Вие знаете ли, че на мен ми се насълзяват очите и се разплаквам (в минало време, защото отдавна не съм се возила в градския транспорт), като погледна лицата на хората в града ни. Толкова болка и страдание , толкова угриженост и липса на оптимизъм. Само отчаяние и чувство на безисходица. Какво искате да има в града ни.
Леля се самоуби преди години, по времето на промените. Нейната чиста и добра душица не издържа на тази голяма лайняна вълна (с извинение), която заля цялото ни общество, държава, ценности и какво ли още не – всичко.
Не, че поддържам Бай Тошо, но поне по онова време е имало някакви скруполи, уважение, принципи, стойности и те са били почитани, а сега какво - да си добър, честен, доблестен е смешно и тъпо. Сега е гот да си отворко, да се биеш без причина и да се правиш на велик, а в същото време да си никой.
Лудост е това, заради това и свестните хора предпочитат да избягат от тази лайняна ( с извинение ) вълна, превърнала се в блато, ама от тия блата като плаващите пясъци...
ех, Българио, Родино Мила...
