Хепатити

[Емануил Денков]

В този топик ще се постват видовете хепатити - вирусни, токсични, автоимуни....

[Емануил Денков]

Хепатит A
Хепатит А се предава по въздушно-капков и чревен път. Острата фаза обикновено продължава от 4 до 6 седмици със или без жълтеница, умора и увеличен черен дроб. През тази фаза у лицата с Човешки Имунодефицитен Вирус обикновено се наблюдава значително спадане на броя на Т-клетките, който се възстановява до 6-12 седмици след инфекцията. се изчиства от тялото обикновено след 6 седмици. Обикновено са необходими месеци за възстановяване.
Лечението за обикновено съчетава грижа с почивка, като прекратяването на лекарствата може да стане само след като острата фаза е приключила, и тогава може да се възстанови лечебната терапия. Пиенето на големи количества вода, почивка на легло и добро и здравословно хранене са все компоненти, необходими за пълното възстановяване.
През последните години бе открита и ваксина, която може да се смята за превантивна терапия за пациенти с хронични терминални инфекции. Ваксината може да спре евентуална инфекция и у лицата с отслабнала имунна система.

Хепатит В
Хепатит B е заболяване на черния дроб причинено от хепатит B вирус (HBV). Преди е бил наричан "серумен хепатит". Нарича се още "тихият убиец" (англ.silent killer). Протича остро и хронично. За хроничен хепатит В се говори когато вируса остане в кръвта след шестия месец на заразяването, а острър в периода до 6-ия месец. Веднъж станал хрончен хепатит В е нелечим до края на живота. При около 10% от инфектираните възрастни болестта преминава в хронична. При новороден този процент е 90. При малки деца заболяването хронифицира в 30-59% от случаите. Разпространява се предимно по кръвен път- кръвни манипулации, споделени игли при наркозависими, кръвопреливане; по полов път; при раждане от заразена майка на новородено. Болестта убива над 1 милион човека годишно. Кето прави средно по 2 жертви на минута. По света има над 350 милиона хронично болни, а около 2 милиарда са го преболедували. В България има над 450 000 болни от хроничен хепатит В което прави над 5% и е сред рискувите зони на болестта. Окололо 10-30 милиона се заразяват годишно по свта от хепатит В. Голяма част от болните нямат идея, че са болни поради безсимптомното протичане и разбират съвсем случайно. Има ваксина против хепатит В.

Хепатит C
Допреди известен като "неАнеВ хепатит". Причинява се от вируса на хепатит С(HCV). Приблизително 85% от инфектираните възрастни развиват хроничен хепатит C. Разпространява се чрез инфектирана кръв. Чрез кръвни манипулации, кръвопреливане, споделяне на игли при наркозависими, стоматологични интервенции, татуиране, акупунктура, хемодиализа, в редки случаи и при полов контакт (около 1%). По света има над 170 милиона, а в България над 100 000 хронично болни от хепатит С. Няма ваксина срещу хепатит С.

Хепатит D
Хепатит D още известен като "делта хепатит" се причинява от вируса на хепатит D (HDV). Този вирус може да коинфектира само пациенти инфектирани с вируса на хепатит В (HBV). Появява се при чести кръвни манипулации, като хемодиализа и хора споделящи игли - наркозависимите. Няма ваксина срещу хепатит D. Близо 5% от хнонично болните с хепатит В са инфектирани и с хепатит D.

Хепатит Е
Хепатит Е се причинява от вируса на хепатит B(HEV). Разпространява се чрез феклано замърсяване на водата. Разпространен е предимно в слабо развитите страни. Хепатит Е протича само остро като хепатит А - тоест не хронифицира. Няма ваксина против хепатит Е.

Хепатит F
Има само няколко случая докладвани от Франция в резултат от експериментало предаване на примати. Вирусологията, епидемологията и клиничното значение на хепатит F са неясни. Няма тест и ваксина против него.

