Покажи Участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - katia

Страници: [1] 2 3 4
1
Диагностика / Резултати от изследвания
« -: Ноември 14, 2008, 17:56:20 »

Поради интерес към леченията ми (за който съдя най-вече от въпросите, които получавам като Лични съобщения) и развитието на хепатита през годините реших да опиша накратко някои от изследванията, които са ми правени (за хората, които намират информацията за полезна):

Епикриза 1:
- постъпила на 24.11.1997г., изписана на 27.11.1997г.

Окончателна диагноза: Хепатитис хроника – HBV – ПОЛОЖИТЕЛЕН, В СТАДИЙ НА РЕПЛИКАЦИЯ, С УМЕРЕНА ХИСТОЛОГИЧНА АКТИВНОСТ.

През последните няколко месеца се оплаква от тежест в дясното подребрие, отпадналост, по-лесна уморяемост. Назначените лабораторни изследвания показали повишени стойности на аминотрансферазите, както и положителен HBsAg и HBeAg. Липсват анамнестични данни за острата фаза на инфекцията. Пациентката не е боледувала от други заболявания в миналото.
Жена на видима възраст 20 г. в добро общо състояние. Заема активно положение в леглото. Адекватно ориентирана. Кожа – бяла, с добър тургор и еластичност. Розови видими лигавици. Лимфни възли не се палпират. Език – влажен, розов, необложен. Нормостеничен гръден кош. Двете гръдни половини участват еднакво в дишането. Белодробен перкуторен тон. Везикуларно дишане, без хрипове. Иктус кордис – в пето ляво междуребрие. Ритмична сърдечна дейност с честота около 80/мин. Ясни тонове. АН-110/80. корем – на нивото на гръдния кош, мекоеластични стени, палпаторна болезненост в дясно подребрие. Черен дроб – не се палпира увеличен. Слезка не се палпира. Налична перисталтика. Сукусио реналис – отрицателно. Крайници – б.о.
Лабораторни и инструментални изследвания – Хб.-121,123, Хт.-38,37, Ер.-3.8,4.1, Лев.-4.9,4.4, Тр.-185, СУЕ-13, Кр.захар-4.7, Общ белтък-69, Албумин-37, СГОТ-143, 123, СГПТ-135, 126, ГГТП-18, АФ-72, Хол.-6.0, Тг.-1.5, Калий-4.2, Натрий-142, Креатинин-77, Урина-б.о., не дава развитие на бактерии. ЕКГ – синусов ритъм, индиферентен тип. Рентгеноскопия на бял дроб и сърце – б.о. Черен дроб – с нормални размери и хомогенна структура без огнищни дефекти. Жлъчен мехур – б.о. Двата бъбрека с нормални размери и паренхим. HBsAg – положителен, HBeAg – положителен, анти-HCV – отрицателен, HBV DNA – 350 pg/ml.
Резултат от чернодробна биопсия: Некроинфламаторен индекс – А. Перипортален интерфейс хепатит – от умерен към изразен – 2; В. Конфлуиращи некрози – попада се на единични непълни бриджинг.1; С. Литична некроза, апоптоза, фокално възпаление от 2 до 4 огнища на зрително поле.2; D. Умерено изразен възпалителен процес в порталните пространства. 2; Архитектоника: Лека фиброза в порталните пространства по хода на възпалителния процес, без септообразуване.

При пациентката са налице клинични, лабораторни и хистологични данни за хроничен /HBV/ хепатит в стадий на репликация, с умерена степен на хистологична активност. Считаме, че пациентката е класически индицирана за лечение с Интерферон.

Епикриза 2:
01.2000г.

Окончателна диагноза: Хроничен хепатит В – релапс след постигната сероконверсия.

Характеристика на клиничната картина въз основа на анамнезата, статуса и параклиничните изследвания:
Преди около три години при лабораторни изследвания са установени повишени стойности на АСАТ и АЛАТ. Това става повод за изследване на вирусните маркери, като се доказва HBsAg – положителен и HBeAg положителен, анти-HCV отрицателни. След направената чернодробна биопсия се започна лечение с Интерферон – 3 пъти по 3 млн. за 4 месеца. Постигната бе сероконверсия, която се задържа повече от година. При направената преди месец контрола се установяват отново повишени стойности на АСАТ и АЛАТ.
Обективно – Жена на видима възраст, отговаряща на действителната в добро състояние. Заема активно положение в леглото. Адекватна. Афебрилна. ПЛВ – неувеличени. Глава и шия – б.о. Нормост. гр. Кош, белодробен тон, чисто везикуларно дишане. Ясни тонове АН 120/80. Корем – на нивото на гръдния кош, екоеластични стени, липсва палпаторна болка. Черен дроб – на 2 см. под ребрената дъга. Слезка – не се палпира. Крайници – б.о.
Лабораторни изследвания: Хб.-123, Лев.-5.6, АСАТ-101,175, АЛАТ-223,171, Бил-18, АФ-115. HBsAg – положителен, HBeAg – положителен.
Касае се за пациентка с хроничен хепатит В. При пациентката бе проведено лечение с Интерферон, при което бе постигната биохимична ремисия, както и сероконверсия. Проследяваните през последните 2 години стойности на аминотрансферазите са били нормални. През последния месец обаче отново са установени повишени стойности на АСАТ и АЛАТ, както и данни за вирусна репликация. Предлагаме да бъде проведено лечение с Интерферон /Интрон А/ 3 пъти по 5 млн. Е седмично и Ламивудин /Епивир/ 150мг. дневно за срок от 6 месеца.

Отпуснати бяха лекарства: Intron A – 3 x 6 МЕ седмично – 30 флакона месечно. Епивир – 2 бр., Зефикс – 2 бр. опаковки. Аминотрансферазите бяха завишени и над посочените по-горе стойности като първото установено завишение беше около 1993г. - тогава съм пила само Карсил и Есенциале Форте (без да подозирам за Хепатит В, който беше със сигурност установен 1997г.)

Изследвания:

22.10.1998г.
HBsAg – (+) пол.
аnti/HBc-IgM – (-) отр.
HBeAg – (-) отр.

16.03.2000г.
HBsAg – (+) пол.
HBeAg – (+) пол.
аnti/HDV-IgM – (-) отр.
аnti/HСV – (-) отр.

Контролни изследвания:

12.03.2001г.
HBV DNA - (-) отр.

13.01.2003г.
HBV DNA - (-) отр.

27.05.2005г.
HBV DNA - (-) отр.

2006г.
HBV DNA - (-) отр.

2007г.
HBV DNA - (+) пол. – контрола – 2740 IU/мл.

2008 г.
HBV DNA - (+) пол. – контрола – 8960 IU/мл.

Други изследвания от Cibalab:

16.11.2002
HBsAg - (+) ПОЛОЖИТЕЛЕН
HBeAg - (-) ОТРИЦАТЕЛЕН
HBcAt-Ig - (+) ПОЛОЖИТЕЛЕН
-   -   -
Общ белтък – 68.8 g/II
Албумин – 46.3 g/I
АсАТ (GOT) – 29.5 U/I
АлАТ(GPT) – 63.1 U/I
Гама – GT – 16.0 U/I
Фибриноген – 3.01 g/I

13.12.2002
АсАТ (GOT) – 20.7 U/I
АлАТ (GPT) – 38.8 U/I
Гама-GT – 14.7 U/I

17.02.2003
АсАТ (GOT) – 8.2 U/I
АлАТ (GPT) – 18.3 U/I
Гама - GT – 11.5 U/I
HBeAg – (+) ПОЛОЖИТЕЛЕН АЕ
Забележка:
За HBeAg:
ИЗМЕРЕНА OD НА ПОЛ. КОНТРОЛА – 1.465
ИЗМЕРЕНА OD НА ОТР. КОНТРОЛА – 0.045
CUT – OFF – 0.105
СИВА ЗОНА 0.095 – 0.161
ИЗМЕРЕНА OD - 0.170 /ПОЛОЖИТЕЛНА СТОЙНОСТ/

21.02.2003
АсАТ (GOT) – 27.8 U/I
АлАТ (GPT) – 44.8 U/I
Гама-GT – 15.7 U/I

30.03.2003
АсАТ (GOT) – 25.4 U/I
АлАТ (GPT) – 44.2 U/I
Гама-GT – 22.0 U/I
HBeAg – (+) ПОЛОЖИТЕЛЕН АЕ

10.02.2004
ПКК-22 показателя
WBC (левкоцити)    -  6  х 10ˆ9/L
LY% (лимфоцити - %)    -  34.8 %
MO% (моноцити - %)    -  9.44%
EOS% (еозинофили - %)    -  1.36 %
BASO% (базофили - %)    -  1.14 %
GR% (гранулоцити - %)    -  53.3 %
LY# (лимфоцити – бр.)    -  2.09 х 10ˆ9/L
MO# (моноцити – бр.)    -  0.566 х 10ˆ9/L
EOS# (еозинофили – бр.)    -  0.081 х 10ˆ9/L
BASO# (базофили – бр.)    -  0.068 х 10ˆ9/L
GR# (гранулоцити – бр.)    -  3.19 х 10ˆ9/L
RBC (еритроцити – бр.)    -  4.41 х 10ˆ12/L
Hgb (хемоглобин)    -  118 g/L
Hct (хематокрит)    -  0.382 g/L
MCV (ср. обем на еритроцитите)    -  86.7 f L
MCH (ср. Hbg съдърж. в еритр.)    - 26.7 pg
MCHC (ср. Hbg конц. в еритр.)    -  308 g/L
RDW (девиация на ерит. р-ие)    -  15.7 %
RIt (тромбоцити)    -  288 х 10ˆ9/L
MPV (ср. обем на тромбоцита)    -  7.84 f L
Pct (тр. обем/общ обем)    -  2.26 mL/L
PDW (ширина на тр. р-ие)    -  16.8
-   -   -
АсАТ (GOT) – 23.7 U/I
АлАТ (GPT) – 31.0 U/I
Желязо – 11.91 mkmol/I

10.03.2005
ПКК-22 показателя
WBC (левкоцити)    -  5.07  х 10ˆ9/L
LY% (лимфоцити - %)    -  38.5 %
MO% (моноцити - %)    -  10.5%
EOS% (еозинофили - %)    -  3.21 %
BASO% (базофили - %)    -  1.16 %
GR% (гранулоцити - %)    -  46.6 %
LY# (лимфоцити – бр.)    -  1.95 х 10ˆ9/L
MO# (моноцити – бр.)    -  0.534 х 10ˆ9/L
EOS# (еозинофили – бр.)    -  0.163 х 10ˆ9/L
BASO# (базофили – бр.)    -  0.059 х 10ˆ9/L
GR# (гранулоцити – бр.)    -  2.36 х 10ˆ9/L
RBC (еритроцити – бр.)    -  4.44 х 10ˆ12/L
Hgb (хемоглобин)    -  114 g/L
Hct (хематокрит)    -  0.363 g/L
MCV (ср. обем на еритроцитите)    -  81.6 f L
MCH (ср. Hbg съдърж. в еритр.)    - 25.6 pg
MCHC (ср. Hbg конц. в еритр.)    -  313 g/L
RDW (девиация на ерит. р-ие)    -  15.9 %
RIt (тромбоцити)    -  260 х 10ˆ9/L
MPV (ср. обем на тромбоцита)    -  8.33 f L
Pct (тр. обем/общ обем)    -  2.16 mL/L
PDW (ширина на тр. р-ие)    -  17.5
-   -   -
ДКК – мануално
St (пръчкоядрен гранулоцит)    -  0.03
Sg (сегментоядрен гранулоцит)    -  0.48
Eo (еозинофилен гранулоцит)    -  0.02
Ba (базофилен гранулоцит)    -  0.01
Mo (моноцит)    -  0.14
Ly (лимфоцит)    -  0.34
Pl (плазмоцит)    -  0
-   -   -
АсАТ (GOT) – 20.4 U/I
АлАТ (GPT) – 25.3 U/I
Гама - GT – 14.3 U/I

