Серологични маркери за контакт с вируса на Хепатит В
Серологичен маркери за контакт с вируса е
total anti-HBc (IgM и IgG).
Отрицателен тест показва липса на предходна инфекция с HBV и така се изключва възможността за настояща инфекция.
При положителен тест е необходим и тест за anti-HBs и HBsAg, които ще покажат активна инфекция или изграден имунитет. Ако по-късно се потвърди присъствие на anti-HBe, HBeAg или anti-HBc (IgM) - това е показател за развитие на заболяването.
Anti-HBs трябва да бъде изследвано отделно когато целта е да се установи имунологичния статус срещу HBV инфекция – дали човекът е бил ваксиниран или не.
Алгоритъм за Серологична диагностика на HBV
Anti-HBc (total)
Anti HBc (total) (–) : не е имало контакт с HBV.
Anti HBc (total) (+) : имало е или има в момента контакт с HBV.
При Anti HBc (total) (+) се изследват:
HBsAg anti-HBs: Тълкувание:
· (-) (+): : имунизация с HBsAg (след ваксинация) или далечна
(отминала) инфекция.
· (+) (-): : текуща HBV инфекция.
При HBsAg (+) anti-HBs(-) се изследват:
HBeAg anti-HBe Anti-HBc IgM
· (+) (-) (+) : остра инфекция, неотдавнашна или
хронично състояние с вирусна репликация.
· (+) (-) (-) : Хепатит В с вирусна репликация.
· (-) (+) (+) : Хепатит В без вирусна репликация -
инфекция от скоро време.
· (-) (+) (-) : Хепатит В без вирусна репликация.
· (+) (+) (-) : Хепатит В с подтисната вирусна репликация
(въпреки че HBeAg е все още наличен, anti-HBe вече може да бъде идентифицирано).
http://www.scielo.br/scielo.php?pid=S0041-87812004000400011&script=sci_arttext&tlng=en
Безсимптомния инкубационен период на вируса варира от 4 до 26 седмици, последван от интензивна репликация на вируса или заболяване, продължаващо от няколко седмици до 6 месеца. Инкубационният период може да варира от 12 до 14 седмици при инфекция след преливане (на телесни течности).
Серологичните маркери са:
HBsAg – появява се преди началото на симптомите, най-вече по време на откриването на заболяването и изчезва от 3 до 6 седмици;
HBeAg – появява се в серума като индикация за активна репликация. Има значителна връзка между HBeAg с HBV DNA (посредством PCR) и DNA полимеразната реакция;
Anti-HBc IgM - забелязва се в серума след началото на симптомите, по-късно със завишаването на серумните стойности на трансаминазите и HBsAg и HBeAg. Anti-HBc IgM е първият знак в отговора на имунната система след инфекция с HBV, тъй като се появява преди откриването на anti-HBs и anti-HBe. В течение на следващите месеци, IgM се заменя с anti-HBc IgG. Ако HBsAg и HBeAg не могат да се открият, anti-HBc може да бъде единственият серологичен маркер, който да установи предстоящата сегашна или отминала HBV инфекция, както и при вероятността от заразяване на кръвта. Ето защо anti-HBc е серологичен маркер за контакт с HBV.
Anti-HBe – забелязва се в серума скоро след намаляването на HBeAg, показвайки, че заболяването е в близост до ремисия с титри, понижаващи се след 20 седмици.
Anti-HBs – не се появява преди активното заболяване да е приключило и е последният критерий в човешкия живот за изработен имунитет.
При възрастните в 90% до 95% HBV инфекция има спонтанна ремисия, с anti-HBc и аnti-HBs, уловени в серологичните тестове за дълъг период от време.
В безсимптомните насители, HbsAg може да присъства самостоятелно, без вирусна репликация или увреждане от хепатита.
Пациентите в хронично състояние (5% - 10%) могат да бъдат с персистиращ хроничен хепатит. 3% от случаите с активна репликация имат лош изход с присъствие на HBsAg, HbeAg, HBV DNA, и обикновено anti-HBc.
