Автор Тема:  Лично творчество  (Прочетена 53287 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен tedibon

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Доктор на хепатитните науки
  • *****
  • Публикации: 1341
  • Пол: Жена
    • Профил
    • ХепАктив - сдружение за борба с хепатита
  • Вид лечение: Интерферон
  • Резултати: Релапс на хепатита след лечение
  • Статус: Има близък с хепатит B
Re: Лично творчество
« Отговор #30 -: Април 14, 2008, 12:22:35 »
Да ,вярно,приятно е въпреки ,че повечето са попаднали по неприятен повод!И защото ,когато те "очука" животът ставаш много по-мъдър,много по-силен,много по-добър и тогава оценяваш, какво си дал в замяна на полученото,а също и какво не си направил ,а си очаквал да получиш!

Все трудни и сложни въпроси и отговори!
Сдружение ХепАктив - www.hepactive.org


Неактивен euphoria

  • Немедицинско лице
  • Степен на активност - Първолак
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Статус: Има близък с хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #31 -: Април 14, 2008, 12:42:16 »
Да ,вярно,приятно е въпреки ,че повечето са попаднали по неприятен повод!И защото ,когато те "очука" животът ставаш много по-мъдър,много по-силен,много по-добър и тогава оценяваш, какво си дал в замяна на полученото,а също и какво не си направил ,а си очаквал да получиш!

Все трудни и сложни въпроси и отговори!

Здравей !
Въпросите не са трудни. Никак дори.Отговорите също.

Аз съм тук по приятен повод. Дойдох да посетя форум създаден от много близък мой човек.

Човек, който разбрах, че ми е истински приятел - точно, когато се разболях.

Преди много години изпаднах в много трудна ситуация. Физически и психически бях се сринала.

Тогава много от "големите" ми приятели бях забравили дори да звъннат един телефон с въпроса "Как си? Оправяш ли се?"

За мой късмет един човек не само, че се обаждаше....ами дори ми идваше на свиждане с комплект книжки и усмивка. Изведе ме на разходка в парка и ми даде книжките с думите "Ето нещо с което да си запълваш времето :)"

Помня пейката. Помня разлистилите се дървета. Помня прилива на сила и кураж...че: "Да аз ще се оправя!".

Сега години по-късно, когато съм здрава, щастлива и отново стъпила на крака виждам как освен за мен - той е готов да го направи....и го прави ...за още много хора ..
Виждам, че и той е щастлив и получава заслужената обич и признание....

...Аз лично съм на ръба да се разплача от Радост !

Бъх извинете за отклонението ...но исках накратко да кажа, че според мен в трудностите намираме близките нам хора....:)
 









Неактивен Eli

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Докторант
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Счетоводна кантора Елвада
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Има близък с хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #32 -: Април 15, 2008, 14:36:34 »
Хей Еуфория,  ;)

Нали съм ти казвала, че си един огромен бонбон!!!!   :love: :love: :love:  :-* Знаеш си го, но е хубаво да го споделя и с останалите приятели от форума, които не знаят за какъв хубав човек става въпрос, а именно - за теб!!!  :applause:

Кученцата са абсолютни сладури!! Жалко че няма къде да го гледам, иначе щях със сигурност да си взема едно!!!  :-\

Целувки за най-еуфоричната мацка  :-* :-* :love:

Ели

П.П. Стихчето ти е чудесно!!!  :)

"Животът е решение, а не компромис"

Моите албуми: http://bit.ly/df4dMR

Неактивен Jina

  • Немедицинско лице
  • Степен на активност - Дипломант
  • *****
  • Публикации: 389
  • Пол: Жена
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #33 -: Април 18, 2008, 11:46:58 »
Тука сме си имали много скрити таланти  :D Браво момичета :bravo: страхотни сте  :sweat:

А ето и от мен обещаното (с малко закъснение) :

Сбогуване - Мадлен Алгафари

Аз вече ще си тръгвам ....от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.
Спасих те! (Или бях спасена?)
На този бряг ще те оставя.
Тук старата любов поема те,
а аз се връщам ... да се давя.
Поуки ли? - Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!
Обърнах като сън живота ти,
за да повярваш и в доброто ти.
Добрите феи правят чудеса.
За тях са хапче против самота.
Така че ... тръгвам.
Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!

Това е едно от любимите ми  :)  Сега е излязла е още една нейна книга- "Всички можем да летим" , не съм си я взла но мисля че ще е стахотна както и предните й.

