Петрана,
качи се на едно по-високо място в планината.Погледни надолу към върховете, към долината, към вековните дървета и ще осъзнаеш, че те са великите и важните, а не ти.
Пред вековната гора ти си като мравката която пъпли в краката ти.Само, че тя няма да осъзнае щастието, че е жива и е част от това величие.Но ти ще го осъзнаеш и ще благодариш всяка сутрин на Бог за радостта, че си жива.
На фона на тази вековност ще разбереш, че животът ти е само един миг, един проблясък и нямаш право да го пропиляваш.
Явно преживяваш тежка загуба и ти е много трудно.Но спри да затъваш.Болката ти няма да изчезне, но живеейки по-активно ще я понасяш по-леко и по-леко.
Започни да живееш на инат и ще видиш, че се справиш с болката и надеждата ще се върне при теб.
Всички ние те прегръщаме и чакаме другите ти постове с най-веселите имотикони

Ваня
