Психоза вследствие на лечение с интерферон

[Petrana]

И аз познавам хора с мисли за самоубийство. Може би донякъде е в реда на нещата в това време, в което живеем. Много хора казват, че ще се самоубиват. Приемам всякакви координати за лекарства на билкова основа за хепатита + терапевти. Може и като лично съобщение.

[katia]

Много хора в труден момент казват: "Ще се гръмна", "Вече трябва да се самоубия" и тем подобни, чувстват се ненужни и прочие. Но разликата с психично болните е в това, че те не го правят!!! Има такива моменти в живота на всеки. Психично отклонение е когато го обмисляш и правиш реално такива опити и то ако е с неясни мотиви и объркващо поведение.

[Petrana]

Пих го този Ремотив няколко седмици - 2 седмици, но съм все така подтисната, не даде резултат.
Освен това много ме притеснява високото съдържание на алкохол, което уврежда черния ми дроб и сякаш като ги пиех черния дроб започна да ме боли.
А и незнам в каква насока да променя живота си, за какво да мисля, толкова съм сама.

[katia]

При тези лекарства трябва да се получи натрупване и тогава да се каже дали действат. Те обикновено имат алкохол, защото иначе не действат, но ако това в Ремотива толкова те притеснява можеш да го замениш с Esbericum, който също е със съдържание на жълт кантарион. http://www.climacterium.com/bama/bul/bulletins/1_01/bull001_6.htm

[Petrana]

Благодаря за отговорите.
 
 
 

[Eli]

Здравей Петрана,

Ти откъде си?
Може би някой от съфорумците би могъл да препоръча добър специалист в близост до мястото, където се намираш. 
Каня те отново на нашата среща в Стара Загора. 
Сигурно е, че там ще срещнеш много нови приятели и няма да се чувстваш толкова сама, колкото казваш 

Най-сърдечни поздрави, 
Ели

[didi]

Здравейте на всички,
изчетах всичко от край до край.До сега не се бях замисляла за депресията която може да се появи като страничен ефект от интерферона(въпреки че го бях чела в листовката).Много работя-лятото по 16-18 часа и всяка свободна минута се грижа за 4-членното ми семейство,а сега не по малко от10-12 часа(грижите остават).И аз съм плакала нощем когато не съм можела да заспя,но съм го отдавала на умората до смърт.Имам хоби.
Като четях в мен избухнаха размисли и страсти-дали и мен ще ме споходят такива депресивни мисли(още съм в 7 месец от лечението)?
Не искам никой да визирам(в случая Петрана която е с диагноза),но майка ми от малка ми казваше"човек като няма работа си мисли за глупости",така че според мен"за лудо работи,за лудо не стой"!По добре е човек да е винаги ангажиран-мислово или физически(по избор).Когато си на работа и си м/у хората имам чувство че не биха те споходили мрачни мисли.Ако нямаш работа-намери си,направи си хоби ако не си си намерил,развивай се,учи-все лесни неща!
Боже станах като мъдрец-мъдрост след мъдрост сипя !
Имам роднина на която и поставиха същата диагноза като на Петрана.Лежа в психото и вече 15 години е на поддържащи инжекции(веднъж месечно).Лечението и е успешно и тя е нормален трудоспособен човек!