23.04.2005
АсАТ (GOT) – 38.3 U/I
АлАТ (GPT) – 46.1 U/I
Гама - GT – 14.6 U/I

25.05.2005
ПКК-22 показателя
WBC (левкоцити)    -  6.03  х 10ˆ9/L
LY% (лимфоцити - %)    -  31.1 %
MO% (моноцити - %)    -  15%
EOS% (еозинофили - %)    -  6.95 %
BASO% (базофили - %)    -  1.03 %
GR% (гранулоцити - %)    -  45.9 %
LY# (лимфоцити – бр.)    -  1.88 х 10ˆ9/L
MO# (моноцити – бр.)    -  0.907 х 10ˆ9/L
EOS# (еозинофили – бр.)    -  0.419 х 10ˆ9/L
BASO# (базофили – бр.)    -  0.062 х 10ˆ9/L
GR# (гранулоцити – бр.)    -  2.77 х 10ˆ9/L
RBC (еритроцити – бр.)    -  4.69 х 10ˆ12/L
Hgb (хемоглобин)    -  125 g/L
Hct (хематокрит)    -  0.395 g/L
MCV (ср. обем на еритроцитите)    -  84.2 f L
MCH (ср. Hbg съдърж. в еритр.)    - 26.6 pg
MCHC (ср. Hbg конц. в еритр.)    -  316 g/L
RDW (девиация на ерит. р-ие)    -  15.5 %
RIt (тромбоцити)    -  307 х 10ˆ9/L
MPV (ср. обем на тромбоцита)    -  9.02 f L
Pct (тр. обем/общ обем)    -  2.77 mL/L
PDW (ширина на тр. р-ие)    -  17.2
-   -   -
ДКК – мануално
St (пръчкоядрен гранулоцит)    -  0
Sg (сегментоядрен гранулоцит)    -  0.40
Eo (еозинофилен гранулоцит)    -  0.08
Ba (базофилен гранулоцит)    -  0.03
Mo (моноцит)    -  0.10
Ly (лимфоцит)    -  0.39
Pl (плазмоцит)    -  0
-   -   -
Ретикулоцити    -  46.9 х 10ˆ9/L
-   -   -
АсАТ (GOT) – 31.1 U/I
АлАТ (GPT) – 38.7 U/I
Гама - GT – 15.8 U/I

7.09.2005
АсАТ (GOT) – 41.2 U/I
АлАТ (GPT) – 44.7 U/I

25.11.2005
АсАТ (GOT) – 31.6 U/I
АлАТ (GPT) – 42.1 U/I
Гама - GT – 17.7 U/I

7.12.2005
HBeAg – (-) ОТРИЦАТЕЛЕН
Анти HBe – (+) ПОЛОЖИТЕЛЕН

19.12.2005
АсАТ (GOT) – 33.5 U/I
АлАТ (GPT) – 40.2 U/I

30.01.2006
АсАТ (GOT) – 30.9 U/I
АлАТ (GPT) – 47.7 U/I

24.02.2006
АсАТ (GOT) – 29.2 U/I
АлАТ (GPT) – 47.8 U/I

29.03.2006
АсАТ (GOT) – 24.4 U/I
АлАТ (GPT) – 31.3 U/I

8.09.2006
АсАТ (GOT) –  24.3 U/I
АлАТ (GPT) – 35.1 U/I

6.2007
ПКК-22 показателя
WBC (левкоцити)    -  4.83  х 10ˆ9/L
LY% (лимфоцити - %)    -  31.9 %
MO% (моноцити - %)    -  9.79 %
EOS% (еозинофили - %)    -  1.81 %
BASO% (базофили - %)    -  0.992 %
GR% (гранулоцити - %)    -  55.5 %
LY# (лимфоцити – бр.)    -  1.54 х 10ˆ9/L
MO# (моноцити – бр.)    -  0.472 х 10ˆ9/L
EOS# (еозинофили – бр.)    -  0.088 х 10ˆ9/L
BASO# (базофили – бр.)    -  0.048 х 10ˆ9/L
GR# (гранулоцити – бр.)    -  2.68 х 10ˆ9/L
RBC (еритроцити – бр.)    -  4.2 х 10ˆ12/L
Hgb (хемоглобин)    -  112 g/L
Hct (хематокрит)    -  0.358 g/L
MCV (ср. обем на еритроцитите)    -  85.2 f L
MCH (ср. Hbg съдърж. в еритр.)    - 26.6 pg
MCHC (ср. Hbg конц. в еритр.)    -  313 g/L
RDW (девиация на ерит. р-ие)    -  14.3 %
RIt (тромбоцити)    -  289 х 10ˆ9/L
MPV (ср. обем на тромбоцита)    -  8.47 f L
Pct (тр. обем/общ обем)    -  2.44 mL/L
PDW (ширина на тр. р-ие)    -  16.9
-   -   -
АсАТ (GOT) – 26.6 U/I

28.01.2008
АсАТ (GOT) –  20.6 U/I
АлАТ (GPT) – 31.4 U/I
Гама – GT - 15.9 U/I

7.03.2008
ПКК-22 показателя
WBC (левкоцити)    -  5.89  х 10ˆ9/L
LY% (лимфоцити - %)    -  32.6 %
MO% (моноцити - %)    -  11.6 %
EOS% (еозинофили - %)    -  2.78 %
BASO% (базофили - %)    -  0.742 %
GR% (гранулоцити - %)    -  52.3 %
LY# (лимфоцити – бр.)    -  1.92 х 10ˆ9/L
MO# (моноцити – бр.)    -  0.683 х 10ˆ9/L
EOS# (еозинофили – бр.)    -  0.163 х 10ˆ9/L
BASO# (базофили – бр.)    -  0.044 х 10ˆ9/L
GR# (гранулоцити – бр.)    -  3.08 х 10ˆ9/L
RBC (еритроцити – бр.)    -  4.57 х 10ˆ12/L
Hgb (хемоглобин)    -  130 g/L
Hct (хематокрит)    -  0.386 g/L
MCV (ср. обем на еритроцитите)    -  84.4 f L
MCH (ср. Hbg съдърж. в еритр.)    - 28.5 pg
MCHC (ср. Hbg конц. в еритр.)    -  338 g/L
RDW (девиация на ерит. р-ие)    -  13.7 %
RIt (тромбоцити)    -  373 х 10ˆ9/L
MPV (ср. обем на тромбоцита)    -  8.06 f L
Pct (тр. обем/общ обем)    -  3.01 mL/L
PDW (ширина на тр. р-ие)    -  17
-   -   -
АсАТ (GOT) –  18.7 U/I
АлАТ (GPT) – 33.2 U/I
Гама – GT - 15.9 U/I

30.4.2008
АсАТ (GOT) –  18.9 U/I
АлАТ (GPT) – 29.9 U/I
Гама – GT - 13.7 U/I

20.06.2008
HBeAg – (-) ОТРИЦАТЕЛЕН

29.9.2008
АсАТ (GOT) –  25 U/I
АлАТ (GPT) – 32 U/I

10.10.2008
АсАТ (GOT) –  20.4 U/I
АлАТ (GPT) –  29.3 U/I

11.11.2008
АсАТ (GOT) –  21 U/I
АлАТ (GPT) –  22 U/I
HBeAg – (-) ОТРИЦАТЕЛЕН

Резултат от хистопатологично изследване от 06.2007 беше показал Hepatitis chr. “B”, умерена активност – А2 с портално и септално възпаление от минимално до умерено и портална фиброза с единични септи – (от Ф1 до Ф2). Перивенуларна фиброза. Обилие от хепатоцити тип „матово стъкло”.

2
Какво мислите за световната финансова криза?

3

Карцином на черния дроб

На латински език: Carcinoma hepatis primarium.
На английски език: Liver cancer, Hepatocellular carcinoma, Primary liver cell carcinoma.

Синоними: Хепатоцелуларен карцином, рак на черния дроб.

Епидемиология: Хепатоцелуларният рак е най-честият първичен тумор на черния дроб. Има бърза еволюция и лоша прогноза. Най-висока е честотата му в Африка и Югоизточна Азия. В САЩ и Европа се среща по-рядко. Мъжете боледуват 3-8 пъти по-чест. Заболяването обикновено възниква в 5-ото – 6-ото десетилетие за САЩ и Европа и между 3-ото и 4-ото десетилетие за Азия и Африка.

Етиология: Най-честите причини са:
1. Чернодробна цироза – в 60-90% малигнизирането възниква на базата на чернодробна цироза.
2. Хронична инфекция с вирусите на хепатит В и хепатит С. Носителите на HBsAg са близо 400 пъти по-предразположени към развитието на заболяването.
3. Хронична злоупотреба с алкохол.
4. Въздействие на екзогенни токсични вещества – арсен, пестициди.
5. Специфични канцерогени – афлатоксин, нитрозамини. Те предизвикват генетични трансформации, които могат да доведат до малигнено израждане на чернодробните клетки.
Първичен рак на черния дроб може да възникне и при продължително използване на противозачатъчни средства, при α1- антитрипсинов дефицит, хемохроматоза, гликогеноза тип I, след продължителна имуносупресивна терапия.

Патоанатомия: Макроскопски се различават три форми:
1. Мултицентрично-нодуларна – това е най-честата форма (65% . Характеризира се с множество туморни възли.
2. Туморна – среща се в 30% от случаите. Представлява масивен единичен тумор. Понякога може да има малки сателитни възли около него.
3. Дифузно-инфилтративна – срища се само в 5% от случаите.
Микроскопски хепатоцелуларният карцином бива: високо-, умерено- , слабодиференциран и анапластичен. Добре диференцираните форми по хисологична структура биват трабекуларни и псевдогландуларни. Особени форми са фиброламеларният (развива се у млади хора и е с  големи размери) и светлоклетъчният чернодробен рак.

Метастазиране: Чернодробният карцином метастазира в регионалните лимфни възли, в костите и белите дробове. Често прораства в чернодробните вени, v. cava inferior или перитонеума.