А ето и още едно любимо мое стихотворение,учихме го в у-ще  ;D

ЛЕКА НОЩ - Пърси Шели

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
          тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
          защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
          но винаги е лека тя!

Хубав ден на всички  :-*

 
Давай на всеки твой ден шанса да бъде най-добрият в живота ти!

Неактивен tedibon

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Доктор на хепатитните науки
  • *****
  • Публикации: 1341
  • Пол: Жена
    • Профил
    • ХепАктив - сдружение за борба с хепатита
  • Вид лечение: Интерферон
  • Резултати: Релапс на хепатита след лечение
  • Статус: Има близък с хепатит B
Re: Лично творчество
« Отговор #34 -: Април 18, 2008, 11:53:14 »
Много е хубаво ,Джина!
Не знаех ,че Пърси Шели се учи,аз все пак съм на 35г. 


Поздрави,Теди :love:
Сдружение ХепАктив - www.hepactive.org


Неактивен Maryana

  • Немедицинско лице
  • Степен на активност - Дипломант
  • *****
  • Публикации: 303
  • Пол: Жена
  • Не спирам да се надявам!
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: В момента съм на лечениe
  • Статус: Има близък с хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #35 -: Април 18, 2008, 16:55:12 »
Джина, това е едно от най-любимите ми стихотворения на Пърси Шели Страхотно е, нали? :bravo: :applause:

Неактивен anita

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Доцент
  • *****
  • Публикации: 2988
  • Пол: Жена
    • Профил
    • ХепАктив - сдружение за борба с хепатита
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #36 -: Април 18, 2008, 17:00:28 »
Теди,
 много стойностни неща не сме учили в училище. Безкрайно съм благодарна на един мой приятел, който открехна  за мен завесата на тази поезия. Така се случи, че пътищата в живота ни се разделиха, но където и да е му пожелавам да е жив и здрав.
На мен също ми е любимо .


Сдружение ХепАктив - www.hepactive.org


Неактивен Eli

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Докторант
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Счетоводна кантора Елвада
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Има близък с хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #37 -: Април 21, 2008, 12:39:02 »
Здравей Джина,

Страхотни стихчета.  :bravo: Това на Пърси Шели, като ученици си го пишехме по лексиконите!  ;) Много ми харесва!! :-* :-* :-*
За Мадлен Алгафари мога само да кажа, че според мен е изключителна жена и аз наистина много я харсвам. Тя е емоционален човек и честно казано стиховете й са пропити от емоции.  :love: Има нейна поезия в книгата "Вяра имам". На който не я е чел, я препоръчвам! 

Поздрави и за теб,  :-*
Ели
"Животът е решение, а не компромис"

Моите албуми: http://bit.ly/df4dMR

Неактивен Jina

  • Немедицинско лице
  • Степен на активност - Дипломант
  • *****
  • Публикации: 389
  • Пол: Жена
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #38 -: Април 21, 2008, 13:32:09 »
Нали Ели,страхотни стихове... :) На Шели сме го учили на изуст в у-ще ;D представяш ли си ...
Радвам се че създават у ваас такива приятни емоции  :-*
Поздрави на всички  :love:
Давай на всеки твой ден шанса да бъде най-добрият в живота ти!

Неактивен nevron

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Докторант
  • *****
  • Публикации: 701
  • Пол: Жена
  • хепатит "С"
    • Профил
    • metalni-vrati.net
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #39 -: Април 22, 2008, 02:26:53 »
Чудесни творби имате всички.
Аз на скоро също публикувах едно свое стихче , но в друг раздел. Както и да е, това не е толкова важно сега.
Искам тук да постна и изрецитирам с громкий глас, едно от най-великите творения на нашата литература и лирика.

     " ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВOБÓДA, ТОЙ НЕ УМИРА...

                                       Жив е той, жив е! Там на Балкана,
                                       потънал в кърви, лежи и пъшка
                                       юнак с дълбока на гърди рана,
                                       юнак във младост и в сила мъжка.

                                       На една страна захвърлил пушка,
                                       на друга сабля на две строшена,
                                       очи тъмнеят, глава се люшка,
                                       уста проклинат цяла вселена!

                                       Лежи юнакът, а на небо
                                       слънцето спряно сърдито пече,
                                       жетварка пее нейде в полето,
                                       и кръвта още по-силно тече!

