Хепатит В

[Емануил Денков]

Наименувания: Хепатит В, серумен хепатит, тихият убиец....
HBV (Hepatitis B virus) - вирусът на хепатит B

Остър хепатит В - Инфекцията хепатит B се се счита за остра по време на излагането през първите 6 месеца на болестта. В над 90% от случаите болестта отшумява сама.
Хроничен хепатит В - Ако резултатите след този период от изследването за вируса хепатит B (HBsAg+) е положителен, се счита че инфекцията е преминала в хронична, която е доживотна и до този момент неизлечима.

HBIG Хепатит В имуноглобулин. Продукт, който се дава за предотвратяване на HBV инфекция. Имуноглобулинът за хепатит В е ориготвен от плазма съдържаща висок титър anti-HBs и осигурява срочна защита (3-6 месеца). Продуктът се дава през първите 14 дена след инфектирането. Той е 85-90% ефективен. Имуноглобулинът е нужен при излагането на вируса в случаите когато дадено лице не е ваксинирано или никога не е имал хепатит В инфекция.. Имуноглобулинът се дава със серията от 3 ваксини против хепатит В след изладането на кръв или телесни течности на човек болен от хепатит В. HBIG и хепатит В ваксината се препоръчват, ако сте имал полов контакт или  контакт с кръв от някой с хепатит В.

Изследвания:
-Антигени - Антигените (аглутиногени) са вещества, които се възприемат от организма, като чужди и предизвикват специфичен имунен отговор: хуморален, имунен отговор или и двата заедно, създаване на имунологична памет или имунологична толерантност.
HBsAg (hepatitis B surface antigen) - повърхностен антиген, тестът известен като "австралийски антиген" показващ дали сте болен или не от Хепатит В.

HBeAg - Малко след появяването на HBsAg се появява "е" антиген. Обикновено появата му се съпътства с  много висока стойност на репликация на вируса. Но в някои варианти на болестта този е-антиген не се появява.

HBcAg (hepatitis B core antigen) - ядрен антиген. Инферктиращият вирус съдържа вътрешна "ядрена частица" обградена от вирусен геном. Може да се открие само с чернодробна биопсия.

Антитела - те представляват протеинови молекули произвеждани от имунната система в отговор на чуждо тяло, като вируса на хепатит В. Тези антитела могат да се образуват от ваксина против хепатит В или естествено заразяване. То циркулират в кръвта да предотвратят евентуално заразяване в бъдеще.
Anti-HBsAg(или HBsAb- от anti-bodies=анти-тела) - Присъствието на anti-HBs се интерпретира главно като възтановяване и имунитет от хепатит В инфекцията. Anti-HBs се развива и в хората, които успешно били ваксинирани за хепатит В.
Anti-HBeAg (HBeAb) - Секрет, който се отделя от нуклеокапсидния ген на HBV  и се намира в серума на остро и хронично заболелите от хепатит В. Присъствието му показва, че вируса се реплицира и инфектираният има голямо ниво на хепатит В вируса.
HBcAb или anti-HBc: Това антитяло се отнася като част от вируса. Не осигурява протекция или имунитет срещу хепатит В. Тестът обикновено се използва при кръводаряване. Положителен такъв тест показва излагането на хепатит В вируса, но резултатът може да бъде потвърден само с HBsAg и anti-HBs.
Anti-HBclgM - Подклас на HBcAb . Позитивният резултат показва остра инфекция.
IgG anti-HBc - Подклас на HBcAb . Маркер за изминала или настояша инфекция с HBV. Ако заедно с  HBsAg са положителни (и отсъствието на IgM anti-HBc) показва хронична инфекция.

Други изследвания:
HBV DNA (хепатит В ДНК)  - Това е маркер за вирусната репликация. Той е много показателен за заразеността. Използва се да се определи лечението и да се наблюдава пациента с хроничен В хепатит.




ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА БОЛЕСТТА:
Подобна информация в Уикипедия

Хепатит B е чернодробно заболяване причинено от хепатит В вирус (HBV). Носителят на нобелова награда д-р Блумберг открива вируса през 1967 година. Първоначално антигена открит в кръвта на австралийски абориген (HBsAg) и затова и до днешни дни се нарича австралийски антиген.