TNM класификация:
Т: Първичен тумор:
Т1: Солитарен тумор с диаметър под 2 сm, без инвазия в кръвоносните съдове.
Т2: Солитарен тумор с диаметър над 2 сm, без инвазия в кръвоносните съдове.
      - множество тумори под 2сm, ограничени в единия лоб, без инвазия в кръвоносните съдове.
      - единичен тумор под 2сm, с инвазия в кръвоносните съдове.
Т3: Солитарен тумор с диаметър над 2 сm, с инвазия в кръвоносните съдове.
      - множество тумори над 2сm с инвазия в съдовете, но ограничени в единия лоб.
Т4: Множествени тумори в двата лоба на черния дроб.
N: Засягане на регионалните лимфни възли:
N0: Липсват метастази в регионалните лимфни възли.
Nх: Регионалните лимфни възли не могат да бъдат преценени.
N1: Наличие на метастази в регионалните лимфни възли.
M: Далечни метастази:
M0: Няма далечни метастази.
Mх: Съмнение за далечни ме­тастази или такива не са търсени.
M1: Наличие на далечни метастази – в костите, белите дробове.

Стадии:
Стадий I:        T1 N0 M0
Стадий II:       T2 N0 M0
Стадий III:      T3 N0-1M0
Стадий IVА:     T4 N0-1M0
Стадий IVВ:     T 1-4N0-1 M1

Клиника: Симптоматиката зависи от стадия и разпространението на тумора. Много често има доказана чернодробна цироза, която е в напреднал стадий. Чернодробният карцином се изявява късно. Наблюдават се следните оплаквания:
1. Горнодиспептични – горчив вкус в устата, оригване, гадене, повръщане, безапетитие до пълно отвращение към храна, редукция на тегло.
2. Постоянни болки и чувсво на тежест  и разпъване в дясното подребрие или в горната част на корема.
3. Астено-адинамичен синдром – отпадналост, обща слабост, лесна умора.
4. Умерена жълтеница – ако туморът прорасне в интрахепаталните жлъчни пътища, тя е значително изразена.
5. Може да има и субфебрилитет.
Черният дроб е увеличен (хепатомегалия), много твърд и неравен. Увеличена слезка се среща в 30% от болните – дължи се на предшестваща чернодробна цироза или на портална хипертония.
При половината от болните се установява асцит – дължи се на чернодробна цироза, по-рядко на тромбоза на v. portae или на притискането й от тумора.

Установяват се и паранеопластични прояви:
   - хипертиреоидизъм – възниква поради продукция от туморните клетки на тиреостимулиращ хормон.
   - псевдохиперпаратиреоидизъм – туморните клетки продуцират паратхормон.
   - хипогликемия – дължи се на натрупването на гликоген в малигнените клетки и трудното му разграждане поради липса на глюкоза-6-фосфатаза в тях.
   - рядко гинекомастия, поради повишена продукция на естрогени.
   - еритроцитоза – дължи се на секрецията на еритропоетин от туморните клетки.

Усложнения: Тежки усложнения са: тромбоза на v. portae, руптура на туморен възел - има силна болка, развива се хемоперитонеум.

Лабораторни изследвания: Може да се установи левкоцитоза с олевяване, повишени тромбоцити, повишен фибриноген, α2- глобулини и γ-глобулини. Повишаването на серумния билирубин е за сметка на директната му фракция. Повишават се алкалната фосфатаза и гама-глутарилтрансферазата.
Характерен имунологичен маркер е α-фетопротеинът. Той е повишен в 90% от случаите  с хепатоцелуларен карцином. Използва се като скринингов метод за ранно откриване на процеса и за следоперативен контрол на болните. За диагностиката на заболяването се използват и карциноембрионалният антиген, серумният феритин, дезгама-карбоксипротомбинът, който е прекурсор на протромбина.

Диагноза: Основава се на:
1. Анамнезата за чернодробна цироза, хроничен хепатит В, хроничен хепатит С, алкохолизъм.
2. Клиничната картина и лабораторните изследвания.
3. Резултатите от образните методи: ехография, КАТ, ЯМР.

Лечение: Лечението е оперативно.
При единични тумори и тумори, ограничени в единия лоб се извършва частична чернодробна резекция или хемихепатектомия с отсраняване на регионалните лимфни възли.
При малки тумори се извършват клиновидни резекции.
При множествени тумори без екстрахепатални метастази може да се извърши чернодробна трансплантация.
Химиотерапията и лъчетерапията не водят до съществен ефект.

Източник:
http://www.arsmedica.bg/bg/illness/c_id/114/subprm/bg.html

4

БЕЗСИЛНИ ЛИ СМЕ СРЕЩУ ХЕПАТИТА?


health.bg

Хепатитът е възпаление на черния дроб, което се предизвиква от вируси. Хепатит С и В са едни от най-срещаните болести на черния дроб.

Според данни на Световната здравна организация инфектираните с хепатит С са над 170 милиона, за Европа - почти 9 млн., а за САЩ – почти 4 млн.

Въпреки ефективната ваксина, повече от 2 млрд. души са инфектирани с хепатит В и 350 млн. имат хронична инфекция. От тях над 1 млн. годишно умират от напреднала чернодробна недостатъчност и хепатоцелуларен рак.

Какво представлява хроничният хепатит?

Болестта се причинява от вирус, който заразява чернодробните клетки, размножава се и постепенно заразява нови клетки. Това води до възпаление и нарушаване функциите на черния дроб. Често обаче, години след заразяването липсват оплаквания или те не са тежки, нито типични за чернодробно заболяване.

Първа фаза на заболяването е острият хепатит.
Болестта може да се прояви седмици до няколко месеца от заразяването с умора, безапетитие, главоболие, гадене, болки вдясно под ребрата и в ставите, последвано от пожълтяване на кожата и потъмняване на урината.

Възможно е черният дроб напълно да се възстанови от острия хепатит и вирусът да се унищожи. Но в над половината от случаите /средно в 70% от заразените с хепатит С/ вирусната инфекция продължава, възпалението на черния дроб в различна степен е налице и хепатитът преминава в хроничен.

Ходът на заболяването е много различен.
Повечето пациенти нямат сериозни здравни проблеми в продължение на поне 20 години и живеят нормално, както здравите хора. Въпреки предимно бавния ход на хроничния хепатит, при малка част от заразените след 5-10 години може да възникнат усложнения.

Как хепатитният вирус уврежда черния дроб?

Вирусът на хепатита засяга предимно черния дроб. В повечето случаи минават десетки години преди да настъпят сериозни увреждания и заразеният да има оплаквания.

Колкото по-късно започне лечението, толкова рискът от усложнения се увеличава. В средно 20% от случаите хроничният хепатит С може да премине в цироза. При цироза чернодробната тъкан се замества от съединителна и се затруднява нормалното кръвообращение на черния дроб. Излекуването на хепатита в този стадий е трудно, като само в началните стадии на цирозата се провежда лечение.

Какви са проявите на хепатит?

Хроничният хепатит протича индивидуално, част от болните може да имат оплаквания, при други те изобщо да липсват. Важно е това, че увреждане на черния дроб може да е налице и при отсъствие на каквито и да било оплаквания. В сила е и обратното - изразените симптоми не винаги показват тежко заболяване. Не е задължително съчетаването на всички изредени прояви, както и ако имате някой от тези симптоми, не е задължително да сте болен от хепатит. Единственият начин да се докаже болестта е извършването на кръвни тестове.

Някои възможни оплаквания при хепатит:

• обща отпадналост, умора при физически усилия, тежест вдясно под ребрата и в ставите;
• загуба на апетит, нарушение в метаболизма на въглехидратите;
• нарушено храносмилане;
• потиснатост до депресивни състояния, бърза промяна на настроението и затруднена концентрация;
• проблеми със съня.

Как става заразяването с хепатит?

Вирусът на хепатита се пренася по кръвен път /заразена кръв, кръвни продукти/ и много по-рядко - с телесни течности на инфектирания човек. При над 10% от хората не се установява механизъм на предаване на вируса. Най-добрият начин за предпазване от хепатит е познаването на рисковите фактори за заразяване и тяхното избягване, а специално при хепатит В най-добър начин за предпазване е ваксинирането.
До момента ваксина за хепатит С не е изработена.

Възможни начини за предаване на вируса:

1.Чрез преливане на кръв и кръвни продукти (особено преди 1992 година, тъй като след това се извършва задължителна проверка на дарената кръв);
2. Венозна употреба на наркотици (настояща, в миналото, понякога дори и при еднократно инжектиране);
3.Татуировки и поставяне на обици;
4. Инвазивни манипулации с нестерилни инструменти (стоматологични манипулации, хирургия, акупунктура);
5. Случайно убождане с игла или инструмент, заразен с вируса на хепатит (особено при работещи сред медицинския персонал);
6. При хемодиализа;
7.От майка на дете по време на раждането (рискът от заразяване е много нисък);
8. При неспазване на хигиенните изисквания за ползване на индивидуални самобръсначки, четки и други;
9. При полов контакт с риск от досег с кръв и телесни течности. При хепатит С този път на заразяване е рядък.
10.При разраняване на носната лигавица, инхалирайки кокаин и др.

Тестове за установяване на антитела срещу хепатитния вирус

Антителата са белтъци, образувани в организма, за да се борят с внесени отвън агенти и вируси. Приличат на специално подготвени войници.

Срещу всеки вирус се изработват специфични за него антитела - когато в организма е влязъл вирус на хепатит С, са налице антитела спрямо вируса на хепатит С. Следователно, тестът за хепатит установява специфичните за заболяването антитела в кръвта.

Ако тестът е положителен, това означава, че пациентът боледува или е преболедувал от хепатит С. Пробата за антитела не може да установи дали вирусът е активен.

Източник:
http://www.health.bg/lang_bg/topics.php?id=150

5

Хепатитът - болестта на мръсните ръце

12 август 2008   22:36

Около 500 милиона човека по света са заразени с вируса на хепатит B и около 150 милиона - с този на хепатит C. Данните за България сочат честота до 8 % на хепатит В и около 1,5 % на хепатит С сред населението, което поставя страната ни на едно от първите места в Европа.

Острият вирусен хепатит е едно от най-разпространените инфекциозни заболявания на черния дроб. Източник на заразата е болният човек. Заразяването може да стане през устата при употреба на замърсени продукти или използване на нечисти прибори, както и по кръвен път - при кръвни манипулации, кръвопреливане и др. Известни са няколко типа вируси, пораждащи заболяването. Най-чести и с по-голямо практическо значение са тези, означавани като А, В, С, D и Е. Основните разлики между тях се определят от начина на разпространение, пътя по който поразяват чернодробните клетки и в много голяма степен от възможностите им да причинят трайно и сериозно увреждане на черния дроб и на други органи.

Хепатит А не причинява дълготрайно чернодробно увреждане

Инфектирането настъпва при ядене на храна или пиене на вода, които са заразени с вируса. След като вирусът попадне в организма на човек, прояви не се наблюдават в продължение на 2 до 6 седмици. Това е т.нар. инкубационен период. Следват леки оплаквания, които не налагат консултация с лекар. Малък брой хора могат да развият тежка инфекция.

Оплакванията включват главоболие, температура, гадене и повръщане, коремни болки, диария. По-късно може да се появи жълтеница, която се забелязва лесно, тъй като бялото на окото става жълто, а при по-тежки случаи кожата също пожълтява, урината става тъмна, а изпражненията бели. Почти всеки заболял се възстановява напълно за няколко седмици. Това заболяване не причинява дълготрайно чернодробно увреждане.

