Здравейте на всички.
Вече и аз съм в клуба на призляващите им и с висока температура. Ура, дойде и моят ден

Нямаше да е България и нямаше да е толкова забавно , ако просто не се беше объркало всичко в деня с главно Д, който чакам от толкова време

идва историческия ден,деня 14-и декември и моя милост се запътва рано- рано към болницата. По документи се водех че лежа при тях от 12-и ,само и само да мога да остана вечерта за наблюдение, тъй като съм с астма и Чернев се притесняваше от този факт. Да,ама не. Слагат ми я, аз - щастлива, обаче идват две сестри и (1 час след поставянето на Пегасиса) и "учтиво " ме помолиха да освободя леглото , че нямали достатъчно, и да изчакам на една пейка в коридора (където беше около 3 градуса) няколко часа да ме проследят,че на една баба и се налагало да легне ,при което аз се заинатих и не пожелах да стана. Да, обаче.. доведоха ми бабата и я сложиха да легне в края на леглото- представете си само

аз почвам да се треса от температура и една 82 год баба дето сърбаше супа от един буркан

това беше ловък тактически ход от нейна страна,защото аз не издържах и се ометох за секунди

.... това сърбане още го сънувам

От петък насам, вечер вдигам висока температура- 39, треса се цялата,изпитвам ужасен студ и болки в ставите и мускулите. Направо е голям купон

Ами не е толкова страшно колкото си мислех, важното е позитивно мислене и вяра, че всичко ще е ок и дори когато се сдухвам, знам че всичко е за добро,така че на тези които им предстои лечение, ще им кажа да стискат зъби и да се радват, че имат огромен шанс да се излекуват.
Това е засега от мен, ще пиша от време на време как я карам.
Поздрави на всички
Силвана
П.С. Вальо, съжалявам, че успяхме да разменим само по 2 думи на вратата, просто ти сам се убеди каква е какафония там и нямаше време.. На следващия ден те потърсих в 15 стая, но ми казаха че си си отишъл. А се запознах и с едно момиче-Петя, с хеп Б,.не знам дали членува във форума. Някой познава ли я?