Ааааааааааааааааааа, сакрален е мигът, когато една сутрин се събуждаш и не те дебнат розовите хапчета, нито има нужда да снижаваш глас и да си подхилкваш тихичко, тъй щото чичко интерферон да не те подслуша от хладилника и да ти отмъсти скоропостижно за твоята самонадеяност!!!
Браво бе - ето, че стигнах и дотук! Да отвориш нова тема в раздел "Завършено лечение", ми е отколешна мечта. Лелея я от 10.02.2010г., когато се разбра, че имам хепатит С. Сега току-виж се оказало, че го нямам
Обаче да ви кажа, и тоя момент си беше култов, защото повлече крак за изключителни събития.
Май месец 2010г. направих най-мечтаното си пътешествие в Турция - Коня, Кападокия и Истанбул, разхвърлях краски и контрасти през септември в Барселона, посрещнах Коледата и Нова година в Ню Йорк, първа пролет в любимия ми Лисабон, а тази есен разходих интерферона и рибавиринчо до Златна Прага.
Изживях една страхотна любов, преливаща от страст, вълшебства, приключения.
Срещнах ви вас - уникални приятели, за които, наживо и он-лайн, се благодарях всеки ден на хепатита, в чиято компания се запознахме.
Спечелих куп дела, а двете, които губех, изтрещях на втора инстанция.
Така да се каже, живях като за последно, а то какво излиза - предстои ми нов живот!
По принцип не съм от хората, които тъжат за гимназиалните години, студенството, миналогодишните празници и т.н., но не знам как ще се разделя със скъпоценния хепатитен епизод. Милно ми е за магическите стимуланти, за трите седмици, в които лежах вкъщи по уважителни причини, слушах джаз.фм и по цял ден бъбрех с Аника в скайпа, за добрата финансова политика, в която шопингът и вечерните излизания бяха табу и в сметката ми се натрупаха прилични средства. Ще си спомням със сълзички на очи първата среща на форума, когато с Дриймър се споглеждахме в див ужас, докато ни сплашвахте, като за последно, а Радо и Ели единствени се смилиха над дебютантите; първата среща с ухиленото до уши Хепи на миниатюрен камерен концерт и гнусната обстановка в "Добро", която не попречи да си изкараме култова вечер; театъра със Силванка, Хепи и Орфей и малоумния ирански кино-шедьовър, на който се състезавахме със Силвето по такт и търпение до финалните надписи; представянето книгата на Тошка, когато се влюбих в нея безвъзвратно, а в Памче - за втори път, и пролетните вечери, в които с Лорей се чакахме във фейсбук, за да си бъбрим по-приятно, отколкото на бира, винце или в кафене. Едва ли има по-симпатичен образ от Румен и по-усмихнат, нежен, чуден глас от този на Тедибон. Няма как да ми убегнат шедьоврите на мисълта на Проди, но и ФБ помни всичко, обичта и грижата на Наси, рождения ми ден, когато на бюрото в офиса ме очакваше червена кутийка, пълна с вълшебствата на Кики - моята фея на детелинките, подкрепата от Дани, Ерма, Ирка, Руми, Ивка, Съншайн, Павлинка, Мами, Люси и всички други от форума.
Хе, с любовта преживях раздяла, обаче с вас хич не мисля и да се разделям, приятели. Може жълтият период да е приключил, но ерата на симпатичния хепатит продължава. С това, че имаме много задачки за вършене с "Хепактив", с това, че Тетибулка, колкото и да се крие, трябва да я видиме най-сетне, книгата на Тошка - да я продаваме, а планираме и следващата нацоионална среща на форума.
Генерална репетиция утре - на Групите за подкрепа, в Червената къща!
Ще ви чакам всички, за да изпратим хепатита, но не и хубавинките, които той ни донесе.
С обич,
Елмира