                                       Жетва е сега... Пейте, робини,
                                       тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
                                       в таз робска земя! Ще да загине
                                       и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

                                       Тоз, който падне в бой за свобóда,
                                       той не умира: него жалеят
                                       земя и небо, звяр и природа,
                                       и певци песни за него пеят...

                                       Денем му сянка пази орлица
                                       и вълк му кротко раната ближе,
                                       над него сокол, юнашка птица,
                                       и тя се за брат, за юнак грижи!

                                       Настане вечер - месец изгрее,
                                       звезди обсипят сводът небесен,
                                       гора зашуми, вятър повее, -
                                       Балканът пее хайдушка песен!

                                       И самодивив в бяла премяна,
                                       чудни, прекрасни, песен поемнат, -
                                       тихо нагазят в трева зелена
                                       и при юнакът дойдат та седнат.

                                       Една му с билки раната върже,
                                       друга го пръсне с вода студена,
                                       трета го в уста целуне бърже -
                                       и той я гледа - мила, засмена!

                                       "Кажи ми, сестро, де - Караджата?
                                       Де е и мойта вярна дружина?
                                       Кажи ми, пък ми вземи душата,
                                       аз искам, сестро, тук да загина!"

                                       И плеснат с ръце, па се прегърнат,
                                       и с песни хвръкнат те в небесата, -
                                       летят и пеят, дорде осъмнат,
                                       и търсят духът на Караджата...

                                       Но съмна се вече! И на Балкана
                                       юнакът лежи, кръвта му тече, -
                                       вълкът му ближе лютата рана,
                                       и слънцето пак пече ли - пече!

                                                                 Христо Ботев


Поздрави!

И сега да не се разциврите, ей! :crying1: :crying1: :crying1:
 

...А, иначе мойто произведение, ще го постна и тук, ако Ради няма нищо против да се повтори.
Понеже преди нямаше такава тема и аз незнам каде съм го метнала и по какъв повод беше, но щом тук е мястото за личното творчество, ще го копирам и пак ще го пусна, за да се похваля и аз с нещо свое, макар и на тъжна тематика. :crying1: :crying1: :crying1:

Поздрави и ви обичам!

Здравейте!
Е, щом сме го ударили на поезия и аз ще напиша тук едно свое стихотворение, което не е много весело и е писано за самата мен, една година след като започнах да взимам хероин, тоест на 16 години, през 1996 година. Края на лириката не се реализира в реалния ми живот, за огромно мое щастие и за радост на още много други хора, които ме обичат и заради които аз проявих воля и инат да съм все още тук и сега, сред живите и сред хората, радващи се на най-"дребните" (така да се каже) неща от този прекрасен Всемир.

В облаците!

Беше хубаво момиче,
с дълги, черни, лъскави коси.
Беше свежа като пролетно кокиче,
докоснато от слънчеви лъчи.

Безгрижна беше ти тогава,
и с мечти безброй,
но живота бързо отминава,
а ти в него си един герой.

Защо от правилният път се отклони!?
Защо се спусна в бездната безкрайна!?
Нима нещо на теб не ти върви,
та се протегна към прахта омайна!?

Когато дрогата опита ти,
мислеше, че всичко е шега,
но доста скъпо заплати,
за да поиграеш малко в таз игра.

Година цяла веч измина,
от както в облаците ти летиш.
И много хубави неща подмина,
сякаш със затворени очи вървиш.

С празен поглед се прибираш,
за тебе всичко е в мъгла.
В леглото бързо ти заспиваш,
не помисляйки за своята съдба.

Моля те, излез от таз дълбока яма!
Какво ти трябва, за да спреш?
Дали една любов голяма,
ще помогне ти да порастеш.

Беше свежа и красива,
каквато винаги е пролетта,
но не беше дълго ти щастлива,
ненадейно открадна те смъртта.

П.В.Х.    1996г.

П.П. Това стихотворение е посветено на всички млади хора, които загинаха по най-нелепия начин, и на техните близки, които страдаха, продължават да страдат и ще страдат до края на дните си!

« Последна редакция: Април 24, 2008, 19:52:11 от nevron »
"...Не се надявам на нищо.
Не се страхувам от нищо.
Свободен съм!..."

                    Nikos Kazandzakis
www.metalni-vrati.net

Неактивен niki85

  • Немедицинско лице
  • Степен на активност - Дипломант
  • *****
  • Публикации: 311
  • Пол: Мъж
  • Хепатит B
    • Профил
  • Вид лечение: Интерферон
  • Резултати: Повторно лечение
  • Статус: Хроничен хепатит B
Re: Лично творчество
« Отговор #40 -: Април 22, 2008, 16:56:59 »
 :applause: :applause:Браво Невронке, браво и на всички останали.Голями поети сме си имали ;)
Ако видиш някого без усмивка, дай му своята!