Всеки, който е преболедувал хепатит А, остава имунен, т.е. неподатлив към повторно инфектиране, за цял живот.

Хепатит "В" е по-тежката форма на болестта

Заразяването става най-вече по кръвен път - кръвопреливане, използване на кръвни продукти - серуми, ваксини, при работа със замърсен инструментариум. За при хепатит "В" (наречен още серумен хепатит) инкубационният период е от 6 седмици до 6 месеца. Клиничната картина отначало е нетипична – започва като общо неразположение, болки в ставите и мускулите и в дясното подребрие, гадене, възможно е покачване на температурата.

Симптомите наподобяват простудно или грипно заболяване. На този фон, а понякога и без предшестващи оплаквания, лигавиците и кожата пожълтяват, урината става тъмна, а изпражненията - светли. Черният дроб се увеличава, а в кръвта чернодробните ензими и билирубинът се увеличават.

При хепатит C инфекцията не се предава при нормалното общуване и контакти
Това е още по-опасна форма на хепатита, защото при 85 на сто от заразените той преминава в хронична форма. Предаването на инфекцията е подобно на това при Хепатит В - при контакт на лигавица, или наранена кожна повърхност с заразени кръв и кръвни продукти.

За нашата страна относителният дял на заразените с хепатит С е най-голям сред болните, нуждаещи се от чести кръвопреливания или прилагане на други кръвни продукти (болните с таласемия, или тези с хемофилия ), както и сред тези, поставени на хронична хемодиализа. Смята се, че сексуалният път на предаване на инфекцията е малко вероятен, но все пак възможен. Хепатит С инфекцията не се предава при нормалното общуване и контакти, например чрез допир, или чаша използувана от заразен с вируса човек.

Между 50 и 80 % наркоманите са позитивни за хепатит С. По - типични симптоми на острия вирус С хепатит са загуба на апетит, намаляване на теглото, лесна умора,чувство на тревожност и обърканост, тежест, или болка в областта на черния дроб, непоносимост към алкохол, грипоподобни оплаквания като температура, разтрисане, нощно изпотяване, главоболие, жълтеница, потъмняване на урината.

Приблизително 20 % от заразените оздравяват напълно. Тези, при които това не стане, черният дроб остава възпален в различна степен и за различно дълго време. Когато оплакванията, отклоненията в чернодробните проби или маркерите за хепатит С инфекцията се намират позитивни в продължение на повече от 6 месеца се приема,че заболяването има хроничен ход. За някои болни чернодробното увреждане може да прогресира сравнително бързо и тежко в относително кратък интервал от време. В повечето случаи обаче, след острата фаза, ако не настъпи изчистване от вируса и заболяването приеме хроничен ход, болните нямат съществени оплаквания. В отделни случаи възпалителният процес в черния дроб е незначителен и не дава съществени усложнения в продължение на десетилетия.

При други, макар и незабележимо на пръв поглед, инфекцията прогресира и в даден момент се проявява с белезите на чернодробна цироза. Това се отнася в най – голяма степен за болните, при които има допълнително увреждане на черния дроб от хронична употреба например на медикаменти, алкохол, наркотици.

Трябва да се знае, че понастоящем, при възрастните, чернодробна трансплантация се извършва най- често заради чернодробна цироза, възникнала на базата на хепатит С. Днес е възможно добри лечебни резултати да бъдат реализирани при приблизително 40 % от болните.

В останалите случаи, независимо че не се постига изчистване от вируса, настъпва известно забавяне на вирусното размножаване и макар и временно стихване на възпалителния процес в черния дроб.

Източник:
http://www.lekar.bg/news-127/info-2011/%D0%A5%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82+-+%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BC%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5/

6

Внесоха 12 искания към Правителството за проблема хепатит

Аз жената | 2008-05-20

По случай 19 май, световен ден за борба с хепатита, стартира глобалната информационна кампания “Аз ли съм номер 12?”

На 19 май 2008 г. (понеделник) бяха внесени 12 искания, свързани с проблема хроничен вирусен хепатит, в Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Парламентарната Комисия по здравеопазване. Дванадесетте искания се внасят на 19 май 2008 г., по повод Световния ден, към Правителствата на всички европейски държави, членки на ELPA. Шест от исканията са еднакви за всички членки на ELPA, а останалите шест искания са изградени според конкретните нужди на пациентите във всяка една държава.

Исканията и старта на информационната кампания “Аз ли съм номер 12?” бяха представени на пресконференция по повод отбелязването на Световния ден за борба с хепатита – 19 май 2008 г.

Участие в пресконференцията взеха:
- Проф. д-р Константин Чернев – Национален консултант по вътрешни болести и Началник на Клиника по гастроентерология към Медицински университет София;
- Проф. д-р Захарий Кръстев – Клиника по гастроентерология към Медицински университет;
- Доц. д-р Симеон Стойнов – Председател на Българското дружество по гастроентерология и Началник на Клиника вътрешни болести и гастроентерология към МБАЛ “Царица Йоанна”;
- Д-р Станимир Хасърджиев – Секретар на “Хепасист” и член на УС на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания ELPA.

За първи път тази година на една обща дата, всички държави, които имат пациентски организации по цял свят отбелязват Световния ден за борба с хепатита – 19 май 2008 г. Паралелно със Световния ден, на 19 май 2008 г. стартира глобалната информационна кампания “Аз ли съм номер 12?". Мотото на кампанията е еднакво за над 200 пациентски организации от седемте световни региона, които заедно отбелязват Световния ден за борба с хепатита.

Всеки дванадесети човек по света е заразен с хепатит B или C, без да знае. Годишно от вирусен хепатит умират четири пъти повече хора отколкото от СПИН в световен мащаб. Мрачната статистика, която стои в основата на “Аз ли съм номер 12?” е причината за организирането на тази глобална кампания, която цели да информира световната общественост за рисковете от заразяване с хепатит.

Днес се приема, че около 500 милиона човека по света са инфектирани с вируса на хепатит B и около 150 милиона – с вируса на хепатит C. Данните за България сочат честота до 8% на хепатит B и около 1.5% честота на хепатит C сред населението, което поставя страната ни на едно от първите места в Европа по разпространение на тази инфекция.

Около 20% от болните с хроничен вирусен хепатит развиват чернодробна цироза с трайна загуба на трудоспособност и с нисък процент на преживяемост. Честотата на първичния рак на черния дроб при тези болни е висока (4-5% годишно). Отнесена към цялото население тя е 8 заболели на 100 000 души. Чернодробната цироза и първичният рак на черния дроб са най-честата причина за извършване на чернодробна трансплантация.

В повечето случаи вирусната инфекция протича безсимптомно, без външни изяви, което от своя страна прави откриването й сравнително рядко и най-често случайно. По тази причина носителите на вируса разбират късно (обикновено след години) за заболяването си и в някои случаи се стига до гореспоменатите последици.

Най-често хората се заразяват с Хепатит B или C след: претърпяна операция; стоматологична интервенция; кръвопреливане; татуировка или пиърсинг; посещение при стоматолог, козметик и др. с ниска хигиена на труд; рисков сексуален контакт и др.

Най-сигурният начин за доказване на заболяването е чрез провеждането на кръвен тест.

Повечето хора не различават острия Хепатит A, известен като “болестта на мръсните ръце”, от хроничните Хепатити B и C, които нанасят трайни поражения върху черния дроб и водят до сериозни усложнения като чернодробна цироза и рак на черния дроб.

В България се организира телевизионна информационна кампания със съдействието на медийни партньори от национални и кабелни телевизии и кампанията “Аз ли съм номер 12?”, която ще бъде с продължителност 1 месец – от 19 май до 19 юни 2008 г. Клипът “Аз ли съм номер 12?” може да бъде гледан директно и на интернет адрес:
http://medtv.tv/?view=campain&id=36

В рамките на една седмица, за периода 19 – 23 май 2008 г., студенти по медицина ще раздават информационни листовки на ключови места в столицата в следобедните часове. Брошурите съдържат кратка информация за разпространението на вируса по света и в България, както и начините на заразяване с хроничен вирусен хепатит и основния проблем за диагностициране на болестта – липсата на симптоми.

В продължение на две седмици в интернет пространството ще бъде публикуван и банер “Аз ли съм номер 12?”, който да насочва към страницата на “Хепасист” – www.hepasist.org, където са изложени 12-те искания към Правителството, има отделна секция за Световния ден и линк към интернационалния сайт – www.aminumber12.org.

Дванадесетте искания са съставени от две главни части. Първите шест искания са еднакви за всички европейски държави, членки на ELPA и са съобразени с европейските директиви и препоръки за лечение на хроничен вирусен хепатит B и C. Вторите шест искания са конкретни за всяка държава и се определят в съответствие с необходимите промени в дадената здравна система. Българските шест искания са изградени въз основа нуждите на пациентите, страдащи от хроничен вирусен хепатит в България.

6 искания, отнасящи се за всички европейски държави, членки на ELPA
1. Приемане на препоръките на Европейската комисия за целеви скрининг за хроничен вирусен хепатит в Европа, подсигуряване на ранна диагностика и широк достъп до лечение и здравни грижи.
2. Ангажиране на страните-членки на Европейския съюз за изпълняване на бъдещите критерии на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията за епидемиологичен надзор на хроничните вирусни хепатити.
3. Осигуряване на скрининг за рискови групи, което ще предотврати усложнения като чернодробна фиброза и чернодробен рак.
4. Ангажимент за партньорство с пациентските групи за борба с хепатита, за да се подсигурят координирани кампании за повишаване информираността на обществото.
5. Изпълнение на Европейската стратегия за предпазване на здравните работници от кръвно-трансмисивни инфекции като вирусен хепатит, съгласно Директива 2000/54/ЕС.
6. Осигуряване на европейско финансиране за по-задълбочени изследвания за лечението на вирусен хепатит, особено за случаи на ко-инфекция с HIV.

6 искания, изготвени спрямо конкретните нужди и здравна система в България
7. Припознаване на хроничния вирусен хепатит като социално значимо заболяване в България, което засяга широк кръг от обществото.
8. Значимо увеличаване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за лечение на хроничните вирусни хепатити, с оглед адекватно посрещане на нуждите в България.
9. Осигуряване на достъп до най-съвременно лечение на хронични вирусни хепатити на всички нуждаещи се пациенти с цел предотвратяване на усложнения като чернодробна цироза и рак.
10. Оптимизиране на програмата за лечение на хроничните вирусни хепатити с цел съкращаване времето за изчакване и намаляване усложненията на заболяването.
11. Подобряване на ваксинационната програма на България и подсигуряване на ваксини за по-голям брой рискови групи.
12. Изработване на национална стратегия за хроничните вирусни хепатити, съвместно с пациентските организации в България.

