Покажи Участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - irka

Страници: [1]
1
На лечение съм / За втори път тук
« -: Март 03, 2012, 08:38:29 »
Здравейте,

   Вече официално мога да си пусна втора тема в този раздел. От днес отново започнах броенето до 48.  1 година и 3 месеца след края на първото ми неуспешно лечение с интерферон и рибавирин, започнах за втори път атаката. Този път в подкреплението се включва и Телапревира.  Тъй като ми е за втори път, няма да имам късмета да ми се намали продължителността на лечението с помощта на Телапревира, както е при тези които ще се лекуват с него за 1ви път. Моето пак ще е 48 седмици, дано този път поне да е успешно.

Началните ми изследваия, както се очаква са нормални.

Date            WBC     RBC   HGB   HCT    PLT      AST   ALT      PSR
Feb.9 2012   5.6       4.56   12.6    36.9        242      39    30      1 502 366 IU/ml

След кратко чудене кога точно да си взема за първи път лекарствата се обадих на телефона на Инвисек/Телапревир. Там имат мед. сестри които могат да ти дават съвети по тел. От там ме посъветваха да започна от днес направо и трите лекарства, така че сутринта  закусих с инжекция Интерферон, 3 Риабвирина и 2 Телапревира.

Рибавирина ми е 2 пъти на ден по 3 таблетки, а Телапревира е 3 пъти на ден по 2 таблетки.  Телапревира ще го взимам първите 12 седмици, след това си продължавам докрая само на Интреферон и Рибавирин. Ако преди си мислех, че хапчетата Рибавирин са голями, сега в сравнение с телапревира ми се струват като витамин С хапченца. Телапревира са огромни хапчета, и имат ужасен вкус, добре че са само за 12 седмици.

Днес като за първи ден се чувствах много по-добре от миналия път. Чак следобяд започнах да вдигам Т и да ме болят кокалите.  Изкарах си цял ден на работа и като се прибрах пийнах един аналгин и един парацетамол, легнах за 2 часа и свалих Т.

Много ми се искаше и някой друг във форума вече да е започнал лечението с Телапревир, та да си споделяме как върви. От интерферона и рибаварина няма много какво да ме изненада си мисля. Този телапревир сега ще го видим как ще се държи.

Тормози ме това, че трябва да го пия горе-долу през 7-8 часа и непременно трябва да ям нещо с повечко мазнини преди да го пия. Мазнините помагат лекарството да се усвоява, иначе не е на 100%  ефективно. Преполагам скоро ще влезна в някакъв ритъм, ама за сега ми е малко шантаво.

Поздрави!

Ето линк към темата от първото ми лечение http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2414.0





2
    Малко позакъснях с тази тема, ама така е. Като свърши лечението и като те емнат обикновенните ежедневни неща, чак не можеш да им се нарадваш и на обикновенното ежедневие, и на силите ти да ги вършиш. :smile: И така неусетно се изнизаха 3 месеца след последния интерферон който си забих.  Ех, спмени.... но не мили. :mocking:

И така ето ме тук, набързо да споделя как вървят нещата при мен.

Официално мога да закрия вече старата ми тема :И аз съм вече тук

На самото лечение как премина няма много какво да обяснявам. То е ясно - като в мъгла.

Възстановяването минава за сега с пълна сила. Още на втория месец след края се чувствах нов човек. Енергията ми се завърна, апетита също  :mocking:, косата почна да расте и спря да пада, не се уморявах вече толкова лесно, спрях да спя непрекъснато, започнах да се усмихвам и по-малко да викам. :smile: По време на лечението свалих 13кг. , накрая вече бях плашеща гледка. Хората които не знаеха през какво преминавам ме питаха постоянно какво става и как съм? Кожата ми се беше сбръчкала, имах големи сенки под очите, бузите ми хлътнали, косата перушинеста - почти я няма, не говорех с никой, не исках да се виждам с хора, абеее - знаете как е накрая. Като чета всеки описва едно и също вече към края на това 48 седмично премеждие.