Неактивен Eli

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Докторант
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Счетоводна кантора Елвада
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Има близък с хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #41 -: Април 24, 2008, 16:17:23 »
Здравейте,

Ето още едно стихче от мен  :)

Опитваме ли се.....

Опитваме ли се да изживееме живота си,
тъй както в мечтите си си го представяме,
и дали в действителност умееме,
реалността да различаваме.

Задавам си въпроси, може би за някой непознати,
Родени от съдби с мен споделени,
От приятели, от близки и познати,
От сърца разбити и в любов пленени.

И нямам отговор, а просто мисли разпиляни.
За толкова простите ни отношения човешки,
За миговете уловени или пропиляни,
За поуката от направените грешки.

Защо опитваме се някой да превъзпитаваме,
А не го обичаме такъв, какъвто е??
С всичките му качества да го приемаме,
Без корист, без идеали, просто от сърце.

Та този някой не е кукла на конци,
Той носи в себе си душа красива,
Той има блянове, мечти,
Характер, просто трябва да ги видиш.

Истината е, че в плен на своята суета,
Опитваме се да живеем, кат в мечтите си,
Но така изпускаме магията на мига,
Огледай се и отвори за нея ти очите си.

Не можеш ти на никой да дадеш,
Онова, което той от теб не иска да получи.
И не е нужно на инат ти обич да крадеш,
Това, което ти е отредено ще се случи.

И не разбирам хората, когато
С всички сили на всяка цена,
Не усещайки, че потъват като в блато,
Искат хората да променят.

Общуването трябва да е без усилие и просто,
Да струи разбиране, любов и страст,
Да искаш някой с цялата си същност с теб да сподели
Онова, което ти искаш да споделиш с него, забравяйки
За собственото АЗ.

Общуването всъщност е пътуване,
То трябва да е лесно и приятно,
Изпълнено с вълшебства и лудуване,
От погледа на другия да ти е ясно.

Да усещаш сила и опора,
Да искаш и да можеш да дадеш.
Без да мериш, без корист, без умора,
Дори за тоз човек да трябва да умреш.

Това за мен е любовта красива,
Истинската, неподвластна на лъжи.
А не онази просто страстна и сълзлива,
Която бързо си отива и боли.

И мисля си, че просто трябва да сме истински,
Добри, раздаващи и топлина и светлина.
И мисля си, че трябва да сме истински,
За да успеем да познаем любовта.

С пожелания да бъдем истински,  :love:
Ели
"Животът е решение, а не компромис"

Моите албуми: http://bit.ly/df4dMR

Неактивен Jina

  • Немедицинско лице
  • Степен на активност - Дипломант
  • *****
  • Публикации: 389
  • Пол: Жена
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #42 -: Април 24, 2008, 16:32:18 »
Ели ... не знам какво да кажа,не мога да намеря думи...много ми хареса,още малко и щях да се просълзя,има и доста истина в написаните редове  :)
Поздрави  :love: за теб
Давай на всеки твой ден шанса да бъде най-добрият в живота ти!

Неактивен Maryana

  • Немедицинско лице
  • Степен на активност - Дипломант
  • *****
  • Публикации: 303
  • Пол: Жена
  • Не спирам да се надявам!
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: В момента съм на лечениe
  • Статус: Има близък с хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #43 -: Април 24, 2008, 22:58:04 »
Ели, много хубаво стихотворение и много истина има в него! :applause:

Неактивен nevron

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Докторант
  • *****
  • Публикации: 701
  • Пол: Жена
  • хепатит "С"
    • Профил
    • metalni-vrati.net
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Лично творчество
« Отговор #44 -: Април 25, 2008, 16:27:24 »
Аз пък се радвам че все още има много свестни и стойностни хора, с принципи и общочовешки ценности и добродетели :love: :bravo: :love:
...И, продължавам да се дразня адски много на лицемерните, тъпаци, които ни заобикалят от всякъде. :angry1: :crying2: :angry1:
Поздрави и целувки на всички!
"...Не се надявам на нищо.
Не се страхувам от нищо.
Свободен съм!..."

                    Nikos Kazandzakis
www.metalni-vrati.net

 


СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007