Здравейте на всички!
Реших да напиша и аз нещо по темата.
Като разбрах за хепатита, не се притесних много въпреки, че бях чувала, че е сериозна болест, но си мислех, че се лекува. Сега вече знам какво е положението и от време на време изпадам в паника, защото имам да свърша толкова много неща, пък и има хора, за които трябва да се грижа.
Слава богу, приятелите на които съм казала, ме подкрепят, семейството ми също, изнервя ме само здравната ни система.
Понякога си мисля, че е предимство да знаеш, че си болен защото това ти напомня, че си смъртен, че живота е кратък, че трябва да се живее сега и да се радваш на хубавите неща на момента, и което можеш да изживееш днес да не го оставяш за друг път.
Опитвам се да се радвам и на най-дребните неща, на хората, които ме обичат и избягвам да мисля за утре. Разбира се, изпадам в депресии, плача, но знам, че колкото и да е трудно, има и много хубави неща. Едно от тях е, че засега поне нищо не ме боли и се чувствам добре.
Пък и есента е прекрасна!
Поздрави, Миглена
Публикации - migle