През първия месец не забелязах особено подобрение. Косата все още падаше на кичури, все още бях нервна и спях непрекъснато. Но вече към средата на втория месец - о-хооо - нещата започнаха да се пооправят. След втория месец косата изведнъж спря да пада /тук е мястото да спомена, че  не съм използвала никакви специални шампоани или добавки за нея/ и започна да се сгъстява.  Първия път когато видях само десетина косъма на решетката в банята след къпането, не можах да повярвам. Изтичах с решетката в ръка при мъжа ми да му покажа чудото - косата вече не ми пада йееее  :yahoo: Върнах си 7кг от свалените 13кг  :oops: Даже вече съм на диета, че започнах да се плаша от темпото с което започнах да качвам кг. Но пък кожата ми една се поопъна - няма бръчки вече, не е толкова суха, има цвят. Накратко - заприличах на нормален човек.  Нервите се поуспокоиха, вече се смея и играя с децата си спокойно. Продължавам да ходя на фитнес 3 пъти седмично и се чувствам прекрасно. .

Изследванията след края са ми:


                                        4дни след края           18дни след кр.      45дни след кр.
WBC                                  2.6                                  3.3                            4.4             
PLT /тромбоцити/            124                                 176                            260
Хемоглобин                        97                                 108                            106
Hematocrit                         28.5                                31.9                           31.4
RBC                                    3.07                                3.39                           3.45
ALT                                                                             12                             18
AST                                                                             16                             19
TSH                                                                             4.6                            11.47


Показателите лека полека се вдигат, даже някои направо попрекалиха с качването. Увеличиха ми дозата на Л-тироксина и след 3 2 месеца съм пак на изследване да видим ще го вкараме ли в норма това TSH  или ще продължава да се опъва.  Може би и заради него качих толкова бързо килограмите. Обикновенно при мен така става, щом TSH расте и кг. растът с него. Бях на ехограф на щитовидната жлеза - не се видя нищо притеснително, просто трябва да си намеря правилната доза Л-тироксин след лечението.  В края на март съм на ехограф на дроба - да видим как ще е след подсилката която му усигорих цели 48 седмици.

Сега чакам и мозъка ми да заработи със старите обороти. Все още съм леко като отвеяна, забравям постоянно, не мога да се концентрирам, ама все тая надежда някаква, че и това ще се оправи.

Като че ли това е за което се сещам за сега.  :smile:

Искам още веднъж да благодаря на всички за подкрепата, куража и силите които ми давахте по време на лечението. Благодаря ви, че ви има. Ако не беше този форум, щеше да ми е неколкократно по-трудно, особено тук, където освен съпруга ми нямам други близки и познати на които да разчитам за помощ, да споделя с тях и на чието рамо да поплача. Всички тук сте страхотни Хора и правите чудеса с труда който влагате, за да го има това място! :flowers:

Офф топик: Елена, не знам как ти е ника за да ти пратя лична бележка, звънни ми по тел. когато можеш. Аз с още отвеяния си мозък си изпрах телефона, че даже и го изсуших в сушилнята и си загубих всички телефонни номера. Включително и твоя!

Поздрави!                                                                         

3
Здравейте! Страхотна инициатива! Поздравления и благодарности на доц. Антонов и сестра Бонева! :clap:

Моя въпрос повтаря въпроса на cvetna: Предстои ми втората инжекция интерферон, при курс на лечение от 48 седмици. Искам да я изместя от вторник /както я бия сега/, в петък.  Как е най-добре да го направя? Да прескоча от вторник в петък направо следващата седмица, или постепенно за 4-5 седмици да я измествам с по 12 часа, докато достигна петък?

Предварително благодаря!

4
Здравейте!

Един въпрос ме гложди от вчера. Не знам дали тук е правилното място за темата, ако не е, моля преместете я! :smile:

Вчера на курса в болницата ми казаха, че не трябва да си боядисвам косата по време на лечението.  Не било добре изучено как химикалите от боята взаимодействали с лекарствата и затова било по-добре да не я боядисвам. Освен това самото лечение достатъчно изтощава косата, и в комбинация с боя, можело да се увреди още повече. С това съм съгласна, но не мога да си представя да не се боядисвам! Още от пубертета имах доста голям побелял кичур коса, който с времето стана доста голям и сега след близо 6 годишно боядисване не ми се мисли как ми изглежда косата!