По света има над 350 милиона хронично болни, кето го прави най-разпространения вирус на земята. Около 2 милиарда човека са го преболедували - около 1/3 от популацията на земята. По 1 милион човека умират в следствие на болестта годишно - рак на черния дроб и чернодробна недостатъчност. Средно на 30 секунди заболяването взима по 1 човешка жертва. Вируса се нарича още "тихият убиец"(silent killer), защото убива бавно и в почти вскички случаи безсимптомно (пък и не се говори за него, за разлика от СПИН). В почти всички случаи болният си мисли, че е абсолютно здрав и няма никакви симптоми, в такъв случай появят ли се симптомите (след дългогодишно боледуване без да е забелязал човек) означава че е твърде късно. Един от четири хронично болни загива от рак на черния дроб или ч. недостатъчност. Това мже да се предотврати с една проста ваксинация от 3 етапа(3 инжекции) в период от 6 месеца.

Важно ранното тестване, диагностициране и следене на развитието на болестта.
Факт е, че хепатит В е 10 път по разпространен и се предава 100 пъти по-лесно от СПИН. Напълно предотвратим е с ваксина. Истинският проблем на България са хепатитите защото от хроничен хепатит В има над 450 000 болни, а от хепатит С над 100 000; от СПИН няколко хиляди. България е сред рискувите зони на хепатит В.

-Разлики между остър и хроничен хепатит B
Хепатит В протича в два варианта - остра и хронична
Инфекцията ''хепатит B'' се се счита за '''остра''' по време на излагането през първите 6 месеца на болестта. Това е обичайният период за възтановяване от заболяването. Ако резултатите след този период от изследването за ''вируса хепатит B'' '''(HBsAg+)''' е положителен, се счита че инфекцията е преминала в '''хронична''', която е доживотна и до този момент неизлечима.

[Радослав Русинов]

На сайта на www.e-placebo.com е публикувана много подробна статия за хепатит B, препоръчвам я на всички които се интересуват от болестта:
Хепатит В
Малко цитати от нея:

Хепатит В
...
Имунен отговор срещу вируса на хепатит В.

Срещу всеки от компонентите на вируса имунната система на заразения изработва антитела. Продукцията на антитела срещу HBsAg (анти-HBsAg) потвърждава защитен имунитет и може да бъде открит при пациенти, които са се възстановили след инфектиране с хепатит В вирус, както и при ваксинираните.
...
Антителата срещу HBcAg (анти-HBcAg) се откриват се през целия живот при почти всеки пациент, който е имал предхождащ контакт с вируса на хепатит В. Откриват се около месец след активна инфекция с хепатит В вирус.
...
Антитялото срещу HBeAg (анти-HBeAg)е признак на липса на вирусна репликация (размножаване) и на очистване на организма от антигена. Тези пациенти вече са много по-малко заразни. Обикновено това антитяло се задържа при хронична инфекция.
...
Сигурни признаци за хепатит:

    * Хепатомегалия (уголемен черен дроб)
    * Палмарен еритем
    * Съдови звезди.

Симптоми при пациенти с цироза:

    * Асцит.
    * Жълтеница.
    * История за кървене на варици в хранопровода.
    * Отичане на крайниците и лицето.
    * Гинекомастия (уголемяване на млечните жлези при мъжете).
    * Атрофия на тестисите.
    * Образуване на колатерални венозни мрежи в коремната стена (caput medusae)
...

[lili_ana]

Антитялото срещу HBeAg (анти-HBeAg)е признак на липса на вирусна репликация (размножаване) и на очистване на организма от антигена. Тези пациенти вече са много по-малко заразни. Обикновено това антитяло се задържа при хронична инфекция.
...

-хм,чудно ми е това дали наитсина  е така,защото аз имам анти хбеаг,но в същото време имам вирусна репликация,може да е малка,но я имам-1200-т.е няма да е както пише-липса на вирусна репликация.

[Мери_]

Здравей!

