] reported 98% SVR in 44 patients with AHC treated with 5 MU of interferon-a 2b, daily for one month then thrice in a week for 5 months; this rate of recovery was higher than the rate of spontaneous recovery and also than the rate of response to the best of treatment available for chronic hepatitis C. Nomura et al[19] treated their patients with AHC with daily injections of interferon-a 6 MU for 4 weeks, followed by 5 additional months if no response was detected. In the early intervention group (after 8 weeks), 4 weeks of therapy was associated with SVR in 13 of 15 patients, and follow-up treatment for 5 months in remaining the patients also resulted in SVR. In contrast, in the late intervention group (after 1 year), therapy was associated with SVR in only 6 of 15 patients.

In patients with AHC, once weekly pegylated interferon-a for 12 weeks was safer, more cost-effective and superior to interferon-a 2b thrice a week plus ribavirin therapy in inducing of SVR and preventing chronicity.[21],[22] Pegylated interferon alone is as effective as pegylated interferon plus ribavirin in inducing SVR.[23] There is no study so far that compares pegylated interferon with interferon daily induction dose treatment (Table 2).

In conclusion, current evidence has confirmed that daily induction dose of interferon or pegylated interferon is highly effective in achieving high SVR. There is no data to support the inclusion of ribavirin in the treatment of acute HCV infection.

When should therapy be started?

Immediate treatment of all patients with AHC would result in treatment of some patients who would recover spontaneously. Recent data indicate that spontaneous recovery might be higher than previously believed.[6],[24] Symptomatic onset of disease,[25],[26] younger age, and female sex were significantly associated with a self-limited course of HCV infection.[6],[27] HCV genotype 3 is also associated with high spontaneous clearance of infection.[28] The immune response weakens once chronic infection develops due to expansion of HCV quasispecies towards a more heterogeneous and resistant virus population. Once the chronic infection is established, spontaneous viral clearance is unusual. Thus, treatment of patient with AHC should be delayed in such a way that it does not adversely affect the outcome.

Recent data suggest that delaying therapy 2 months after the onset of the disease does not affect the outcome.[20] Santantonio et al ,[27] in a prospective long-term study, demonstrated that spontaneous HCV RNA clearance occurs within 8-12 weeks from the onset of disease. The recently published study by Gerlach et al[6] also confirmed that patients with acute hepatitis C clear the virus within the first 12 weeks and no spontaneous viral clearance was observed after 16 weeks. Finally, Hofer et al[29] in a small prospective study confirmed that patients with acute icteric hepatitis C had a high rate of spontaneous viral clearance within the first month after the onset of symptoms; viral load declined fast and continuously in symptomatic patients who cleared HCV spontaneously.

However, repeated viral load determinations may not be practical and cost-effective in most clinical settings. Therefore, from a practical point of view, treatment for AHC may be delayed for 8 to 12 weeks from the onset of symptoms. This strategy may avoid the unnecessary treatment of affected patients who would otherwise spontaneously recover. The "wait and watch" policy may particularly be useful in AHC patients infected with genotype 2 or 3 because the response rate to combination therapy is good, i.e., ~85%[3],[4] and even shorter duration of therapy (14 weeks) with pegylated interferon may be as effective as longer duration therapy in patients with chronic hepatitis C.[30]

What is the optimal length of treatment?

Available information is inadequate to determine the optimal duration of treatment. While many patients may respond to a short course of induction therapy or to pegylated interferon, a few patients may require 24 weeks of therapy. Therefore, it is desirable to treat such patients for 24 weeks till a final answer is available from randomized controlled trials. Whether the treatment can be truncated at 12 weeks in patients who cleared virus at 4 weeks should be evaluated in prospective controlled trials.

Finally, follow up is mandatory after spontaneous or therapy-related viral clearance. In many patients with AHC, HCV RNA may become negative transiently during recovery from acute illness before they progress to chronicity. In most studies patients have been followed up for at least 12 months. Thus, follow-up evaluation at least 12 months after therapy seems appropriate to ensure that the HCV infection has resolved.[7],[20]

To conclude, current evidence is sufficient to recommend interferon therapy to patients with AHC, and failure to treat AHC could be considered a medical error. A daily induction dose (5 or 6 MU) during the first month or treatment with pegylated interferon is the best option for treatment. Treatment should be delayed 8 to 12 weeks from the onset of symptoms or diagnosis in order to avoid unnecessary treatment of patients with AHC who would otherwise spontaneously recover. Treatment should be continued for 6 months.

Ето и една  друга теза:

Recently, several hepatologists have recommended interferon (IFN) therapy for acute hepatitis C (AHC), to prevent chronic hepatitis C (CHC) and its complications.[1]-[8] Is IFN therapy for AHC effective, appropriate and cost-effective?

IFN monotherapy in AHC resulted in sustained viral response (SVR) in 62% versus 12% in untreated patients.[2]-[9] Meta-analysis of four randomized controlled trials showed 28% increase in SVR with IFN.[4] High-dose IFN therapy resulted in 83%-100% viral clearance.[6],[10],[11] IFN monotherapy thus reduced chronicity in about 40% of patients with AHC. Observations in some of these studies are in small number of patients and without adequate controls.[9]

Treatment of AHC with IFN has certain advantages: (i) therapy is recommended for a short period of 3 months;[5],[7],[8] (ii) serious complications such as cirrhosis of liver and / or hepatocellular carcinoma (HCC) may be prevented in a few patients surviving 20-30 years; (iii) the virus is eliminated from blood early, and hence the risk of its transmission, though rare, will be reduced.