Та така, споделете моля, тези от вас които са били на лечение и си боядисвате косата, продължихте ли с това, или спряхте за известно време?!

Поздрави!

5
На лечение съм / И аз съм вече тук !
« -: Декември 23, 2009, 20:12:41 »
Здравейте!

Ето ме и мен в този подфорум вече! :smile:

Вчера си бих първата инжекция - в корема.

Прекарах в болницата около 2 часа и половина. Пуснаха ми едно образователно филмче с обяснение за страничните ефекти,  как да се преборвам с тях, как се поставя инжекцията и пр.  Дадоха ми една малка чантичка с разни екстри в нея, като контейнер в който да си изхвърлям спринцовките, кутия за хапчетата разделена на дни - сутрин и вечер, брошурки и един ДВД диск с още едно образователно филмче на него, което изгледахме в къщи.   Много добре направено, не знам дали в Бг дават такова нещо, но е добра идея.

Бих си сама инжекцията след като направих няколко сухи тренировки на един макет.  След инжекцията постоях 20 мин. и си тръгнах. 4 часа след това се чувствах супер, нищо странно около мен. Но изведнъж като ме втресе, за 1 ча вдигнах до 39.3 Т. И я поддържах в следващите 6 часа.  По едно време не издържах и пих един аналгин, но въпреки него Т не спадаше. Е след 6 часа най- накрая се смъкна на 38.4 и успях да стана от леглото. Днес вече съм по-добре. Имам си едно главоболие, ама ще си се търпим засега с него.

Реших лека полека да изместя инжекцията си в петък, че така хич не ми е добре. От другия месец ми почва пролетния семестър в училището и часовете са ми все вторник, сряда и четвъртък вечер. Въобще не си представям как ще ходя на у-ще в подобно състояние. Затова лека-полека ще я измествам с по 12 часа, докато я направя да е в петък, че все пак са си 48 седмици.

Е, това е засега от мен, периодично ще се отчитам! :smile:

6
Предстои ми лечение / Може би и аз скоро...
« -: Ноември 25, 2009, 08:01:55 »
Здравейте!

Мноооого, мноооого отдавна не съм писала във форума. Причини много. Няй важната която беше, е че всеки път влизайки тук и четейки вашите истории, излизах от форума леко депресирана. Аз нямаше какво да напиша, все едно и също. Опитвах се да забравя за болестта, защото така или иначе не можех да я лекувам, а само да чета за последствията от нелекуването й ми влияеше зле.  :sad3: Затова започнах да разреждам влизанията си тук, липсата на време от своя страна си каза своето, и скоро съвсем ги разредих. Така и не мислех много много за хепатита.

За тези които не ме познават, или не си ме спомнят, ето в тези  теми може да прочетете моята история:
http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=7.msg7#msg7
http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=33.0;all

От преди близо 3 години са, така че към годинките прибавете 3! :wink3:

Но ето че реших все пак да видя как е моя стар съквартирант - хепатитчето С.

Както знаете вече сме в САЩ, тук здравната система е малко сложна, но все пак се добрах до гастроентеролог, минах разните му процедури и миналия месец ми направиха биопсия и тук. Още в началото ми казаха, че имам шанс за лекуване, и че те ще ме лекуват въпреки придружаващото ме заболяване / Автоимунен Теородит на Хашимото/, заради което ми отказаха лечение в Бг, преди 3 години. Искаха преди това разбира се, първо да ми направят биопсия и пълни изследвания.

Биопсията в Бг показа Активност 2, Фиброза 1. Днес си видях резултатите от тукашната биопсия. Меко казано бях шокирана. За три години резултатите ми са се променили на: Активност 2 /както преди/, Фиброза 3! :shocked1: През това време съм се опитвала да живея здравословно ,доколкото мога, не пия алкохол, абе няма нищо което да предизвика тази промяна. Стоях като гръмната в кабинета и не можех да повярвам.

Естествено, лекаря каза, че няма за къде да чакаме, започвам лечение. Сега трябва само да си подготвя документите и да кандидатствам за безплатни лекарства, и се надявам до 8 седмици да съм започнала.