Източник:
http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=6480


7

Първата чернодробна трансплантация във ВМА

    Първата трансплантация на черен дроб във ВМА бе извършена в събота на 33-годишен офицерски кандидат от Казанлък. От една година се готвим за това събитие, съобщи от Москва началникът на ВМА бригаден генерал Стоян Тонев, където е на официално посещение по покана на руската Военномедицинска служба. По думите му още преди година министърът на отбраната Веселин Близнаков заявил пълната си подкрепа за осъществяването на чернодробната трансплантация, в случай че оперираният пациент е военнослужещ от Българската армия. Така на практика МО ще поеме неговото възстановяване след изтичане на осигурените от здравното ведомство средства за самата операция и първият месец след това, като по-дългият - вероятно няколко години, следоперативен период на пациента ще струва по около 2200 лв. на месец. Уведомен по телефона за успешната трансплантация, министър Близнаков е обещал веднага след завръщането си от международния форум в Холандия, да посети лично оперирания военнослужещ.
    Нашата основна цел е да превърнем тази първа успешна трансплантация от единично събитие в рутинна работа, допълни още бригаден генерал Тонев. Той уточни, че след близо 10-годишно прекъсване скоро ще бъдат възобновени и бъбречните трансплантации във ВМА, което ще превърне академията в модерен трансплантационен център.
    Пациентът е в задоволително състояние въпреки принципно критичния период след интервенцията, съобщи доцент д-р Никола Владов, началник на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА, който извърши трансплантацията. Той е специализирал и пряко участвал в извършването на чернодробни трансплантации в една от най-добрите в това направление европейски клиники - парижката "Кошен", където негов учител е знаменитият професор Оливие Субран. Доцент Владов е отличен специалист по лапароскопска хирургия, която се извършва по безкръвен и изключително щадящ за пациентите метод и е в основата на чернодробната трансплантация. Неслучайно кръвозагубата на оперирания в събота военнослужещ е минимална и не се налага кръвопреливане по време на сложната и продължителна интервенция.
    Чернодробният хирург е възхитен от стройната организация на интердисциплинарния екип от хирурзи, анестезиолози, реаниматори и други специалисти, от бързите им и професионални действия. Още в нощта преди операцията екипи на ВМА са извършили специализиран транспорт до областната болница във Велико Търново и обратно, за да поемат кондиционирането на 40-годишната пациентка - донор. Самата екслантация и транслантация на черния дроб във ВМА са продължили около 5 часа и 30 мин., допълни още доцент Владов. От свое и от името на ръководството на академията той изказва съболезнования и благодари на близките на починалата пациентка за проявения хуманизъм.
    Доцент Владов не пропусна да благодари и отбележи изключителното съдействие на главния хирург на БА - полковник доцент Евгени Белоконски, началник на Катедра "Спешна медицина" към ВМА, който цялостно организира и координира процеса по транспортирането и извършването на трансплантацията, свързан и с множество организационни и нормативни дейности. Доцент Владов е убеден, че тази първа успешна интервенция е явно доказателство за възможностите на ВМА да се превърне в един модерен център за трансплантации. Още вчера екипът на полковник доц. Крум Кацаров - началник на Клиниката по гастроентерология и хепатология, е поел имуносупресиращата терапия на пациента, която ще помогне на организма му да възприеме чуждия орган.

    2007г.

    Източник: http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=82671

8
ПОЛЕЗНИ ЛИНКОВЕ ЗА ЗДРАВНА ИНФОРМАЦИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
http://www.mh.government.bg

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
http://www.noi.bg

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА
http://www.nhif.bg

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО ЗДРАВНА ИНФОРМАЦИЯ
http://www.nchi.government.bg

СВЕТОВНА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ
http://www.euro.who.int/

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ЛЕКАРСТВАТА
http://www.bda.bg/

БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ
http://www.redcross.bg/index.php

МЕЖДУНАРОДЕН ИНСТИТУТ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
http://zdrave.net

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ПАЦИЕНТИТЕ
http://www.patient.bg/

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&gid=164

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВИРУСНИТЕ ХЕПАТИТИ
http://transplantassociation.homestead.com/com.html

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
http://bgtransplant.bg/

ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИ СТРУКТУРИ КЪМ ВИСШИТЕ МЕДИЦИНСКИ УЧИЛИЩА
http://www.zdrave.net/document/portal/health_establishments/health_establishments.htm

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ
http://www.nchmen.government.bg/

СТОЛИЧНА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ЗА КОНТРОЛ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ
http://www.siokoz.com/

EUROPA - PUBLIC HEALTH
http://ec.europa.eu/health/index_en.htm

THE EUROPEAN ASSOCIATION OF HEALTHCARE IT MANAGERS
http://hitm.eu/Хепатит В

НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ ПО СПИН И ПОЛОВО ПРЕДАВАНИ БОЛЕСТИ
http://www.ncaids.government.bg/

САЙТ ЗА HIV
http://www.aidsbg.info/
http://www.hiv.dev2.stefna.is/bg/page/bg_about_us

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО НАРКОМАНИИ
http://www.ncn-bg.org/

НАЦИОНАЛЕН ФОКУСЕН ЦЕНТЪР ЗА НАРКОТИЦИ И НАРКОМАНИИ
http://www.nfp-drugs.bg/bg/

БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ
http://www.blsbg.com/

НАП – СПРАВКА ЗА ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
http://healthinsurance.nssi.bg/report_healthhtm_15_out.asp

ЗДРАВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛЕКАРСТВА:
http://www.tchaikapharma.com/mambo/index.php?option=com_content&task=view&id=121


9

НАД 2000 ЛВ. ОТДЕЛЯ НЗОК МЕСЕЧНО ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ВСЕКИ ПАЦИЕНТ С ХРОНИЧЕН ВИРУСЕН ХЕПАТИТ И ЦИРОЗИ

София, 23 октомври 2008г.

Средствата по финансовата рамка, с които разполага НЗОК за 2008 г. за лечението на болни, включени в осем програми, са 36 616 756 лв. За целта по тях се изразходват 11 до 13 на сто от бюджета за лекарства.

Най-скъпоструваща е  програмата за лечение на хронични вирусни хепатити и цирози, чиито очаквани разходи за 2008 г. възлизат на 10 343 615 лв. Пациентите, които са включени в тази програма, са сравнително малко на брой, но средномесечното им лечение е много скъпо и за някои надхвърля 2000 лв. През септември в тази програма са включени 397 болни. Когато местата, определени от финансовата рамка на програмата бъдат запълнени, се формира Листа на чакащи за лечение. Тя не се отнася за децата, които се приемат за лечение веднага.  В листата на чакащите по програмата за лечение на хронични вирусни хепатити и цирози през септември има 156 души.

Хроничният вирусен хепатит е включен в списъка на заболяванията, при които децата и възрастните пациенти подлежат на диспансеризация. Националната здравноосигурителна каса заплаща дейностите по диспансеризацията съгласно Наредба на МЗ - № 39 от 16 ноември 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

Диспансерното наблюдение се провежда от лекар специалист срещу еднократно издадено "Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" от общопрактикуващия лекар за срока на наблюдението.

Децата, страдащи от хроничен вирусен хепатит, се наблюдават от лекар специалист по инфекциозни болести, до шестия месец от началото на заболяването. Консултативните прегледи с общ клиничен статус се провеждат два пъти годишно. Един път годишно се изследват ензимите – АСАТ, АЛАТ, ГГТ, и се извършва химично изследване на урина с течни реактиви. Ежегодно се провежда консултация с детски гастроентеролог или гастроентеролог, при която се извършва ехография на коремни органи.

След 6-ия месец от началото на заболяването, диспансерното наблюдение на децата се провежда от лекар специалист по детска гастроентерология или по гастроентерология три пъти годишно. Прегледите включват клиничен статус, ултразвук на коремни органи, назначават се изследвания на ензимите – АСАТ, АЛАТ, ГГТ. Ежегодно се провежда консултация с психиатър.

Децата, страдащи от заболяването “хроничен хепатит, некласифициран другаде”, се наблюдават диспансерно от лекар специалист по детска гастроентерология или по гастроентерология до навършване на 18-годишна възраст. Консултативните прегледи се провеждат четири пъти годишно. При тях се извършва общ клиничен статус и ехография на коремни органи. Един път годишно се изследват ензимите АСАТ и АЛАТ.

Пациентите над 18 годишна възраст, страдащи от хроничен вирусен хепатит, се наблюдават диспансерно от лекар специалист по инфекциозни болести до шестия месец от началото на заболяването, два пъти годишно. Извършва се общ клиничен статус, изследват се ензимите АСАТ и АЛАТ. Ежегодно се провежда консултация с гастроентеролог, която включва и ултразвук на коремни органи.

След 6-ия месец от началото на заболяването пациентите се наблюдават диспансерно от лекар специалист по гастроентерология три пъти годишно. Болните имат право на общ клиничен статус, ултразвук на коремни органи, както и на изследвания на ензимите – АСАТ, АЛАТ и ГГТ. Ежегодно се провежда консултация с психиатър.

При пациенти над 18 годишна възраст, страдащи от заболяването “хроничен хепатит, некласифициран другаде”, диспансерното наблюдение се провежда от лекар специалист по гастроентерология до края на живота. Консултативните прегледи се провеждат два пъти годишно, като се извършват пълен обективен статус с насоченост към търсене на симптоми от ГИС, ехография на коремни органи, иглена биопсия и диагностична и терапевтична пукнция на паренхимни органи под ехографски контрол – веднъж на две години, и по преценка на лекаря. Ежегодно се изследват ензимите АСАТ и АЛАТ.

При необходимост от болнично лечение НЗОК заплаща лечението и диагностиката на хепатит и усложненията от него по 5 клинични пътеки.

Източник: http://www.nhif.bg/bg/default.phtml?w=1024&h=738

10
Витамин Е разрушава свободните радикали


Витамин Е е мощен антиоксидант. Той разрушава свободните кислородни радикали (отпадни продукти от биохимичните и оксидативни процеси в организма), които увреждат клетъчната мембрана. Вредните вещества са в основата на процесите на стареене и причина за редица нарушения в организма: коронарна болест, инфаркт, инсулт, рак, цироза на черния дроб, артрит, атеросклероза, катаракта.

Витамин Е понижава нивото на холестерола в кръвта, което намалява риска от сърдечен инфаркт. Предпазва от образуване на кръвни съсиреци, предизвикващи запушване на кръвоносните съдове. Той е гаранция за здрави очи и е крайно необходим за развитието на ретината.

Натуралната форма на витамин Е се получава от растителни масла. Ако е натурално получен, той се натрупва в мозъка, червените кръвни клетки, плазмата, плацентата при бременни, сърцето и мускулите до 3 пъти повече в сравнение с получения по синтетичен път.

Най-новите изследвания показват увеличен риск за поява на катаракта, ако е намалено количеството на витамин Е в организма.

Препоръчителна дозировка - за деца над 10 годишна възраст е 1 капсула дневно; за възрастни - по 2 капсули дневно.