But are these advantages sufficient enough to recommend detection and treatment of all patients with AHC?

The vast majority of patients with AHC are asymptomatic or present with minimal constitutional symptoms; jaundice is present in only 20%.[12] Clinical data and serological markers do not help to accurately differentiate AHC from some patients with CHC.[13] Following the onset of symptoms in AHC, appearance of anti-HCV may be delayed for 3-6 months and test for HCV RNA in blood is necessary to diagnose AHC.[14],[15] Accurate timing of exposure is possible only when there is one exposure to blood transfusion or needle prick. Thus, repeated screening of blood for ALT, anti-HCV and HCV RNA in all patients with blood transfusions, intravenous drug abuse or in a hemodialysis unit will be needed to detect patients with AHC.

Following AHC, the incidence of CHC varies from 54% to 80%.[16]-[19] The risk is much lower in younger than in elderly individuals, due to greater chance of spontaneous clearance of the virus in them.[2],[6],[20],[21] Spontaneous viral clearance in the first 3 months of infection occurs in up to 50% of symptomatic patients with AHC.[2] Hence treatment prior to 3 months would prove to be unnecessary in a large number of patients. Whether treatment should be commenced 3 months after onset or earlier is not agreed upon by experts.

CHC results in cirrhosis in 2%-4% of young women or 20%-30 % of middle-aged transfused patients, over a period of 20 years; 1%-6 % of cirrhotics will develop HCC every year.[18],[22]-[25] All patients with CHC are not recommended antiviral treatment; only those with transaminase elevation and/or significant histological abnormalities on liver biopsy are recommended treatment.[3] Hence treating all patients with AHC to prevent CHC and its complications is not justifiable.

After 23 years of HCV infection, the mortality related to liver diseases is higher (4%), but not significantly so, compared to controls (1.3%).[17],[26] Subjects with AHC over the age of 50 years have a risk of serious complications at about 70 years of age.[22],[27] Non hepatic causes are obviously likely to be a much greater risk to their lives. Hence the risk from CHC should not be overemphasized.

Human immunodeficiency virus (HIV) and HCV infection often co-exist; about 25% of HIV-infected patients have HCV infection.[28] Whether observations of IFN therapy in AHC alone are applicable to those with co-infection with HIV or other viruses (e.g., hepatitis B) is not known.

In conclusion, we need to reconsider the recommendation to treat AHC, for several reasons: (i) serial blood testing for ALT, anti-HCV and HCV RNA will be required in a large number of subjects in order to detect asymptomatic AHC; the cost involved will be enormous; (ii) patients who will spontaneously clear the virus in the first 3 months of infection will be unnecessarily treated with an expensive drug with significant side effects; (iii) the presence of CHC by itself is not an indication for treatment; only selected patients with CHC are recommended treatment; (iv) the risk from CHC has probably been overemphasized.

Тука казват, че хепатит с не бил толкова страшен.

[anita]

Кое не му е страшното като ти остава за цял живот

[pumuckl]

Във втората статия казват, че не е оправдано остро болни от хепатит С да взимат интерферон, щото:
- така и така половината от тях се излекували сами и ще бъдат подложени на лечение излишно /макар и само 3 месеца/.
- трябвало да се направят доста изследвания на доста хора - т.е. доста кинти в прав текст
- само част от хронично болните следва да се лекуват
- рискът от хроничния хепатит С бил преувеличен.

Прочети го цялото обаче, има контекст.

[Радослав Русинов]

Тези цитати дават друга гледна точка. Също ще са много полезни, ако някой обмисля дали наистина да опита такова лечение.
Ако не ти е проблем, пусни ги в онази статия в раздела "Статии", за да може цялата информация да е на едно място.
Въпреки, че лекарите имат своите доводи, всичко е много относително.
Аз се разболях от "остър" хепатит C един месец след заразяването. Лежах на системи един месец в инфекциозното отделение. Аз от коя група точно съм. Аз съм от групата на прецаканите, на които лекарите биха казали, чакай да видим какво ще стане. Искам да видя как биха реагирали те в случай, че знаят че те самите току-що са заразени.
Те си имат своите доводи, но нека да запознаят с тях пациента, да седи и да чете един месец ако трябва изследвания и проучвания, да се срещне с 2-3 специалиста и той да прецени дали да се лекува.
А защо не да се изчака 3-4-5 месеца и да се види какво се случва със самоизчистването, и ако не става, тогава да се предприеме лечение.
Важното е да има информиран избор, нещо което никой човек в България не е получил по отношение на възможността за лечение на "остър" хепатит C.

[anita]

Радо,
 това понятие информиран избор е хубаво ама май не е разбрано от нашите лекари или по точно криворазбрано.
Моя информиран избор се състия в това да си избера дали да вляза в болницата да си пия хапченцата или да си ги пия у дома.

[Радослав Русинов]

Радо,
 това понятие информиран избор е хубаво ама май не е разбрано от нашите лекари или по точно криворазбрано.
Моя информиран избор се състия в това да си избера дали да вляза в болницата да си пия хапченцата или да си ги пия у дома.

Да информирания избор може да бъде и разтегливо понятие. Но пък форумът и всички ние можем да променим поне малко това.