Това, което си цитирала е Имунен отговор срещу вируса на хепатит В. и се отнася за острата форма на хепатит В.
За отрицателния хепатит В можеш да прочетеш тук http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=746.0

HBeAg отрицателен хроничен хепатит В
Хроничният хепатит с HbeAg отрицателен и anti-Hbe положителен тип се оценя като важен вид на хроничния хепатит В. В Средиземноморския район този вид хроничен хепатит В се свързва с генотип D на вируса. Някои паценти с anti-Hbe хепатит са били свързани с тези райони. При някои пациенти заболяването се проявява с продължително високи стойности на ALT нивата. Други индивиди имат ниски нива на  ALT, но претърпяват внезапни много високи стойности на ALT (без промяна на HbeAg), като през този период нивата на ALT се покачват над 2 до 4 пъти от нормалните стойности. Някои други пациенти могат да имат дълги периоди с нормални стойности на ALT и кратки периоди на изостряне на хепатита през коита нивата на ALT се повишават много над горната граница, след което се връщат обратно в нормалните граници. Прогресиращото увреждане на черния дроб след много години при тези пациенти може да доведе до цироза и сериозни поражения на черния дроб. Тези пациенти могат да нямат симптоми на заболяване. Натрупаният опит с пациенти с anti-Hbe хепатит В доведе до изработване на практическите препоръки на American Association for the Study of Liver Diseases за хроничния хепатит В , която препоръчва внимателно проследяване на всички пациенти с хроничен хепатит В, включвайки и тези, които са anti-HBe положителни с нормални нива на ALT  (неактивни носители на вируса). Тези лица трябва да се проследяват внимателно с периодична оценка на ALT нивата на всеки 6 до 12 месеца.

Цитат
ANTI-HBE CHRONIC HEPATITIS B
Chronic hepatitis of the HBeAg-negative, anti-HBe– positive type is now recognized as an important form of chronic hepatitis B. In the Mediterranean area, this form of chronic hepatitis B is associated with HBV genotype D. Several patterns of anti-HBe–associated liver disease have been observed in patients from this area.17 In some patients, the disease is manifested by persistently elevated ALT levels. Other individuals have low degrees of ALT elevation but experience periodic exacerbations with increased ALT levels (without HBeAg reversion) during which ALT levels may rise to more than two to four times above the baseline level. Still other persons may have long periods of normal ALT levels with short periods of exacerbation of hepatitis during which ALT levels rises to more than two to four times above the upper limit of normal, then fall back within the normal
range. Progressive liver damage may result over many years from any of these patterns and may lead to cirrhosis and even liver failure. Patients may be asymptomatic during the course of these patterns. Cumulative experience with anti-HBe–positive chronic hepatitis B reinforces the practice guidelines recommended by the American Association for the Study of Liver Diseases for chronic hepatitis B, advocating careful follow-up of all persons with chronic HBV infection, including those who are anti-HBe positive and have normal ALT levels (inactive hepatitis B carriers).1 These persons should be followed carefully with periodic evaluation of aminotransferase levels every 6 to 12 months
[url][http://medicine1.bjmu.edu.cn/PBL/200507gy/ckwx/6.pdf/url]

[lili_ana]

Здравей!

Това, което си цитирала е Имунен отговор срещу вируса на хепатит В. и се отнася за острата форма на хепатит В.
За отрицателния хепатит В можеш да прочетеш тук http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=746.0

-много благодаря ,май имам нужда от очен преглед-ама ,който недоглежда нещата,а бърза да пише(като мен)

[nevron]

Аз вече сложих цайси  , но не ми пречат.

[katia]

http://www.youtube.com/watch?v=JVsjiIIG_fE

[Силвана Лесидренска]

Хепатит В вирус
Вирусна класификация
група:    VII (dsDNA-RT)
семейство:     Хепатитни вируси      Hepadnaviridae
род:          Orthohepadnavirus
вид:          Hepatitis B virus



Хепатит B (изписвано и като хепатит Б) е заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус тип B (HBV). Първоначално е бил известен под името "серумен хепатит" и е причинител на епидемии в някои части на Африка и Азия. Вирусът е открит през 1976 година от носителя на Нобелова награда за своето откритие д-р Блаух Блумберг и се е наричал австралийски антиген. Хепатит B е признат за епидемия в Китай и някои части на Азия. Процентът на заразените от населението на земята с вируса варира от 3 до 6 процента (над 350 милиона души), но до 1/3 са го преболедували (над 2 милиарда). Което я прави най-разпространената вирусна инфекция. Заедно с хепатит С са най-големия причинител на чернодробна цироза и рак.

Бива наричана "тихият убиец" (англ. silent killer). Болестта убива над 1 милион човека годишно. Което прави средно по 2 жертви на минута.

Симптомите са остро заболяване, причинено от чернодробно възпаление, повръщане, жълтеница и в редки случаи смърт. Хроничният хепатит B може да доведе до цироза, която може да доведе до рак на черния дроб. Смъртоносна болест, която реагира много слабо на химиотерапията в днешни дни.

