Здравейте!
От известно време чета тук, а сега успях и да се регистрирам...
Преди 6 г., при рутинни изследвания, ми бе открит хроничен хепатит Б - отрицателен е-антиген.
Тогава постъпих еднократно в "Иван Рилски" за ПСР и евентуална биопсия и ми беше обяснено, че хепатитът е неактивен, а е само носителство и не е необходимо да правя нищо друго, освен на 6 месеца чернодробни ензими, които винаги бяха в норма до тази година и при увеличаването им два пъти над нормата - отново ПСР.
От лятото на миналата година обаче ми се струваше, че боледувам непрекъснато от стомашен вирус с гадене, понякога повръщане, режещи болки в стомаха, каквото и да хапна... беше трудно да се заключи от какво се провокират, защото успоредно имам и гинекологични проблеми, за които трябваше да се направи операция. Казваха, че може да е от тях. Не след дълго започна и да ме подпира отдясно, все едно някой натиска с юмрук и, особено седнала, ми беше трудно да дишам. Тогава се принудих да подбирам храната си и имаше някакви леки периоди на затишие (основно като съм гладна), виждах, че не успявам добре да преработя храната вече. Минах на ехограф, чудесен ми бил дробът, била съм се притеснила от гинекологичните проблеми и затова сигурно ме подпирало, ще мине... да, но не минаваше нито ден, нито нощ. Докато една нощ не стана непоносимо и на сутринта ме приеха в "Токуда". След като отхвърлиха нещо инфекциозно или паразитно, се насочиха към въпросното "носителство" на хепатит... Утре ще бъда по-конкретна, понеже документите не са в мен, но в общи линии ПСР показа, че вирусът изобщо не е "неактивен" и ми насрочиха дата за биопсия... Фиброза 2! До ден днешен недоумявам как се стигна дотам, като спазвах препоръките и уж си проследявах нещата. Обаче съм ги изтървала! Честно казано, ако бях ги спазвала докрай, досега още нямаше да знам, че хепатитът ми е активен и още как, понеже чернодробните са ми завишени, но далеч не са два пъти над нормата и по думите на личната ми лекарка, която знае за хепатита, "Това не означава нищо и не би трябвало да ме притеснява", а това, което усещам като натиск вдясно, "не е от орган"... затова тя смяташе, че става дума за интеркостална невралгия и ми изписа Невробекс. Досещате се колко ми помогна...
Всичко се обърна с главата надолу и се сгромоляса вкупом... гинекологичната ми операция беше отменена, тъй като никой не се нае да я прави в това състояние, пък и не се знае доколко има смисъл от нея, понеже естеството на диагнозата е такава, че състоянието би се върнало в изходно положение, ако не ме вкарат в изкуствена менопауза или не забременея - почувствах се като в тунел без изход. Това ми казваха и гинеколозите: "С вързани ръце сме" или "Ела, като се оправиш"... започнаха кръвоизливи от полипи на хормонална основа и дилемите "Как да се предпазя от анемия", като всичко, което трябва да пия, не е добре за черния ми дроб... как да го щадя, като от тежките менструални и извънменструални течения припадам от болки и пия аулин, та ако ще и да е последният ми ден на земята, защото не се издържа... изкарах няколко месеца в агония и накрая намерих къде да ми махнат полипите и да се приключи поне с една от всичките вихрушки, в които някак попаднах... упойки, обезболяващи, нищо не ме интересуваше вече. Просто друг вариант нямаше. Другата гинекологична операция би могла да почака, поне докато ендометриозата не пресуши напълно яйчниците ми.
Годината беше тежка. Случиха ми се мн неща, повечето лоши. Не искам да звучи депресивно, но просто не знаех откъде да започна. Нито кое решение е правилно и кое - грешно.
Положих много усилия да променя режима си на хранене, опитвам се да са малко изключенията, тъй като ми струва много скъпо - болките и натискът веднага ми напомнят. Не пия алкохол абсолютно никакъв и не пуша. За щастие, и преди не съм. Обаче пия Золофт от доста време. Това ми се налага, поради друг проблем и макар дозата да е малка, вероятно и тя затормозява дробчето ми.
Като повечето хора, търся и алтернативни варианти за лечение - пробвала съм разни прахчета, само че преди това ги изследвах в лаборатория, защото се страхувах да не са заразени с нещо, ефектът ви е ясен... в момента пия Трансфактор плюс, който си поръчах от чужбина, тъй като се спуках да боледувам от всевъзможни болести, включително от редки инфекции, които обикновено ги хващат ХИВ - позитивните и хората с много сериозно увреден имунитет. Наложи се да пия антибиотици в кратки интервали, което знаете какво означава за човек с хроничен хепатит...
След няколко представени болнични прекратиха трудовия ми договор и сега продължавам да работя почасово на същото място. Спрях да гледам много напред и да мечтая за дете, въпреки че крайният срок наближава - тази година навършвам 34 г... а проблеми в това отношение, заради гинекологичните истории, не липсват... но се старая да се фокусирам върху това, което ми предстои в по-близко бъдеще, а именно стартът на лечението ми - одобриха ме за Тенофовир Зентива и най-голямото ми желание и дори може да се нарече "мечта" в момента е да го понасям достатъчно добре, за да продължа да работя, да шофирам - това е тясно свързано с работата ми и е задължително, да съм на крак и да върша всички обикновени неща. Това, което ми дава надежда е, че в листовката на Золофт също пише ужасяващи неща и от страх как ще ми повлияе, се измъчих доста преди да го започна... а се оказах от тези, на които им понася и се чувствам добре. Надявам се, че не е пречка да се приема, заедно с Тенофовир...
И всъщност, това е първият ми въпрос към вас, ако имате представа, разбира се.
Интересува ме също дали след като в протокола ми пише "Тенофовир зентива", ще получа Виреад? Ще бъде ли безплатен?
Кога да започна таблетките, след като ги получа?
Мога ли преди да ги започна отново да си изследвам ПСР, дори и срещу заплащане, просто бих искала да знам моментното си състояние, последният е отпреди близо три месеца? Утре, както казах, ще съм по-точна... не знам дали имам право да се изследвам отново? В епикризата ми пише "Проследяване на всеки три месеца", но не ми стана ясно дали това е след старта на терапията или от деня на последното изследване...
Някъде прочетох, че първото хапче се взима в болницата, това вярно ли е?
Може ли ако ме ухапе комар, а после някой до мен, той да се зарази, или ако ме одраска котка?
Може последното да звучи малко смешно, но хората, които знаят за диагнозата ми, се броят на пръстите на едната ми ръка, а съответно като не знаят, бих искала да има как да ги предпазя, защото те не се пазят от мен...
За моя приятел риск няма, той е имунизиран и се изследва за антитела, има достатъчно.
Мога ли да спортувам, да се движа или е по-добре да си почивам?
Не бих искала да става по-дълго от това, въпреки че разказът ми е една малка част от всичко преживяно напоследък.
Готова съм да преживея останалото, ще се радвам да е с вашата помощ!
