Жоро, ти си прав също. Това, което исках да кажа, е че не може да обобщаваме всички случаи, особено когато говорим за хепатит Б, който е много труден за взимане на решение за лечение.
Дими със сигурност трябваше да опита лечение с интерферон, то е и най-препоръчителното като първа линия на лечение, когато имаме активен хепатит B. Но както се видя, явно и при него с интерферона няма да се получи.
Сега обаче, стигаме до много важен момент, в който нетърпението пак е лош съветник, казвам го, защото знам, че Дими много бързо иска да се пребори и да се отърве от хепатита, а това няма как да стане. Той първо трябва да свикне да живее с вируса, и да го приеме, да си даде почивка, и да помисли как най-добре да постъпи, да се посъветва с лекаря си. Задължително трябва да изчака няколко месеца, в които да се наблюдава вируса и да се види дали репликацията няма да спадне, да се следят чернодробните ензими. Може да се окаже, че репликацията сама ще спадне и ензимите ще се успокоят, никой не знае. Не трябва да забравяме, че при лечение на хепатит Б с интерферон, резултатите от лечението може да се видят дори и след година. Например, има хора с HBeAg-положителен хепатит Б, които правят HBeAg сероконверсия дори година и повече след спирането на лечението.
"Закачването" към нуклеозиден аналог е много важно решение и тъй като споменаваш доц. Антонов, мога да ти кажа, че той е един от най-големите противници на използването на нуклеозиден аналог. Разбира се, когато няма друг избор и случая го изисква, и той го използва и го изписва на пациентите си.
Но нуклеозидните аналози крият опасности, свързани с това какво ще стане, когато се наложи те да бъдат спрени (изключваме фактора резистентност при двата най-нови препарата). В момента единствените нуклеозидни аналози, които са добър избор за дългогодишно лечение в България (а и в света), са ентекавир и тенофовир - при тях не се изгражда резистентност. Касата обаче плаща само първите 3 години, и никой не знае какво ще стане след като минат тези 3 години. А месечното лечение с някое от тези две лекарства е 700 лева за тенофовира, и над 800 лева за ентекавира. Точно доц. Антонов ми е казвал за случаи, при които при спиране на нуклеозидния аналог, вируса става по-агресивен и само в рамките на година или няколко години чернодробното увреждане става много сериозно. Затова, емоцията при взимането на такова фундаментално решение, е много грешен съветник.
Аз не казвам на Дими да взима решението, слушайки нас, и неслушайки лекаря си, точно обратното. Точно лекуващият лекар (в случай, когато той е специалист и с опит в областта, какъвто е ясно, че е доц. Антонов) ще даде правилния съвет, без да намесва емоциите.
А за предположението ти за това, че може и да измислят лечение след 3 години - такова не се задава, поне засега. Ако някой открие лекарство днес, то за да бъде пуснато на пазара ще са нужни 10-15 години. Единственият по-кратък вариант е да се открият антивирусни свойства срещу хепатит Б при някое друго лекарство, което вече е на пазара, но одобряването му за лечение на HBV пак ще отнеме години.
Така, че тук не трябва да говорим с хипотетични варианти, а да се види какво имаме налично в момента и да се вземе решение според това. В момента имаме интерферон, с който човек може да се лекува многократно, но с малки шансове за успех, и имаме нуклеозидни аналози, които трябва да се взимат доживот. Това е избора, и друг не се задава в близките години. А срещу себе си имаме заболяване, което може да доведе до цироза само при 30% от хората за период от много дълги години, и което преминава през различни фази, и в един момент може да е много активно, а в следващия да е неактивно.
И когато Меги, след неуспешното лечение с интерферон, реши, че не иска да започва лечение с нуклеозидни аналози, то това не значи, че това е пораженческо мислене (ако тя мислеше пораженчески, нямаше да започва и интерфероновото лечение). Това е решението, което тя е преценила, че е най-доброто за нея.
И никой не може да каже кое е по-правилно в нейния случай, защото може да се окаже така, че скоростта на увреждане на черния дроб при нея да е много малка или никаква, и нищо да не се случи с него, докато тя не се лекува. Може да се окаже и обратното - но тя ще е взела съзнателен избор, претегляйки ползите и вредите от всяко едно евентуално решение.
И затова дадох пример с хепатит C в горния си пост, защото той е много различен от хепатит B. Аз също като теб не мога да приема човек да не иска да се лекува, но ако този човек е с хепатит C. Някои хора с хепатит C отказват да се лекуват, защото лечението имало много странични ефекти, защото ще им бъде зле, няма да могат да ходят на работа, и т.н., и просто стоят и чакат, без да правят нищо, защото ги е страх от неизвестното и от това, че ще им бъде зле. И защо трябва да им е зле, при положение, че сега се чувстват добре и "нищо им няма", и т.н. все мисли от този род. Но, когато имаш заболяване и лечение, за което знаеш, че имаш 50% шанс за успех, и знаеш, че дори и да не успееш с първото лечение, можеш да повториш и да потретиш, и пак да имаш шансове и да се излекуваш, и в същото време да не искаш да опиташ, то това е мисленето, за което говориш.
А когато имаш вирус, за който никой не е открил как да се справи с него и единствения вариант е да се лекуваш доживот с лекарство за 700 лева на месец, то тогава не говорим за пораженчество, а за взимане на разумно решение и претегляне на плюсовете и минусите.
Когато си с хепатит B и си притиснат от висока репликация, бързо напредващо увреждане, или вече напреднало увреждане, тогава избора е ясен, нямаш какво да направиш и трябва да използваш нуклеозиден аналог (в случай, че вече си опитал с интерферон и той не е помогнал). Но когато не си притиснат от такива обстоятелства, избора не е толкова очевиден и е по-сложен.
Поздрави,
Радо