Та така хора, още едно доказателство, че не трябва да се чака! Няма за къде и за какво да чака човек. Хваща бика за рогата и започва да се бори за лечение, защото звяра в нас работи безспир. Не вярвайте на разните му лекари, които ви убеждават че може да си живеете така с години спокойно, особено ако АЛАТ и АСАТ са в в норма. Да може и да изкарате години, но може да са много малко на брой, прекалено малко! :sad3:

За протокола, моите АСАТ и АЛАТ са все още в норма! На Ехографа на който ме гледаха преди 2 месеца, не се видя нищо обезпокоително. Всичко изглеждаше в норма.  Знам, че биопсията не е супер тоно изследване, но дори и така да е, дори да са случили и взели частица от повредената ми част на дроба, за мен е стряскащо. Не искам да ми казват, че ще изкарам така още години, че дори и със цироза мога да си живея още 10-15-20 години. Това не ме радва. Искам да нямам краен период. Когато-тогава, но не заради Хепатита, който съм можела да подложа на лечение.

Лекаря в началото ме убеждаваше как лечението е трудно, за мен е 1 година /тип 1б съм/, резултата е 50 на 50, да си помисля добре дали го искам и пр. Но днес като видя резултатите, направо ми каза - Няма за къде да чакаме -почваш!

Малко дълго стана, дано не ви оттегча!

Поздрави и лек ден на всички -за мен е лека нощ! :smile:

7
Завършено лечение / Завършено лечение!
« -: Февруари 09, 2009, 22:46:47 »
Малко късно пускам тази тема, за което мноооого се извинявам на всички!  :ashamed: Никакво време не ми остава вече за форума :(

Все пак да споделя.

Съпруга ми завърши лечението си в началото на юли месец 2008г. Понеже в Бг искаха да изчака още 20 дена след края на лечението и тогава да му пусната ПСР, а ние вече едва издържахме след 5 месечно разделяне, решихме да си дойде тук /САЩ/ и да направим финалния ПСР тук. Пренесе последната инжекция интерферон в термос с ле и се прибра.

По една или друга причина ПСРа му направихме чак 4 месеца след края на лечението. Резултата е ------------- /отрицателен/ ПСР!  Всеки който е минал през това знае каква неописуема радост изпитахме.  :dance: Нищо не е било напразно. Струвал си е всеки ден от тези тежки за нас 5 месеца.

Сега ще разкажа накратко за това как му мина лечението.

По принцип нямаше тежки странични ефекти. Ден след биенето на инжекцията му е ставало лошо, боляли са го ставите и е спал непрекъснато. Нямал е апетит. Когато го видях на летището не можах да го позная. Много беше отслабнал. Той е висок и от 93кг. беше станал 78кг. Изглеждаше като една суха пръчка. Сега 6 месеца след края на лечението, отново е 93кг. Ще го слагам на диета! :wink3:
Косата беше започнала да му пада, но той има много гъста коса и почти не си личеше. Само фризьорката му беше казала, че косата вече му е станала нормална. Какво бил направил? :mocking:  Сега вече му се възстанови и е предишната гъста четина с която няма оправяне.

Но както той казва, физическите неразположения не са били толкова много и страшни. Започнали са да се появяват след 3тия месец и ги е издържал без проблем. Това което го е тормозило е психическото натоварване. Много силно му е влияело на психиката. Беше станал леко депресиран, омърлушен, лесно изпадаше в настроения и странни мисли. Казва, че това е нещото което тежко  е понесъл. И не би повторил лечението само заради влиянието на психиката му.

Сега, както писах 6 месеца след края на лечението, вече и следа няма от него.

Остана един проблем с който все още се борим, и това е обострения себореен дерматит в следствие на лечението. Надяваме се скоро и той да се върне в първоначалното си състояние.




При мен развитие няма. Опитвам се да се добера до тукашни лекари, ама трудно става.

Поздрави на всички, и се надявам да мога по-често да влизам и взимам участие във форума!

8
На лечение съм / Започна се!
« -: Февруари 01, 2008, 18:59:21 »
Днес са били първата инжекция на съпруга ми във Военно - Медицинска Академия. Чухме се с него, за сега се чувства добре, чака си температурата!  :) Ще го изпишат утре!

Започна се и при нас! Мъчно ми е, че не мога да съм до него в този момент, но се надявам всичко да мине добре, и след месеци да видим желания резултат на листчето от изследването!