Когато е остър хепатита в голям процент се излекува сам след няколко месеца, но в останалите случаи преминава в хроничен и не може да се излекува до края на живота.


Хепатит B е разпространен по целия свят. Епидемичен е в Китай, югоизточна Азия, Близкия и Далечния Изток (особено в Турция) и части на Африка. Благодарение на въведените имунизации в последните години процентът на хронично болните в САЩ, Канада, Мексико, северна и западна Европа и южните региони на Южна Америка е спаднал под 1 %.

В България установените хронични носители на хепатит B са над 450 000 души, което представлява над 5% от населението. България е сред рискувите зони на болестта.

    * При контакт с заразена кръв - стоматологични интервенции, кръвопреливане, използване на замърсени игли, татуировки, акупунктура и др. Заразяването е много лесно, защото за това е достатъчно под 0,001 ml кръв.
    * По полов път - хетеро- или хомосексуални полови контакти със заразен партньор без да се използва презерватив. Все още не е напълно изяснено дали вирусът се предава и при орален секс.
    * Заразяване на новороденото от майката по време на бременността. Вирусът на хепатит B преминава през плацентата и може да предизвика различни аномалии у плода или да се роди бебе с вроден хепатит B. В повече от 90% от случаите вродения хепатит B е хроничен.
    * Макар минимално и все още недоказано съществува риск от заразяване при близък битов контакт - в семейството, общежитие, казарма и др.

По-застрашени от заразяване са здравните работници, при които заразяването става чрез случайно убождане със замърсени игли, стоматолози, наркомани, хора с безразборни полови контакти.


Инфекцията с хепатит B се се счита за остра по време на излагането през първите 6 месеца на болестта. Това е обичайният период за възстановяване от забляването. Ако резултатите след този период от изследването за вируса хепатит B (HBsAg+) е положителен, се счита че инфекцията е преминала в хронична, която е доживотна и до този момент неизлечима.

Остър (акутен) хепатит B

Около 2/3 от всички инфекции протичат асимптоматично т.е. без никакви симптоми. Само 1/3 от инфектираните показват след инкубационния период от 1 до 6 месеца класическите симптоми на хепатита, като пожълтяването на склерите и кожата, тъмна урина, болки в ставите и крайниците, болки в горната част на корема, гадене, повръщане и диария. При повечето асимптоматични случаи може само впоследствие да се появи слаб пристъп или покачване на чернодробните ензими (трансаминазите). Едно така протичащо заболяване може да бъде разпознато само при диагностициращо сереоложки изследване. На практика клиничното оздравяване при едно неусложнено остро вирусно заболяване от хепатит В е от 2 до 6 седмици. Наличието на антитела anti-HBsAg срещу HBsAg показва едно сереологично оздравяване. С изчезването на HBsAg и появата на anti-HBs (сероконверсия) се счита, че пациентът не е инфектиран вече.

Рядко може острият хепатит В да протече тежко, може да се стигне до увреждане на хемостазата (съсирванто на кръвта) или можъзно увреждане (Енцелопатия); в такъв случай се препоръчва лечение с Нуклеосиданалагон (например Ламивудин). В най-тежкият случай се стига до много бързо протичане (часове до няколко дена) на т.нар. живото застрашаващ фулминарен хепатит. В този случай важат констатирането на свиване на черния дроб и изчезването на HBsAg като нежелани последствия. Медикаментозната терапия и интензивното медицинско наблюдение с възможна чернодробна транспалнтация са препоръчителни. Даването на интерферон на акутно болни е противопоказно.

Хроничен хепатит В

В много случаи болестта протича незабелязано и без симптоми. Говори се за хроничен хепатит В, когато заболяването на черния дроб иприсъствието на сътветните маркери е по-продължително от 6 месеца. Едно остро заболяване преминава в хронично в 5 до 10 % от случаите. Хроничното заболяване може да се развие и без остро в някой от случаите. Със спадането на възрастта се увеличава и възможността за преминаване в хронично заболяването. При новородени процентът е най-голям - над 90%. При 4 годишните този процент е 50. При около 1/4 от хронично болните се наблюдава бързо развитие на болестта, което често води до цироза и рак на черния дроб.

До 25% от хронично болните умират в резултат на вируса на хепатит В - от рак на черния дроб или чернодробна недостатъчност. Около 5 процента от хронично болните с хепатит В страдат и от хепатит D.

