Здравей Мира!
Лечението с тенофовир може да се спре, разбира се, но това е свързано с рискове. При лечение с нуклеозидни аналози проблема е, че при спирането им има риск от обостряне на хепатита. Под обостряне разбирай това, че ако изведнъж си спреш лекарствата, вируса може да се върне с още по-голяма сила и да започне да уврежда (по-точно да започне да да предизвиква имунната ти реакция да уврежда) черния дроб с по-голяма скорост. Поради тази причина, спирането не е толкова прост процес, като една от тактиките е да се приложи интерфероново лечение в продължение на няколко месеца след спирането на нуклеозидния аналог, така че този процес да се проконтролира. Така, че ако ти си забременяла и едва тогава искаш да спреш тенофовира, ще изникнат много казуси и проблеми с цялата процедура по спирането му. Но по принцип тенофовира се води безопасен при бременност и ти не би трябвало да искаш да го спреш при бременност, но все пак имаш право да го спреш, ако имаш някакви свои притеснения за бебето.
Наистина, като че ли е по-добре, ако започнеш тенофовира, лечението ти с него да е някакъв по-дълъг период, например 3 години (колкото плаща в момента Здравната каса) и едва тогава да мислиш за спирането му в случай, че трябва да си го плащаш сама. Така ще си гарантираш и, че лечението ще може да даде някакъв по-добър и видим ефект.
Относно възможността за лечение с интерферон, в момента не можеш да се лекуваш с него, поради много високия вирусен товар. Ако избереш лечение, то трябва да е с нуклеозидни аналози, като най-добрия избор е ентекавир или тенофовир.
Има вариант и да започнеш лечение с тенофовир, като в същото време забременееш и родиш, без да спираш лечението.
Данните за тенофовир (от лечението на ХИВ-позитивни майки) са, че той не предизвиква аномалии в бебето. Така, че това също е вариант, стига да не те притеснява, че си на лечение през цялото време и лекаря потвърди, че този вариант е подходящ.
Какво обаче ще се случи, ако изчакаш да забременееш и родиш, и едва след това започнеш лечението. Доколкото разбирам, преди няколко месеца си била пак с висока виремия, но с ниски ензими, което обаче се е променило и сега ензимите са скочили. Това значи, че преди няколко месеца си била във
фазата на имунен толеранс, а сега при завишени ензими се води, че навлизаш във фазата на по-голяма възпалителна реакция и съответно на по-активно увреждане на чернодробните клетки. Това значи, че процеса на увреждане в момента при теб е по-активен от обикновено. Все пак, искам да уточня, че това не значи, че само заради това след 2-3 години ще имаш цироза, по-скоро е възможно след няколко години да имаш Ф2 (според мен). Освен това е възможно тази фаза да премине бързо и да преминеш в някоя от другите фази. Затова може би пак трябва да изчакаш няколко месеца, за да видиш дали това не е временно състояние.
Отделно, ако избереш да не се лекуваш, но високата виремия се запази, тогава ще се наложи да се лекуваш с нуклеозиден аналог в третия триместър на бременността, но това не е проблем, просто трябва да го имаш предвид.
Според мен, ако вече сте говорили със съпруга (приятеля) ти за бебе, най-добрия вариант е да започнете да работите в тази посока. Ако в близката половин-една година забременееш, това значи, че ще можеш да започнеш лечението след най-много 2 години. А иначе почти съм сигурен, че през този целия период, за който си говорим, вирусния товар и ензимите ти ще се променят поне няколко пъти, така че дори и да има някакъв период на по-активно увреждане на черния дроб, той няма да е през цялото време. Важно е обаче ти сравнително редовно да си правиш ПСР и да си пускаш чернодробни ензими, за да можеш да разбереш дали пък този процес няма да е постоянен през цялото време. Ако това се окаже така, тогава пак ще можеш да си промениш решението в движение и да започнеш лечение, ако за това те посъветва лекуващия лекар. Освен това, в "Иван Рилски" има възможност да си следиш фиброзата (без изследването да претендира, че е точно като биопсията, но то е сравнително точно) с помощта на пускането на няколко най-прости кръвни изследвания. Така, че ти дори през цялото това време можеш да си пускаш 2-3 пъти в годината такова изследване и да следиш дали фиброзата се влошава, или не, което ще ти помогне да промениш решението си, ако се наложи.
Това са нещата, за които се сещам, надявам се да ти помогнат да вземеш решение!
Поздрави,
Радо