Ето ме и мен

[Silvi]

     Здравей Петя,

      Знам, че ти е много трудно! Още малко остава и се опитай да издържиш. 11 инжекции не са чак толкова много! До сега се справи чудесно, така че е неоходимо още малко усилия от твоя страна. Ти си силно момиче и няма да позволиш интерферона да те победи. Консултирай се с лекар и ако е възможно вземай някакви медикаменти, които да помогнат да преодолееш апатията. Когато приключи интерфероновата терапия всичко ще си дойде на място и много бързо ще се възстановиш и забравиш за тези неприятни усещания. В никакъв случай не се предавай, горе глава! Опитвай се да почиваш повече и да спиш повече.
                                                            Силвия:   

[Teodora]

Не го прави .После може да съжаляваш.Искам да ти кажа де си силна, въпреки ,че в момента и аз се чувствам като теб.Но надеждата,надеждата тя крепи човека.
Поздрави
Теодора

[vandal]

еее Неврон, трябва да издържиш, каквото ще да става - ти някъде преди около 2-3 месеца каза че започваш, та сега не можеш да спреш...незнам какво ти е но яяяявно всеки с хепатит минава по тов път...стискай зъби и с главата напреде, то друг начин няма
айде и умната

[tedi]

Мила Петя,
Предполагам е нормална реакция от лечението а и от живота да изпаднеш в депресия,но стискай зъби и потърпи още малко остават ти нищо и никакви си 2 месеца.Мила ,толкова изтърпя а сега на финала ли искаш да се предадеш а не така.
Ти си силна не се предавай!

[Радослав Русинов]

Петя, ясно е че лечението не може да продължи на всяка и каквато и да е цена.
Всичко зависи от теб.
Мога да те посъветвам само едно. Остави си 3 дена, в които да си помислиш много добре. Ако след 3 дена мислиш по абсолютно същия начин, значи постъпката ти днес не е била емоционална, а се намираш в тежък момент.
Моят съвет е да прецениш много добре ситуацията и да обмислиш решението. Имаш шанс да се излекуваш, който не трябва да изпускаш.

Стискам палци за теб!
Радо

[anita]

Недей така бе, момиче,  половината от лечението мина. ПСР-с ти беше отрицателен, не съсипвай всичко. Сугурна съм, че това ти решение е провокорано от някоя невинна забележка. Помни, че близките ти те разбират и подкрепят.
Всички от форума сме с теб и подкрепяме, не ни разочаровай, моля те!

[iNNa]

    Петя,дръж се,момиче.И аз се чувствах така през цялото време на лечението.Имах и други проблеми,започнах да вземам антидепресанти и те донякъде ми помогнаха да издържа.Не прецаквай живота и здравето си накрая на лечението,моля те.Намирай си някакво занимание и то-активно.С теб сме.
                                      Ина.
   Разбий го тоя хепатит!!!

[didi]

Петенце,недей така бе миличка!Нали името ти е "камък,каменна"!
Аз мисля,че не депресия те мъчи тебе,ами май нямаш стимул!Я си намери гадже(може и старото),отиди на гости в друг град,ходи на нови места(кафета или дискотеки),срещай се с нови хора!
Като станеш сутрин,пусни си любимата музика на макс,вземи си душче,сложи си любимата блуза и излез между хората(доколкото разбирам не работиш,така че....)ДАВАЙ!

[migle]

Невронка,
на времена и на мен ми писва,но това се случва само тогава когато не съм се наспала.
Ти спиш ли?
Опитай да си дадеш почивка и да поспиш повече от 10 часа и тогава да видим как ще мислиш.
Меги 

[ehristova]

Петя, не се отказвай в никакъв случай.

Това е временно явление и ще отшуми. Всички сме били в такава ситуация. Много е важно да мобилизираш всичките си сили и да успееш да преживееш този момент. После всичко ще си дойде на място. Не се затваряй в себе си. Споделяй с хората , които са около теб. Това ще ти помогне. Търси си забавления и в никакъв случай не оставай сама. Когато имаш с какво да се занимаваш и вниманието ти е ангажирано с други неща по- лесно ще справиш.Опитай да се абстрахираш от мисълта за интерферона. Просто го забрави и мисли за хубави неща. Повярвай ми и на мен ми се е случвало и това помага.

Успех и целувки
Ели Христова

[Maryana]

Моля те, не се отказвай, вече си на финалната права. Остава много малко и както винаги най-накрая е много тежко. Мисли си за бъдещето без вируса и за всички хубави неща, които ще ти се случат от тук нататък. Дъщерята на Силви също се  чувстваше ужасно, а виж я сега как цъфти и се развива. Убедена съм, че и с теб ще е така, само още съвсем малко! Ние сме с теб, чакаме те и се молим, така че, стискай зъби и нека силата бъде с теб!

[Eli]

Петя,

Кураж и от мен!! 
Не се отказвай просто така!! 
Мисля, че е важно да изкараш лечението до край!!
Но решението ще си го вземеш ти!

Кураж и продължавай да се бориш мъжки!!

Поздрави,
Ели

[Mariya]

Невронка,
не се излагай.Сигурна съм , че ще се справиш до края.Гледах филмчето ти с интерферона и там хич не изглеждаше, че те е страх.
Аз издържах повече от всеки друг тука във форума.Цели 60 седмици.Съмнения имах дали да спра на 48 седмица или да продължа още 3 месеца.Решението го взех за ден.

Наспи се поговори с мама или с гаджето и ще се почувстваш по /добре.
Аз тука какви истерии правих по едно време.Веднъж нападнах с юмруци приятелят си и веднъж му скъсах любимите тениски .После като ги видя само се разсмя и ми каза да седна да ям нещо да си оправя настроението.
Така че  хапни и ти добре
Поздрави
Мария

[Мери_]

Петя, изобщо не си помисляй за отказване!

При тези отлични резултати още от началото на борбата - няма място за отказване!

Успех и никакви такива мисли повече!
И на мен не ми беше никак лесно, но в нито един момент не съм си помисляла за отказване.

Бъди силна - малко остана!

[tetibulka]

Петя,
помисли така: много си изтърпяла, а сега, ако се откажеш, тези мъки ще отидат залудо. След време вероятно пак ще поискаш да се лекуваш и отново да повториш вече изживяното ще е неразумно (меко се изказвам).

Хайде, горе главата. Представяй си 48-та инжекция. Как ще направиш купон и ще дивееш от щастие, че си тръгнала по един труден път, извървяла си го и гордо се обръщаш назад и си казваш, "Дадох всичко от себе си, за да преборя онази гадина. А сега ще продължа напред с живота си."