Реактивизиране на болестта

Превенция на хепатит В

Хепатит В е болест, която може да бъде предотвратена с ваксина. Съществува сигурна Ваксина срещу вирусен хепатит B, защитаваща новородени, деца и възрастни.

Лечение на хроничен хепатит В

До преди две десетилетия не е имало възможности за лечение и медикаментите са на много висока цена. Един годишен курс на лечение възлиза от 3-4 хиляди лева до 22-23 хиляди. Като по-евтините медикаменти, които се приемат като хапчета трябва да се взимат в продължение на няколко години, а понякога и до края на живота. Въпрки че няма пълно излекуване от хепатит B, има 6 одобрени медикамента за лечение на взрастни и 2 за деца в САЩ и по света.

Има и много обещаващи медикаменти в развитие.

Съвремените медикаменти имат най-голям ефект при тези, които имат активно чернодробно заболяване. Не всеки болен има нужда от лечение. Всеки болен трябва да се консултира с лекуващия си лекар за плюсовете и минусите на лечението с тези медикаменти.

Одобрени медикаменти за хепатит В в САЩ са:

    * Interferon-alpha (Intron A) се приема няколко пъти седмично с инжекция в период от 6 месеца до 1 година, а понякога и по-дълго. Медикаментът дава странични ефекти подобни на грип, депресии и главоболие. Одобрен през 1991 и е достъпен и за възрастни и за деца.
    * Pegylated Interferon (Pegasys) се приема един път седмично с инжекция в период от 6 месеца до 1 година. Медикаментът може да предизвика странични ефекти подобни на грип, депресия и други психични заболявания. Одобрен през май 2005 за възрастни.
    * Lamivudine (Epivir-HBV, Zeffix, or Heptodin) е на таблетки, който се приема 1 път на ден, почти без странични ефекти в продължение най-малко на 1 година. Възможното развитие на мутирали форми на вируса на хепатит В от този медикамент по време и след лечението създава големи обезпокоения. Одобрен е през 1998 година за деца и възрастни
    * Adefovir dipivoxil (Hepsera) е хапче, което се приема по веднъж на ден, с малко странични ефекти, най-мало в предължение на година. Могат да се появят проблеми с бъбреците, но проблемът изчезва със спирането на медикамента. Одобрен през 2002 за възрастни. Планират се педиатрични лабораторни опити.
    * Entecavir (Baraclude) е хапче, което се приема 1 път на ден, почти без странични ефекти в продължение на година. Счита се за най-силният медикамент срещу вируса приеман на хапчета. Одобрен през 2005 за деца. Планират се педиатрични лабораторни опити.
    * Telbivudine (Tyzeka, Sebivo) е хапче, което се приема по веднъж на ден с почти никакви странични ефекти в продължение до 1 година. Изследвания показват, че бързо и дълбочинно потиска нивото на HBV вируса.

Медикаментите значително забавят риска от увреждане на черние дроб от вируса, чрез забавяне или спирането на репродуцирането на вируса. Както при лечението на СПИН се явява комбинационна терапия като най-ефективна за борба с вируса на хепатит В (HBV).

[Мери_]

Година на публикуване: 2009
 
Какво е хепатит?
Хепатитът е възпаление на черния дроб. „Хепа” (на английски “Hepa”) идва от черен дроб, a „тит” (на английски “titis”) значи възпаление. Хепатитът може да бъде причинен от токсини, лекарства, прекалено много алкохол, или от различни видове вируси. Вирусите, които инфектират черния дроб, се наричат хепатитни вируси. Всеки вирус е уникален и се идентифицира с буква от азбуката, по реда на неговото откриване. Хепатит B (вируса на хепатит B се означава като HBV) инфекцията може да предизвика краткотрайна (остра) инфекция, или дълготрайна (хронична) инфекция. Когато бебетата са родени от майки, заразени с хепатит B, те имат 90% риск да развият хронична HBV инфекция. Но когато възрастните се заразят, само 5% от тях развиват хронична инфекция – повечето имат кратка, остра инфекция.
 
....................

Повече по темата може да прочетете в следните статии на сайта на ХепАктив:

1.Хепатит B – основна информация
2.Хепатит В
3.Статии и новини, свързани с хепатит В

[dimizano]

Много полезна информация.Благодаря ви