Източник: http://www.bgsever.info/arhiv/br-09-2005.htm

11

Лекари съветват за превенция от хепатит

Хепатолози разпространиха списък с най-важните съвети, целящи да информират и предпазят от заразяване с хепатит. За пълноценна превенция лекарите съветват един път годишно да се прави изследване за хепатит В, хепатит С, кръвна захар, холестерол, 3-глицериди, трансаминази и ехография на черния дроб. Друг основен съвет, който дават хепатолозите е да се направи ваксинация срещу хепатит В. За да се разбере дали съществува имунитет е нужно изследване след това за наличие на антитела срещу повърхностния антиген на хепатит В вируса.
Лекарите съветват и да не се употребява алкохол.
За добрата превенция е необходимо здравословно хранене, без злоупотреба с мазнини и захар, както и отбягване на химически консервирани храни. По-добра защита от заболяването е и поддържането на нормална телесна маса - нормалният индекс за телесна маса е от 20 до 25.
Лекарите съветват пациентите да не се татуират и да не си правят пиърсинг.
Друга препоръка е и воденето на безопасен полов живот- с презерватив , тъй като половият път е основен за пренасяне на хепатит В.
Спазвайте биоетика - преди полов контакт се изследвайте за хепатит В, хепатит С и СПИН. Изисквайте същото и от партньора си, съветват хепатолозите.
Те препоръчват да не се позволява провеждане на инвазивно изследване и лечение, освен с еднократни и/или стерилни приспособления - инжекции, ендоскопии, операции и др.
Лекарите съветват от зъболекаря да се изисква използването на лични приспособления за зъболечението ви, както и да се настоява за спазването на строги хигиенни правила в козметичните и фризьорските салони.
При инжекционно или болнично лечение, изисквайте използването на еднократни, а не лични приспособления, допълват хепатолозите.
Те препоръчват и изискване на висока комунална и добра лична хигиена.

http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=5721&Itemid=36

12

Хроничен хепатит


В повечето случаи острият хепатит завършва с пълно оздравяване. Броят на хронифицираните остри хепатити е различен. Приема се, че вирусният хепатит се хронифицира в около 10% от случаите. По-често се хронифицират заболяванията при възрастни хора, предварително изтощени хора, болни от туберкулоза и захарна болест, при хора, злоупотребяващи със спиртни питиета. От голямо значение за преминаването на острия хепатит в хроничен са лечението и режимът на живот и хранене както през време на самото боледуване, така и 1—2 години след него. Хронифициране на заболяването се наблюдава по-често при недобре лекувани болни, при болни, които рано се завръщат на работа, при болни, които не спазват съответния режим и диета.

Освен хроничният хепатит, развиващ се след прекаран остър вирусен хепатит, в редица случаи се наблюдава и т. нар. първичен хроничен хепатит. В тези случаи в миналото на болните липсват сведения за прекаран остър хепатит и заболяването се развява видимо първично. Не е изключено обаче в голям брой от тези случаи да се касае за непроявен и незабелязан от болните вирусен хепатит.

Причините на първичния хроничен хепатит могат да бъдат различни. Твърде често това заболяване се развива в резултат на злоупотреба със спиртни питиета. От значение в подобни случаи е не толкова еднократната употреба на големи количества питиета, а системната им дългогодишна употреба. Наблюденията показват, че най-често до хроничен хепатит довежда продължителната злоупотреба с вино, и то домашно производство. Увреждания на черния дроб се развиват и при продължителна злоупотреба с остри, силни хранителни подправки — на първо място люти пиперки. Известно значение имат и хроничните отравяния с медикаменти и някои професионални вредности. Развитие на хроничен хепатит се наблюдава в някои случаи и у болни с тежки възпалителни заболявания на стомаха и червата или при чревни паразити. От особен практически интерес е развитието на хроничен хепатит в резултат на продължително недоимъчно хранене — на първо място недостатъчно животински белтъчини и някои витамини. Такива недоимъчни хепатити се наблюдават често в колониалните страни и в детската възраст.

Хроничният хепатит у нас се среща най-често в 30—40-годишна възраст, и то по-често у мъжете, отколкото у жените. Началото на хроничния хепатит е неопределено и трудно доловимо. Болестта започва най-често с общи оплаквания лесна уморяемост, отпадналост, неохота за работа. Болните имат неопределени оплаквания в дясното подребрие, сухота горчив вкус в устата сутрин след ставане от сън. Още в началото болните губят апетит, явява се неохота към някои храни — специално към животински мазнини. Твърде често след нахранване се явява тежест под лъжичката, гадене, рядко повръщане. Постепенно оплакванията в дясното подребрие се оформят като тежест и тъпа болка, които се засилват при дълбоко вдишване, извеждане и продължително седене. След груби грешки в храненето, преумора и настинка могат да се явят и силни болки в дясното подребрие, наподобяващи жлъчнокаменна криза. Постепенно коремът се подува, болните имат много газове сутрин преди ставане от леглото, оригват се често и шумно. Появява се упорит запек, който понякога се сменя с пристъпи на немотивирана диария. Нерядко болните се оплакват от упорит сърбеж (особено нощем). Общите прояви, неопределни в началото на хроничния хепатит, постепенно се задълбочават. Болните променят характера си, стават избухливи, понякога подтиснати, страдат от чести мигренозни: пристъпи, отслабват на тегло и губят сили. Често пъти болните още в самото начало имат характерен цвят на кожата сивкавокафяв, с по-силно и по-слабо оцветени зони по лицето врата и откритите части на крайниците. Понякога по кожата на лицето, раменете и гърдите могат да се наблюдават т. нар. съдови звездички — звездообразли сгрупирвания на разширени кръвоносни капиляри. Жълтеница се наблюдава сравнително рядко, и то в напредналите случаи. В късните стадии на хроничния хепатит твърде често се развива склонност към кръвоизливи — от венците, носа, под кожата.

Протичането на хроничния хепатит е различно в отделните случаи и зависи от изразеността и обширността на болестния процес. В редица случаи заболяването протича благопонятно. Състоянието на болните постепенно се подобрява и настъпва, пълно излекуване. Много често спокойният ход на хроничния хепатит се нарушава от периоди на влошаване на общото състояние, поява на жълтеница и кръвоизливи. Нерядко се наблюдават и типични жлъчнокамеини кризи и прояви на инфекция на жлъчните пътища, които утежняват състоянието на болните.

Медикаментозното лечение на хроничния хепатит е все още незадоволително. Много по-голямо значение за излекуването имат режимът на живот и хранене, както и балнеолечението.

Болните от хроничен хепатит трябва да бъдат трудоустроени, да избягват психически и физически напрежения, да нямат контакт с увреждащи черния дроб вещества — олово, арсен, бензин. На болните трябва да се осигури възможност да почиват по 2 часа дневно след нахранзане и да ползуват 2 пъти годишно отпуск за балнеолечение. През периодите на влошаване болните трябва да останат на легло до пълно възстановяване. Необходимо е да се пазят от простуда, от инфекции на горните дихателни пътища и на храносмилателните органи. При най-ранните и незначителни прояви на подобни заболявания трябва да останат на легло и да бъдат съответно лекувани. Поради нарушената обезвреждаща функция на черния дроб при хроничния хепатит е забранена употребата на сулфонамидни препарати, златни препарати и някои противоревматични средства.

Диетата заема важен дял в лечението на хроничния хепатит. Тя се определя според състоянието на болния. При слабо увредено общо състояние и задоволителна дейност на храносмилателните органи най-добре е болните да бъдат на добре уравновесен хранителен режим, доближаващ се до нормалния — с около 100—120 г. белтъчини, 60—70 г мазнини и 400—500 г въглехидрати дневно. Поне 70—80 г от дневното количество белтъчини трябва да бъдат от животински произход. Разрешени са мляко и млечни продукти (но не и пикантни и ферментирали сиренета), пресни нетлъсти меса и риби, яйчен белтък. Особено много се препоръчва сладка извара, приготвена от обезмаслено мляко. Поради често съпътствуващите смущения в жлъчната секреция болните трябва да избягват употребата на големи количества мазнини, и то специално от животински произход — свинска мас, сланина, лой. Разрешена е консумацията на умерени количества растителни масла и прясно краве масло — до 4—5 чаени лъжички дневно. Мазнините не бива да се запържват, а да се прибавят към храната или сурови, или към края на готвенето. Основна храна на болните са въглехидратите — зеленчуци и плодове. Поради съществуването на известни смущения в храносмилането и склонност към образуване на газове трябва да се ограничи употребата на краставици, бобови храни, големи количества зеле и картофи. Не са подходящи и зеленчуците, богати на оксалови соли — киселец, спанак, сини домати, аспержи. От плодовете по същата причина трябва да се избягват сините сливи. Зърнените храни и тестените произведения се дават в ограничени количества. Тлъстите баници са забранени.

Храната на болните от хроничен хепатит се приготвя без запръжки и без силни подправки. Употребата на лук и много магданоз е забранена. Разрешени са някои леки подправки — копър, чубрица, джоджен, чист винен оцет. Месото и рибата се дават сварени или печени, яйцата — рохко сварени или във вид на кремове и сосове. Зеленчуците и плодовете е добре да се употребяват сурови или под формата на сокове. Препоръчва се употребата на пасирани супи от корени (керевиз, пащърнак, целина, моркови). Рибните и месните консерви са забранени. При добро храносмилане един път седмично се разрешава употребата на кренвирши или телешки салам. Зеленчуковите и плодовите консерви, стерилизирани с топлина (без химикали), са разрешени. Туршиите (и то пържените и маринованите видове) са забранени.

Течностите в храната на болните от хроничен хепатит се ограничават до 750 куб. см дневно. Готварската сол се намалява до 5 г. Спиртните питиета под всякакъв вид и форма са забранени. Поради склонност към образуване на газове и подуване на корема болните не понасят газираните питиета. Важно е достатъчното снабдяване с витамини — специално А, В-група и С. Насищането с витамини може да се постигне с употребата на повече зеленчуци и плодове. През зимните сезони витамини трябва да се дават и допълнително под формата на синтетични препарати. Болните от хроничен хепатит имат склонност към запек, поради което е добре да се прави укрепваща гимнастика на коремните мускули. Добре действува и консумирането сутрин на празен стомах на 2—3 чаени лъжички мед, разтворени в 1 чаша минерална вода.

Старо и популярно лечение на хроничния хепатит е лечението с минерални води. Използуват се леко минерализирани алкално-сулфатни води. Минералната вода се пие три пъти на ден по 150—200 куб. см преди ядене. Много добре действуват и баните с минерална вода, които се правят през един-два дни, като водата трябва да има температурата на тялото. За балнеолечение са подходящи болни с немного напреднало заболяване и сравнително запазено общо състояние. Особено добре се повлияват проявите от страна на жлъчните пътища и червата. Добър лечебен ефект при някои случаи от хроничен хепатит се получава и от парафинолечението със или без балнеолечение.

Режимът на живот и хранене на болните от хроничен хепатит зависи от развитието на заболяването. При влошаване на състоянието режимът трябва да бъде по-строг и ограничен, а при подобряване на състоянието се разширява. След подобряване и видимо оздравяване преболедувалите от хроничен хепатит трябва дълго време да избягват преумората, настинките, дразнещите и консервираните храни, спиртните питиета. Такива болни трябва редовно да се следят от лекар.