Хепатит G
Вирусът на хепатит G ( също наричан хепатит GB вирус или HGBV-C) е далечен сродник на вируса на хепатит С. Оказва се че с предава чрез кръвопреливане ( 1 или 2 % от донорите в САЩ имат HGV RNA в серума си). Ролята му при остър и хроничен хепатит остава неясна. Последни изследвания преполагат, че може би дори не се реплицира в черния дроб. За момента HGV не представлява важна причина за клинични чернодробни заболявания. Няма обществено достъпен тест и ваксина.

[Емануил Денков]

Токсичните хепатити са 3 вида:
- Алкохолен хепатит (причинен от алкохол)
- Медикаментен хепатит. Причинен от медикаменти като Diclofenac, Chlorpromazin, Isoniazid, Paracetamol, Methotrexat
- Хепатит при натравяне. При натравяне с гъби, разтворители, алфатоксини....

Токсичният хепатит представлява възпалително увреждане на черния дроб, предизвикано от вещества с токсично действие върху чернодробните клетки /т.н. хепатоксични вещества/. Тези вещества са различни химични съединения, съдържащи фосфор, тетрахлоретан, тетрахлорвъглерод, олово, цинк, арсен, хлор и други.
Развитието на токсичен хепатит се благоприятства от временни фактори: предшестващи заболявания на черния дроб, хроничен алкохолизъм, недоимъчно хранене, заболявания на панкреаса, стомаха и червата от възпалително естество.
Токсичният хепатит се развива бързо един-два дни след токсичното въздействие. Болните са със силно намален апетит, имат гадене, повръщат и кожата им бързо пожълтява. При по-тежки случаи настъпват неспирни повръщания на кафеникава материя, съпроводена от силна коремна болка. Черният дроб намалява размерите си и се появяват признаци на остра чернодробна недостатъчност.
Лечението се провежда в токсикологично болнично заведение, под ръководството и контрол на лекари-специалисти /токсиколог и гастроентеролог/. Прилагат се хепатопротективни и детоксикиращи медикаменти и разтвори-коктейли, витамини, антидоти и строго щадеща диета.
Прогнозата е сериозна. При прогресиращо развитие на чернодробната недостатъчност прогнозата се влошава поради риск от настъпване на чернодробна кома.
Профилактиката се състои в избягване употребата и прием на хепатотоксични вещества.

[Емануил Денков]

Аномалия изразяваща се в присъствие на човешки левкоцитен антиген (HLA) клас II на повърхността на хепатоцитите (чернодробните клетки) - възможно поради генетично предразпологане или остра чернодробна инфекция. Това кара клетките на имуната система да атакуват собствения си черен дроб, причниявайки автоимунен хепатит.

Автоимуния хепатит се пада на 1-2 на 100 000 на година и преобладава 15-20/100 000. Както другите автоимуни заболявания се среща повече при жените отколкото при мъжете в съотношение 8:1. Чернодробните ензими се покачват също и билирубина. Автоимуния хепатит може да прогресира и до цироза. Прилага се лечение със стеориди и антиревматични медикаменти (DMARDs).

Най-добре се постига диагнозата автоимунен хепатит с комбинация от клинични и лабораторни изследвания. Редица специфични антитела се наблюдават в кръвта (антинукеарни антитела (ANA), smooth muscle antibody (SMA), Liver/kidney microsomal antibody (LKM-1) and anti-mitochondrial antibody (AMA)) също и завишено ниво на имуноглобулин G. Но диагнозата за автоимунен хепатит винаги изисква чернодробна биопсия.

Във всички случаи може да се използва успешно таблица, която помага да се установи успешно, ако пациента има автоимунен хепатит, коя комбинация от клинични и лабораторни характеристики да се използва за случая.

Четири подтипа се разпознават, но клиничните възможности за различаване са ограничени:

1. Положителен ANA и SMA, завишен имуноглобулин G (отговаря много добре на слаба доза стеориди)
2. Положителен LKM-1 (често срещан при жените и тинейджърите; може да протече много тежко)
3. Всички антитела са отрицателни, положителен SLA (soluble liver antigen). При тази група протича като група 1
4. Не се засичат никакви антитела; вероятност ~13%