Хора, не можах да се добера до този елексир - екстракт-а от грозде, но както и да е, защото при последните ми анализи, плакетите, тоест тромбооцитите са се повишили и от 68 ли бяха, или 61 (не помня точно), в момента са станали 101 при референтни граници, както вече знаете между 150 и 400 (или на други места измервани между 150 000 и 400 000, не знам какви мерни единици, сега не ми се рови да видя с точност). Така, че този проблем за сега е що-годе увладян.
Друго нещо ме разтревожи обаче при тези последни резултати. Според мен, дейността на щитовидната жлеза ми е намаляла драстично. Тоест, стойностите й са завишени, което ще рече ниска активност.
Някой би ли могъл да ми даде някакви вероятни причини за това явление сега. Възможно ли е от изнервяне да са се променили показателите? Според мен, от друго няма какво да е, защото в последно време отново не се разбираме, ама вобще вече с моя приятел. Всеки ден се караме за нещо, тоест той постоянно ми бучи за щяло и нещяло, а аз избягвам да си отварям голямата змийска уста, защото много отрова мога да изпръскам ако зейна. Та, за това и гледам колкото се може по-малко да говоря с него на теми, за които знам, че ще се стигне до скандал.
А, най-гадното е, че ние няма за какво друго да си говорим, освен за нещо, за което ще се скараме естествено, защото аз не съм на неговото мнение и му противостоя. Да не говорим какво става ако му кажа нещо, което е истина, свързано с него и е грешка от негова страна да го прави или да не го прави, според зависи. Тогава изпада той в истерия , вместо аз да крещя и рева като магаре.
Просто вече не знам как да постъпя. Хем искам да сме заедно виждайки, че той е склонен да се променя и се надявам да успея да го модифицирам така, както аз сметна за правилно (което е малко вероятно, но все пак има някакъв мъничък шанс да стане), хем понякога наистина мисля, че просто никога няма да се нагодим така, че да бъдем щастливи заедно по най-естествен начин, без мислене как сега да постъпя, че той да поразмисли върху това, какво сега да направя, за да разбере, че имам нужда от онова, и пр. и пр. Това е глупаво!
Когато си с един човек, трябва да си спокоен с него, да знаеш, че можеш винаги да се опреш и откриеш подкрепа в негово лице, да си вярвате, да сте най-близките си хора, да си имате доверие повече от колкото на самите себе си...но това е толкова дълга тема за обсъждане, че сега не искам пак да ви занимавам с тези неща.
Решила съм следното, тъй като и аз имам доста голяма вина, за положението в което се намираме, за начина по който се държим един към друг, за недоверието и неуважението от негова страна спрямо мен (което все още не е прекалено, защото прекалено, аз не бих допуснала), а и от моя спрямо него (което пък е доста по-слабо изразено, защото аз не мога да не уважавам и не ценя човека с когото съм), та съм решила да си дадем още малко време. Да се опитам да променя наистина доста гадните черти на характера си, които в последно време взеха да се появяват доста често и не искам да ги допускам да стават част от мен, да се опитам да започна да мисля и върша нещата вече като голям човек ( скоро ще стана на 28 годинки все пак), и по този начин да му докажа, че той не ме познава истински такава, каквато съм. Той вижда голяма част от лошите страни на характера ми и много малко от добрите.
Аз наистина се държа така - детински, безотговорно, лигаво на тез години, защото винаги някой ми е бърсал сопола с извинение и на мен не ми е даден шанс аз да се доказвам какъв човек мога да бъда и всъщност съм.
Много е сложно! Много!
При мен факторите за всичките тези неща са не един и два, не е лечението оправдание за поведението ми. Други, мнго по-дълбоко закоренели са причините за това, аз все още да съм на 20 години, ако не и на по-малко, защото познавам момичета на по 20, които се държат като истински жени, а аз какво? Нищо! Едно дете, което нищо не прави, нищо не цели и нищо не постига. А знам възможностите си и вярвам в себе си, което е много важно според мен.
Мисля, че ако се разделим поне за два месеца нещата ще се променят корено, но той не иска и да чува за раздяла, било то и временна.
Само, че аз съм го измислила почти. Просто един ден ще намери бележка на масата и част от нещата ми ще липсват. Пък "каквото сабля покаже".
Е, стига ви толкоз словоизлияния за моя личен си живот, дайте сега нещо от вашите лични де, ей големи скръндзи значи сте били.
Айде!
Радвам се, че ви има и мога да споделя с вас, единствените ми близки хора тук, всяко нещо което ме вълнува или не ме вълнува.
Обичам ви така, както по пладне, преди да залезе слънцето (то т'ва е привечер май, ама карай) обичам да тичам в нива с житни класове и да слушам "Енигма" на уокмен.
Айде пак ви казвам, оставете ме на мира , де!
Чао и до скоро виждане.
Аз август ще си идвам най-вероятно и с когото мога ще се видя, пък останалите само могат да съжаляват (това в кръга, или квадрата, или триъгълника, или правоъгълника, или трапеца, или конуса на шегата, разбира се, де!