Източник: http://kak-da.com/%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%85%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82.html

13

Остър хепатит


Острото възпалително заболяване на черния дроб е твърде често явление. То може да бъде предизвикано от различни причини — отрови (токсичен хепатит), лекарства (медикаментозен хепатит), инфекции и вируси. Остър токсичен хепатит могат да причинят редица отрови — битови (очистващи средства, хлороформ, тетрахлорметан, бои), професионални (фосфорни и арсенови производни). Острият медикаментозен хепатит зачестява значително през последните години. Приема се, че чернодробно увреждане могат да причинят редица лекарства, по-важни от които са: сулфонамиди и антибиотици, успокоителни и сънотворни средства, противоепилептични лекарства, противодиабетни средства (хлорпропамид), понижаващи кръвното налягане лекарства, противотуберкулозни лекарства.

Острият токсичен и острият медикаментозен хепатит се проявяват различно — според естеството на увреждащия фактор, неговата доза и продължителността на действието му. В повечето случаи те протичат сравнително леко. Не са редки обаче и тежки заболявания с фатален край. В тези случаи се подозира предшествуващо увреждане на черния дроб или злоупотреба с медикаменти.

От острите инфекциозни хепатити у нас най-често се среща вирусният хепатит. Заболяването е известно твърде отдавна, но неговата инфекциозна същност е разгадана едва в последно време. Заболяванията от остър вирусен хепатит са особено чести през време на войни, природни бедствия, катастрофи. Боледуват по-често деца под 14-годишна възраст. Засега са установени два типа остър вирусен хепатит — епидемичен (инфекциозен хепатит), причинен от вирус А, и серумен (инокулационен хепатит), причинен от вирус Б. Между двата типа вируси съществуват отлики, които обуславят и някои различия в пренасянето, проявите и изхода на заболяванията.

Острият епидемичен (инфекциозен) хепатит се предава чрез инфектирани хранителни продукти и вода, замърсени ръце, а вероятно и директно от човек на чввек. Срещат се малки епидемии в училища, пансиони, казарми, но мотат да бъдат обхванати и големи групи от населението — главно млади хора. Болестта се проявява обикновено 10—15 дни след заразяването.

Острият серумен (инокулационен) хепатит се пренася по кръвен път — при кръвопреливане, инжекции, вземане на кръв, операции, зъболечение, бръснене, маникюр. татуиране. Болестта се развива от 1 до 6 месеца след заразяването. Наблюдава се по-често у по-възрастни хора.

За разпространението на острия вирусен хепатит важна роля играят т. нар. вирусоносители, които разнасят заразата, без да боледуват. Някой от тези носители са прекарали в миналото остър вирусен хепатит, но много от тях не са боледували видимо.

Острият вирусен хепатит започва обикновено с неопределени общи и храносмилателни прояви — отпадналост, болки по ставите, тежест в стомаха, липса на апетит, подуване на корема, оригване, повръщане. В някои случаи тези симптоми могат да липсват. Характерен клиничен белег на вирусния хепатит е жълтеницата. Тя започва неусетно, с постеленно жълто оцветяване на лигавицата на склерите на очите и на твърдото небце. Това оцветяване може да остане дълго време едва доловимо. По-често обаче оцветяването се засилва бързо, така че болните пожълтяват интензивно понякога за 1—2 дни. Жълтеницата у болните от вирусен хепатит има леко червеникав характер и е най-силно изразена по кожата на лицето, шията и горната част на гръдния кош. Урината на болните става тъмна като черна бира, изпражненията са светли, подобни на хума.

С появата на жълтеница състоянието на болните се влошава, апетитът им се изгубва, появява се лош вкус и сухота в устата, тъпа болка в дясното подребрие, подуване на корема, много газове, нерядко диарии. У много болни се наблюдават и тежки общи и нервни прояви — безсилие, главоболие, безсъние, неспокойствие.

Периодът на жълтеницата трае обикновено 2—3 седмици, след което жълтеницата постепенно отзвучава. Заедно с това се подобрява състоянието на болния. Апетитът се възвръща, храносмилателните и общите прояви постепенно изчезват. Възстановителният период трае 2—4 седмици и по-голяма част от болните бавно и постепенно се възстановяват напълно.

Приема се, че серумният (инокулационен) хепатит протича по-тежко от инфекциозната форма. Заболяването протича по-тежко и при възрастни болни, болни от захарна болест, прекарали малария болни, хронични алкохолици, болни с увреждания на храносмилателните органи.

В доста голям брой от случаите вирусният хепатит протича нетипично — без жълтеница, затегнато, със сменяващи се периоди на подобрение и влошаване. Тези атипични форми представляват половината от заболелите при някои епидемии.

В 90% от болните вирусният хепатит завършва с пълно оздравяване. По-чест е благоприятният изход при деца и здрави млади хора.

Много често се счита, че с изчезването на жълтеницата болният е вече оздравял. По-подробното проследяване обаче показва, че в много случаи изчезването на жълтеницата не съвпада с действителното възстановяване на увредената чернодробна тъкан. Пълно възстановяване на черния дроб се постига средно 6—12 месеца след видимото оздравяване.

В около 10% от преболедузалите от вирусен хепатит се наблюдават различни остатъчни прояви — т. нар. следхепатитни състояния. Такива състояния са по-чести след тежки и затегнати форми на хепатита. От значение са също неправилното лечение и неправилното хранене през време на боледуването, ранното ставане от легло и започване на работа, неспазването режима на живот и хранене след преболедуването, злоупотребата с дразнещи вещества и спиртни питиета, допълнителните инфекции (специално на горните дихателни пътища и храносмилателните органи), бременността, оперативните намеси. За развитието иа еледхепатитно състояние е от значение също състоянието на черния дроб преди боледуването. Следхепатитните състояния се проявяват най-често с неопределени тъпи болки и тежест в дясното подребрие, смущения в апетита, сухота и лош вкус в устата, подуване на корема, обща слабост, неохота за работа, нервно-психнчна нестабилност. В други случаи болните запазват дълго време жълтеникава окраска на кожата и лигавиците, която от време на време се засилва — при преумора, настинки и грешки в храненето.

Следхепатитните състояния продължават средно от 6 до 9 месеца и при съответно лечение постепенно изчезват. Освен следхепатитни състояния у преболедувалите от вирусен хепатит могат да се развият и по-сериозни последици — хроничен хепатит, цироза на черния дроб и жлъчнокаменна болест. Развитието на подобни състояния се обуславя и благоприятствува от същите причини както при следхепатитните състояния. Тежките последици след вирусния хепатит се развиват обичайно 2 до 20 години след прекарване на заболяването. 

Болните от вирусен хепатит дори и при най-леките клинични форми трябва да бъдат на легло през цялото време на протичане на заболяването — 6 до 8 седмици. Препоръчва се прилагането на умерена топлина в чернодробната област. Най-добре е да се поставят съгряващи компреси. По-активните топлинни процедури (парафин, диатермия, инфрачервени лъчи) трябва да се избягват.

Важен и отговорен дял в лечението на вирусния хепатит заема храненето. То трябва да се съобразява строго със стадия на заболяването и състоянието на болния. През първите дни се дава течна или кашава храна с преобладаващо захарно съдържание — плодови сокове, сиропи, пасирани компоти, зеленчукови супи и пюрета, прясно и кисело мляко, каша от грис или ориз. Силните дразнещи подправки се избягват.

С подобряване на състоянието хранителният режим се разширява главно за сметка иа белтъците, като се дава варено и печено нетлъсто месо, нетлъсти риби. Увеличава се и общото количество на храната, като постепенно се доближава до нормата. Все пак и през този период главната съставка на храната остават растителните храни (главно плодове и зеленчуци) при сравнително ограничение на зърнените храни. Количеството на мазнините продължава да бъде ограничено — до 60—70 г дневно, и то предимно растителни мазнини.

Скоро след боледуването болните не са подходящи за активно балнеолечение, тъй като то може да влоши състоянието им. Преболедувалите от епидемичен хепатит не са подходящи поне една-две години и за летуване на море. Най-добре е те да летуват в среднопланински условия. Преболедувалите от епидемичен хепатит могат да бъдат изпращани на балнеолечение не по-рано от 6 месеца след видимото им оздравяване. В тези случаи се препоръчва пиене на умерени количества минерална вода (до 150 куб. см три пъти на ден преди ядене) и водни процедури във вана с температура на водата 38—40°С. Балнеолечението се отразява особено добре на болни с жлъчен застой и съпътствуващи увреждания на жлъчните пътища.

Източник: http://kak-da.com/%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%85%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82.html

14
Завършено лечение / Въпрос за депресията
« -: Октомври 23, 2008, 09:38:53 »
    Колко време след приключване на Интерфероново лечение е нормално да отшумят симптомите на дисбаланс на нервната система и депресията?

15

Нашият черен дроб – верен страж или слабо място

Половината българи имат проблеми с този важен орган, но не го знаят

Ива Павлина  21.08.2008

Черният дроб е орган при гръбначните, включително при човека, който играе важна роля в метаболизма и изпълнява редица функции в тялото - детоксикация, складиране на гликоген и синтез на плазмени белтъци. В него се синтезира и жлъчка, която е важна за храносмилането.

Черният дроб е орган при гръбначните, включително при човека, който играе важна роля в метаболизма и изпълнява редица функции в тялото - детоксикация, складиране на гликоген и синтез на плазмени белтъци. В него се синтезира и жлъчка, която е важна за храносмилането. Медицинските термини, свързани с черния дроб, често започват с хепато-, което идва от гръцката дума за черен дроб «хепар».

Черния дроб е най-големият (след кожата), морфологично и функционално най-комплексен човешки орган. Теглото му е около 2,5 % от общото телесно тегло. Разположен е в дясната горна област на корема, зад последните ребра и под белия дроб.

Могат да бъдат изброени повече от 400 жизненоважни функции на черния дроб. Основните са:

Формира кръвта до 7-мия месец на бременността;
Участва в превръщането на храната в съставки, които организмът използва за основните си нужди. Произвежда и съхранява протеините, мазнините, резервните въглехидрати, желязото и витамините;
Чрез образуваната в него жлъчка участва в усвояването на мазнините в червата, някои витамини (вит. А, Д, Е, К), както и на имуносупресорите, които трансплантираните приемат;
Някои синтезирани в черния дроб протеини играят централна роля в процесите на съсирването на кръвта;
Има централна роля в обезвреждането и излъчването на отпадните продукти на обмяната на веществата и медикаментите, които в някои случаи са токсични за човека;
Участва в борбата с инфекциите и в частност с тези от тях, чиято входна врата са червата;
Единственият орган в човешкото тяло, който има способността да саморегенерира.
Заболявания на черния дроб - Хепатит
Хепатит е латинска дума, която означава възпаление на черния дроб, при което се разрушават клетките му. Според данни на Световна Здравна Организация това е едно от най-често срещаните заболявания в света. В зависимост от продължителността на неговото протичане хепатитът се дели основно на две групи:

остър - продължава по-малко от шест месеца.
хроничен - продължава повече от шест месеца.
Какво е остър хепатит?
Острият хепатит се характеризира с бурни възпалителни процеси в черния дроб. Обикновено е със силно изразени симптоми, като най-често срещаните са: болка в областта на черния дроб (дясното подребрие), жълтеница, потъмняване на урината, побеляване на изпражненията, силна отпадналост, гадене, повръщане и др.

