Хронична фаза.
Приблизително при 1 от 250 пациенти, вирусът не може да бъде изчистен от организма от имунната система. Тогава инфекцията преминава в хроничен стадий. Пациентите с хроничен хепатит могат да бъдат безсимптомни носители, без какъвто и да е симптом на активно заболяване. В стадий на размножаване на вируса пациентите, могат да имат само слабо изразени, неспецифични симптоми, подобни на тези при остър хепатит, като:
лесна уморяемост
болка в мускулите и ставите
периодична опресия (усещане за натиск) в дясната подребрена област, причинена от уголемения черен дроб.
Пациенти, при които се задържа HBsAg повече от 6 месеца, развиват хроничен хепатит В.
Всички пациенти с хронична инфекция имат вирусни компоненти наречени HBsAg. Това са частици от обвивката на вируса. Когато тези вирусни частици присъстват, заразоносителството е в своя най-ефективен стадий и тези пациенти са изложени на най-голям риск от поява на усложнения в бъдеще.
Хроничен неактивен хепатит В.
Безсимптомните носители имат нормални стойности на АсАТ и АлАТ, а маркерите на инфекция (HBeAg, вирусна ДНК) могат да бъдат негативни. В серума присъстват още HBsAg, анти-HBcAg от клас IgG, както и анти-HBeAg.
Хроничен активен хепатит В.
Пациентите имат леко до средно повишени чернодробни ензими. Много високи стойности на АлАт се наблюдават при обостряне или реактивиране на заболяването и могат да бъдат съпътствани от понижена синтезна функция на черния дроб (понижени нива на серумните албумини, повишен билирубин, нарушение в кръвосъсирването). В тази фаза се повишава вирусната ДНК в серума. При реактивиране на заболяването в серума ще се открият и HBsAg и anti-HBcAg. Ако нивата на АсАТ са по-високи от тези на АлАТ, може да бъде изключена диагнозата цироза.
В случаи на хроничен хепатит В, активността на хепатита може да се определи само от тъканна проба взета от черния дроб.
информацията е от http://www.e-placebo.com/index.php?option=com_content&task=view&id=87&Itemid=1
