автор: Радослав РусиновВъведениеВсе още причинителите на някои чернодробни заболявания остават неустановени. Петте хепатитни вируса (A-E) причиняват повече от 80% от случаите на вирусен хепатит, като 20% от пациентите с остър хепатит дават отрицателен резултат при тестовете за всички пет хепатитни вируса. 25% от случаите на фулминантен хепатит имат неясен причинител, 17.5% от случаите на цироза са неустановени. При 60% от случаите на хепатит, свързан с кръвопреливане (transfusion-associated hepatitis - TAH), причинителя не се установява. В този контекст, потенциала на три скорошно описани вируса като възможни причинители на не-A-E хепатит или фулминантна чернодробна недостатъчност (fulminant hepatic failure - FHF) заслужават внимание: хепатит G вируса (GBV-C/ HGV) TT вируса (transfusion transmitted virus - TTV), и SEN вируса (SEN-V).
История
Името на SEN вируса идва от инициалите на първия пациент, при който е открит този вирус, който е бил венозен наркоман, коинфектиран с ХИВ. Откриването на SEN-V става в Италия през 1999 година и предизвиква стартирането на множество научни изследвания, които се опитват да установят значимостта на новия вирус.
Разпространение SEN-V инфекцията е често срещана инфекция, като активна инфекция е била докладвана и при здрави кръводарители, както и в общата популация. Все пак, инфекцията може да бъде свързана с някои от разновидностите на SEN-V – B (SEN-V-B), A (SEN-V-A), и E (SEN-V-E) и се среща по-рядко сред кръводарителите и изглежда, че не е свързана с не-A-E хепатита. От друга страна, генотипите D и H се откриват в 1% от кръводарителите, но в същото време в 50% от случаите на не-A-E хепатит. Вирусът е по-разпространен сред пациентите имащи HIV-1, HBV, или HCV инфекция. Това подкрепя хипотезата, че SEN-V се предава по кръвен път.
..................
Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив:
SEN Вирус