В повечето случаи при подходящо лечение острия хепатит може да бъде напълно излекуван от 1 до 6 месеца. Основните причини за остър хепатит са:

Хепатитни вируси - вирусите на Хепатит А, Хепатит В, Хепатит С, Хепатит D, Хепатит E.
Вирусът на инфекциозната мононуклеоза, цитомегало вируса и др.
Алкохолно отравяне
Медикаменти: най-известните медикаменти, причиняващи увреждания на черния дроб са: Парацетамол ( Fervex, Efferalgan, Paracetamol и др.), Халотан (използва се за обезболяване при операции), тетрациклини (вид антибиотици) и др.
Тежки бактериални инфекции: бруцелоза, лептоспироза и др.
Някои паразити: кучешка тения (ехинокок), чернодробен метил, амеба и др.
Отровни гъби : бяла мухоморка, зелена мухоморка и др.
Какво е хроничен хепатит?
Когато възпалението на черния дроб се задържи повече от 6 месеца, хепатитът преминава в хроничен стадий. Характерно за хроничния хепатит е редуването на периоди на затихване и активиране на възпалителните процеси. Ако този процес не бъде прекъснат се стига до тежки и трудно лечими усложнения на хроничните хепатити. Основните причини за хроничен хепатит са:

Инфекция с хепатитни вируси - вирусите на Хепатит В, Хепатит С, Хепатит D
Хронична злоупотреба с алкохол
Медикаменти
Автоимунни хепатити
Вродени нарушения в обмяната на веществата - сравнително рядко срещани заболявания - болест на Уилсън и др.
Жълтеница
Жълтеницата представлява признак /жълто оцветяване на кожата, склерите и видимите лигавици/, характерен за заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища. Този признак се дължи на повишаване на количеството /концентрацията/ на билирубина в кръвта и отлагането му в кожата, склерите и лигавиците. Повишеното съдържание на билирубина в кръвта е последица на редица болестни състояния.

Съществува т.н. хемолитична жълтеница, която настъпва при хемолиза. При заболявания на черния дроб с увреждане на чернодробните клетки или блокаж на оттока на жлъчката във вътречернодробните жлъчни канали настъпва т.н. чернодробна /хепатална, паренхимна/ жълтеница.

При пълно възпрепятствуване /прекратяване, блокаж, спиране/ на оттока на жлъчката по извънчернодробните жлъчните пътища настъпва т.н. постхепатална /следчернодробна/ жълтеница.

Токсичен хепатит
Токсичният хепатит представлява възпалително увреждане на черния дроб, предизвикано от вещества с токсично действие върху чернодробните клетки /т.н. хепатоксични вещества/. Тези вещества са различни химични съединения, съдържащи фосфор, тетрахлоретан, тетрахлорвъглерод, олово, цинк, арсен, хлор и други.

Развитието на токсичен хепатит се благоприятства от временни фактори: предшестващи заболявания на черния дроб, хроничен алкохолизъм, недоимъчно хранене, заболявания на панкреаса, стомаха и червата от възпалително естество.

Медикаментозен хепатит
Медикаментозният хепатит представлява увреждане на черния дроб, предизвикано от лекарства. Немалко лекарства имат директно или индиректно хепатотоксично действие.

Чернодробна цироза
Чернодробната цироза представлява хронично прогресиращо заболяване на черния дроб. Мъжете боледуват по-често от жените /в съотношение 3,6:1/. Най-често чернодробната цироза се развива във възрастта меду 30 и 60 години.

Чернодробната цироза е най-тежкото последствие на хроничните активни хепатити и другите хронични чернодробни заболявания, свързани с постоянно увреждане, загуба на чернодробни клетки и замяната им с непълноценна тъкан (съединителна). При цирозата се съчетават три основни болестни процеса: некроза на чернодробни клетки, регенерация на чернодробни клетки с възловидно възтановяване на чернодробната структура, разрастване на съединителна тъкан в черния дроб. Тези три процеса се развиват прогресивно в различна степен. Те нарушават нормалния строеж на черния дроб и кръвоснабдяването му, както и неговите жизнено важни функции.

Това заболяване може да бъде причинено от много фактори, но най-често се дължи на алкохол и вирусни хепатити. На практика алкохолизмът е само една от причините за възникване на чернодробна цироза. Алкохолната цироза представлява около половината от случаите с цироза на черния дроб. Свързана е с дългогодишна алкохолна злоупотреба. Количеството алкохол, необходимо за да увреди черния дроб варира значително от човек на човек. При жените, 25-50 грама алкохол дневно могат да причинят чернодробна цироза, докато при мъжете е нужно двойно по-голямо количество. Алкохолът уврежда черния дроб като блокира нормалната обмяна на белтъците, мазнините и въглехидратите.

Голям процент от цирозите се дължат на вирусните хепатити- тип В, С и Д, които предизвикват възпаление на черния дроб, а то за няколко десетилетия да доведе до цироза. Хепатит В и С инфекцията на черния дроб са широко разпространени по света и вирусните хепатити са най-честата причина за чернодробна цироза в световен мащаб. Хепатит Д вирусът инфектира черния дроб на хора, които вече са инфектирани с хепатит В.

Продължителната употреба на хепатотоксични вещества, макар и в малки количества, също така причиняват чернодробна цироза. Броят и видът на такива хепатотоксични химични и лекарствени вещества постоянно нарастват и понастоящем трудно могат да се обхванат. В 25% от случаите не може да се прецени етиологичната причина - криптогенна цироза.

Билиарна чернодробна цироза
Причините за билиарна цироза не са достатъчно изяснени. Тя се среща сравнително рядко. Заболяването вероятно е последица от вродено недоразвитие на вътрешночернодробните жлъчни пътища, вътреутробно пребуледуване от вирусен хепатит. Съществува мнение, че се касае за автоимунен процес, тъй като у болните са открити специфични автоимунни антитела срещу клетките на жлъчните каналчета в черния дроб. Заболяването е по често у жени. Когато жлъчните канали са блокирани, това също може да доведе до цироза. Заболяването се нарича билиарна атрезия и представлява липса, увреждане или непроходимост на жлъчните канали, при което жлъчката се връща в черния дроб.

Кардиална /застойна/ чернодробна цироза
В черния дроб се възпрепятства нормално оттичане на кръвта, която изпълнява чернодробните вени, в резултат на което настъпва хроничен недостиг на кислород. Голяма част от чернодробните клетки атрофират и на тяхно място се разраства съединителна тъкан /т.нар. фиброза/, нарушава се нормалната структура на черния дроб и неговата функция.

Стеатоза на черния дроб
Чернодробната стеатоза представлява мастна дегенерация на черния дроб. В чернодробните клетки се натрупват много масти под формата на финни мастни капчици. Най-често причината за чернодробната стеатоза са хроничен алкохолизъм, захарен диабет, недохранване или прехранване, туберкулоза и други инфекциозни заболявания , бременност, климакс, хронични заболявания на сърцето и белите дробове.

Хемохроматоза
Хемохроматозата е заболяване на обмяната на веществата в организма. То протича хронично и се характеризира с повишено отлагане на желязо /под формата на хемосидерин/ в черния дроб и други вътрешни органи /белите дробове, кръвоносни съдове и на други места в организма/. Когато последица от натрупване на хемосидерин в засегнатите органи настъпват промени, които нарушават тяхната нормална функция.

Болест на Уилсън
Представлява прекомерно натрупване на мед в черния дроб, мозъка, бъбреците и роговицата на очите; дефицит на 1-антитрипсин и други много редки заболявания като галактоземия, болест на отлагането на глигоген.

Абсцес на черния дроб
Абсцесът /гнойник/ представлява набиране на гной в чернодробната тъкан с образуване на гнойна кухина, обградена от капсула. Абсцесът обикновено е единичен, но не рядко се установяват множество абсцеси. Той е последица от бактериално възпаление, причинено от стрептококи, стафилококи, ентерококи, протозои, амеби, различни чревни паразити. Да разберем дали имаме проблеми с черния дроб, ще ни помогнат следните симптоми:

киселини след всяко хранене
горчивина в устата;
слабост, намаляване на работоспособността;
червени петна по кожата;
твърде гладки и сякаш лакирани длани;
жълти кръгове около очите, бялото на окото почервенява;
често появяващи се главоболие и тежест в слепоочията.
Повечето, обхванати от статистиката, заболявания на черния дроб са констатирани при и без това вече болни спортисти. Има доклади с недвусмислени данни за увреждания на черния дроб при атлети, ползващи анаболни стероиди. В момента качеството на продуктите на черната борса все повече се влошава. Поради усилията на властите да ограничават търговията с анаболи, до консуматора достигат все по-нечисти стероиди.

Ензими в кръвен серум
Аспартатаминотрансфераза-(АсАТ)
Аланинаминотрансфераза-(АлАТ)

Това са две трансферази с коензим пиридоксалфосфат, които катализират преноса на аминоарупи между алфа-амино и алфа-кето киселини. Осбено висока активност имат в черен дроб, сърце и скелетни мускули. При увреждане на тези органи нивото на двата ензима в кръвта се повишава. АлАТ е изцяло в цитоплазмата, докато АсАТ има цитоплазмена и митохондриална форма (изоензими), които имат сходна каталитична функция но различна структура. Трансаминазите са най-често изследваните ензими в клиничната лаборатория.

Показания за изследване: съмнение за увреждане на черния дроб (вирусен хепатит, увреждане от хепатотоксични медикаменти, тумор на черния дроб, цироза и др.)
Референтни граници: При измерване в оптимизирани условия и 37 °С, горната референтна граница за АсАТ е 35 U/l, а за АлАТ - до 40 U/l.

Увеличение 10 пъти и повече над горната референтна граница: oстър хепатит и чернодробна некроза (хепатоцитолиза);
Увеличение между 5 и 10 пъти над горната референтна граница: холестаза и хроничен хепатит.
Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница: новородени - чернодробни заболявания (с хепатоцитолиза);
Алкална фосфатаза
Алкалната фосфатаза хидролизира различни фосфатни естери и осъществява трансфера на фосфатни радикали върху друг акцептор при алкално рН. Най-висока активност на АФ има в черен дроб, кости (остеобласти), плацента и чревен епител. Показания за изследване: диференциална диагноза на жълтеница (холестаза или хемолиза), Референтни граници: Зависят от метода и имат изразени възрастови особености.

За възрастни мъже и жени: 98-279 U/l
За подрастващи и бременни: 190-1000 U/l
 Повишена активност на АФ в серума у подрастващи (усилената остеобластна активност) и при бременност (от плацентарен произход) е физиологично. Увеличение повече от 5 пъти над горната референтна граница:

 интра- и екстра- хепатална холестаза (увеличение на жлъчни киселини и соли в интерстициума "излющва" мембранната АФ от чернодробните клетки, което индуцира синтезът им и увеличава ензима в серума);
чернодробна цироза (по сходен механизъм).
Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:

тумори, абсцеси и други обемни процеси в черния дроб;
вирусен и други хепатити;
Всеки един знак от страна на нашето тяло, който може да ни усъмни в проблем с черния ни дроб, трябва да ни насочи към незабавна лекарска консултация и назначаване на нужните изследвания.

Източник:
http://www.bb-team.org/articles/2870/


Страници: [1] 2 3 4

СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007