Успех на всички! :)

9
Здравейте!

Ето, че днес ни се обадиха и ни казаха, че е дошло писмото от Здравната каса за съпруга ми да започне лечение.


Но в момента ни е много сложна ситуацията, не знаем да се радваме ли, или не!

Преди 2 месеца дойдохме в САЩ. В България продължаваме да си плащаме всички осигуровки, разбира се! Но сега ни е много трудно да решим какво и как да направим! ???

Тук тепърва се устройваме, работа, училище, разходи. Не можем да се върнем всички в България, а не мога аз да остана тук с две малки деца сама, да работя и да уча и да успявам да се издържаме! Ако той се върне в България с децата и започне лечението, няма да му е лесно, ама хич с двете деца, макар че ще има помощта на родителите си. 

Имам няколко въпроса към тези които са на лечение, чийто отговори може би ще ни помогнат да вземем правилното решение.

1. Когато започне лечението, през колко време се правят контролни изследвания? Те поемат ли се от ЗК и следят ли се от лекар постоянно или му се показват само ако има нещо притеснително?

2.Как се дават лекарствата? В смисъл, взимаш ги един път в месеца за един месец, или се взимат от аптеката седмица за седмица? Или пък ги дават за по-голям период от време - 2-3 месеца наведнъж?

3. Променя ли се дозата на лекарството по време на лечението?

Върти ни се в главата и възможността, ако може да ни ги пращат и той тук да си ги бие и да си прави изследвания, ама всъщност не знаем изобщо дали е възможно!

Или пък да се върне в България за първите 2 - 3 месеца от лечението и след това да дойде пак в САЩ като останалите лекарства му ги пращат от там!?

Затова и питам какви изследвания се правят и кога!

Ох, много ни е объркано, направо не знаем какво да правим!

Давайте идсеи и съвет!

А знаете ли дали може да се отложи  лечението по наше искане за определен период?

Да допълня само, че лечението му е 6 месеца!

Поздрави!

10
Ето, че и моя ПСР стана готов най-накрая! Днес си го взех и  :o  Направо ми изхвръкнаха очите! Та понеже не знам кое какво означава точно ще го напиша тук да си кажете мнението, че няма да издържа до вторник, когато ще ходя до ВМА.
Пиша го така както го пише на листа!

HCV RNA
Верижна полимеразна реакция - качествено изследване
Чувствителност - 50 IU/ml

HCV RNA - пол/+/ 3 070 000 Iu/ml   
Верижна полимеразна реакция - количествено изследване
Линеен обхват на реакцията 600-700 000 IU/ml

HCV генотип -

Това е! След като прочетах на Стефан, че количеството на вируса в кръвтта му е 35 000 и като видях моите 3 070 000 и леееекинко се отчаях! И   съм генотип 1 -най-трудно лекувания! :-\ А какво е това "б"? Търсих инфо на бълг. ез, но не намерих никъде. Пише само, че е подвид на генотип 1.

Линеен обхват на реакцията 600-700 000 IU/ml- а това какво е?
Чувствителност - 50 IU/ml- и това също не ми е ясно!

Мъж ми неговия ПСР го е дал направо в болницата и не помни колко му е количеството на вируса в кръвта , а само, че и той е генотип 1 и не мога да сравня с него.

Може ли да споделите вие от кой генотип сте /били/ и колко ви е било първоначалното количество на вируса в кръвта?

Поздрави!

11
...за това как се справяте с мисълта, че имате хепатит?

Имам предвид как се чувствате психически, не физически!

Знаят ли вашите близки, как реагират? И изобщо с кой сте споделили? Изпитвате ли срам или страх от това да разберат другите? Как ги преодолявате? Страхувате ли се да не заразите околните? Казвате ли като отидете на лекар, зъболекар, козметик /който ходи разбира се  ;)/ и пр.

 Ето как е при нас:

Когато разбрахме със съпруга ми бяхме като гръмнати! Не знаехме какво да правим, към кого да се обърнем, как за Бога ни се е случило!? ???

