Виж какво, мацо. Орфей много хубаво ти е писала. Ти бая мъжката се справи с лечението, някак ми се струва причудливо сега да почваш да се сополявиш.
Стига вече с тоя ечемик. Човек ще каже, че постъпваш на сърдечна операция. Това е амбулаторна манипулация. Ще ти цепнат ечемика, ще дезинфекцират и вероятно ще ти сложат превръзка.
Имай предвид, че човек се чувства така, както си навие на пръста.
При тебе тече много трудно и бавно възстановяването, което медицински не ми се връзва - ти изкара доста добре лечението. До последно беше с направо феноменални показатели, няма никаква причина да не дойдеш на себе си вече повече от месец. Но сега ако ще се хващаш за ечемик, за отпадналост, за не знам какво - тая работа може да продължи и още една година.
Не ми се вярва, че нямаш никакви сили и никакво подобрение на фона на периода с лекарствата, а като ти гледам постовете, не намерих един, в който да се похвалиш, че си изкарала хубав ден.
Замисли се малко и ще видиш, че по някаква причина сама си удължаваш мъките, което никак не ме радва.
Както е писала Орфей, имаш мъж, детенце, а премина геройски и едногодишното лечение. Бих казала твърде много поводи да се гордееш със себе си и да се радваш. Не е сега моментът да се депресираш, изостави вече амплоато на болна, което така и не придоби през периода на медикаментозата, та сега ли си се сетила.
Сега е време за купон