Първия един месец не казахме на никой, уж за да не ги тревожим. След това казахме на родителите си, които също бяха шокирани. Но те милите така и не знаят точно за какво става въпрос и след първоначалния шок и лекото обяснение от наша страна какво представлява болестта, като че ли се поуспокоиха, че не е толкова страшно.  Сега само отвреме -навреме ни питат какво става с лечението и след като им кажем, че сигурно ще чакаме с години за него, си казват- Е то щом е така сигурно не е толкова опасно! Ние не ги и информираме допълнително! :-\

Освен тях, за болестта ни знаят още двама наши много близки познати и това е! Не, че трябва да го тръбим наляво и надясно де, но като че ли изпитваме срам, че имаме тази болест! Най-осезателно го чувствам, когато ми се наложи да отида на лекар за някаква манипулация и кажа за хепатита! Започват да ме гледат странно, да охкат колко е опасно това, ама как така съм се заразила, да не вземам наркотици и пр. И някак си, ами променя им се отношението! :( Какви наркотици бе хора, я ме вижте каква съм яка българка след тези две бременности  ;D! Но както и да е, независимо как се е заразил човек, дали е наркозависим, от преливане на кръв или по случаен начин, има право на адекватна помощ и добро отношение, което не винаги се получава! >:(

Мен ме е страх да отида на козметик например, защото не знам как ще реагира като кажа, а не мога да не кажа, все пак след мен ще седне друг човек и ще го обработват със същите пинсети, ножички и пр.- лесно може да се зарази ако не са стерилизирани правилно, а много от козметичните салони не си дават много зор в тази област за съжеление! :-\
Иначе като отида на лекар, зъболекар или на място което го изисква, винаги предупреждавам, че имам хепатит С. Малко ми става криво, явно не съм свикнала още, като видя как веднага започват да си слагат ръкавиците и да се пазят все едно съм прокажена, но то така си и трябва де! :-\

Всъщност от както разбрахме, като че ли се затворихме. По-малко общуваме с приятелите, по-малко излизаме!

Да не говоря какъв панически страх изпитвам да не заразя децата си! Те непрекъснато падат, нараняват се! Мен ме е страх да ги пипна направо ако имат някъде рана. Или пък ако аз се нараня, порежа и пр. Знам, че не е толкова лесно да се заразят, но факт е, че ние сме заразени а не знаем как е станало!  :(

Ето затова, аз много приветствам създаването на този форум. Нека тук всеки да споделя каквото му тежи. Да си помагаме и подкрепяме. Да видим, че не сме сами, и че има и други мислещи и чувстващи се като нас!

Дано потребителите станат повече и пишем без притеснения! Е, "под станат повече" нямам предвида да станат повече заразените, а просто да се престрашът повече хора имащи този проблем да пишат! :)

12
Моята история / Да се представя!
« -: Януари 26, 2007, 16:43:15 »
Първо искам да поздравя администратора за новия форум! Надявам се да е в полза на всички ни и да успеем да превъзмогнем притесненията си и да пишем свободно в него за съпътстващата ни болест!

На 28 /почти 29/ години съм от София!

Открих, че имам хепатит С началото на юли 2006г съвсем случайно.

Така започна всичко:

 Бабата на съпругът ми влезна в болница за операция юни 2006г. и той отиде за кръводарител. Януари 2004г. пак беше давал кръв за операция на друг негов близък. Та отивайки сега за баба му и съобщавайки си името му казват, че преди 2 години като е ходил са открили антитела на хепати С в кръвта му и не е подходяш за кръводарител! :o И никой не ни се е обадил за тази година и половина да ни съобщи!Аз през това време изкарах една бременност, раждане, абе... :( А уж взимат данните на хората! Ама....

Веднага след това той се изследва и открихме, че има хепатит С. След него се изследвах аз и се откри и при мен. Слава Богу децата ни нямат. Едното в момента е на 3г., а другото на 1г.5м.

Та така -от тогава знаете как е . Направиха ни биопсия и на двамата, от която още не си знам резултата, а кръвта за ПСРа ни в момента е на изчакване, от здравната каса да пуснат отново изследването. Резултат няма.

Как е станало заразяването не се знае! Явно сме се заразили един друг, но как, кога, кой е бил първи, остава загадка за нас поне на този етап.

Поздрави!

Страници: [1]

СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007