Медолечение

[bozhichkov]

Интересува ме как се използва цветния прашец за лечение и профилактика на чернодробните заболявания ?

[iliyanas]

Моята измислена рецепта беше такава:
средна опаковка мед,половин опаковка пчелен  прашец и 100 грама алое.Алоето се нарязва и сока се изцежда.Забърква се с всичко останало.Приемах си го когато се сетя през деня.Спрях се на тези продукти,защото поне за мен,те са най-мощните антиоксиданти.А болният или преболедувалият черен дроб има нужда от глезене-колкото по-малко отрови преработва,толкова по-малко се натоварва и по-бързо се възстановява

[bozhichkov]

ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕ

          Младите пчели на възраст от 6 до 14 дни отделят млечице от хипофарингиалните си жлези и хранят с него ларвите, от които ще се развият пчели работнички, майки или търтеи. В дейстителност те приготвят два вида млечице едното е предназначено за ларвите на бъдещите майки през целия им период на развитие, а другото за ларвите на пчелите работнички и търтеите до тридневна възраст.

Физични свойства на маточното млечице

 Прясното пчелно млечице е гъсто, пастообразно, непрозрачно вещество с кремавобял цвят. Постепенно добива матово-жълтеникав отенък. Лиофилизираното млечице е бял до светлокремав, силно хигроскопичен прах. Водните му разтвори притежават същите свойства като и естественото.

Относителното му тегло е 1,1

Има добра електропроводимост, която зависи от концентрацията на разтвора, температурата, микроелементите, органичните киселини, аминокиселините, белтъците и др.

Коефициента на рефракция при 20 °С е от 1,3997 до 1,3811

Активната киселинност на 1% воден разтвор варира от рН 3,6 до 4,8.

обща киселинност 3,3-6

Химични свойства на маточното млечице

             Млечицето предназначено за ларвите, от които ще се отглеждат пчелни майки съдържа 69% вода т.е. 31% сухо вещество, а млечицето предназначено за ларвите за пчели работнички и търтеи 72% вода т.е. 28% сухо вещество.

            В прясното пчелно млечице (по Йойриш, и Шкендеров и Иванов) се съдържат:

 
белтъци   
10-18 %

захари     
9-17 % от които глюкоза и фруктоза 5-12%

мазнини   
1,5-7 %

минерални соли   
0,7-1,15 %

албумини и глобулини   
от 1:1 до 2:1

10-хидрокси-2-деценова киселина   
4,83%


 Витамини в пчелното млечице

 В един грам пчелно млечице се съдържат следните витамини в милиграми: Витамини   Количество в мг   Дневни нужди при възрастни

В1 (тиамин)   
1,2-7,4 до 18   

В2 (рибофлавин)   
6-10 до 28   

В5 (пантотенова киселина)   
89 - 180-200 до 511   

В6 (пиридоксин)   
2-10,2   

В12   
60-105   

В9(фолиева киселина)   
0,5-2,2   0,4 мг

С (аскорбинова киселина)   
3-5   

Н (биотин)   
1,6-4   

РР (никотинова киселина)   
48-125   


Установени са в неголямо количество мастноразтворимите витамини А, С, D, Е, К. В по-голямо количество са водоразтворимите от групата (В1, В2, В3, В9, РР). Горните стойности варират в широки граници при различните автори поради ползването на различни методики за определянето им.

 Макро и микроелементи

 Желязо, сяра, магнезий, манган, мед, калий, калций, хром, никел, сребро, кобалт, манган, алуминий, арсен, живак, бисмут и злато.

 Получаване и съхраняване на пчелното млечице

             Най-добри резултати се получават по метода без осиротяване на пчелното семейство. По този начин се запазва целостта и нормалния живот на семейството, и се избягват биологичните смущения, свързани с отнемането на майката. Производството на пчелно млечице започва в края на пролетта и началото на лятото. В семейството трябва да има много пчели на възраст 5-15 дни и запечатано пило. Развитието и функционирането на жлезите секретиращи пчелното млечице, е невъзможно без обилна белтъчна храна – прашец и обилно нектароотделяне. При липсата им пчелите се подхранват със захарен сироп и прашец.

            Необходим инвентар:

-         помещение за пренасяне на ларви и изваждане на пчелното млечице.

-         шаблон за изработване и шаблон за монтиране на восъчни чашки

-         восъчни чашки

-         маточни летви за монтиране на восъчните чашки

-         маточни рамки за монтиране на маточните летви

-         игла за пренасяна на ларви

-         станок за закрепване на питата с ларвите

-         памучни покривки

-         сандъче за пренасяне на рамките с маточниците

-         нож за подрязване на маточниците

-         дървена игла за изваждане на ларвите от маточниците

-         вакуум апарат за изсмукване на млечицето от маточниците или неметални шпатулки за изгребването му

-         съдове за съхраняване на млечицето

-         хладилник и/или фризер

 Подготовка на семействата без осиротяване

             При кошер Дадан-Блат се поставя вертикална ханеманова решетка, която разделя кошера на две отделения с по 8 и 4 пити, като в по-голямото отделение се оставя майката. При отглеждане на пчелите в двукорпусни и/или Лангстрот-рутови кошери семейството се разделя с хоризонтална ханеманова решетка, като майката се изолира в долния корпус. От двете страни на маточните рамки трябва да има открито разновъзрастово пило, пити с прашец и мед. Поне половин час преди поставяне на маточната рамка в отделението, питите трябва да се подредят, за да може в оставената между тях празнина да провиснат пчели.

Маточните летви се намазват с разтопен восък и на тях се монтират по 25 восъчни чашки. Чашките се приготвят от разтопен висококачествен восък с помощта на шаблон предварително накиснат във вода. По този начин лесно се отделят восъчните чашки от шаблона. На дъното на всяка чашка се поставя капчица разредено пчелно млечице или разреден нектарен пчелен мед. Върху него се поставя ларва на възраст от 4 до 12 часа с помощта на специална игла. Семействата от които ще се вземат ларви се определят предварително. Ларвите се пренасят в светла стая при повишена влажност на въздуха и температура не по-ниска от 20 °С. Летвите със заредените чашки се покриват с влажна памучна покривка. Във всяка маточна рамка се монтират по две летви и се поставят в кошера. Ларвите престояват 60-72 часа. През този период пчелите кърмачки доизграждат восъчните чашки и добавят млечице в тях. Най-много млечице се съдържа в маточниците с ларви на възраст 2,5-3 дни. Цикълът се повтаря без прекъсване.

Извадените летви с маточниците се пренасят в помещение, където надградената над млечицето част се изрязва. С дървена игла се изваждат ларвите, а млечицето се изгребва с дървена или друга шпатулка, или се изсмуква с вакуум. Събира се в тъмно оцветени стъклени съдове при безупречна хигиена.

При оптимални условия и добра квалификация на персонала от едно силно семейство може да се получат през активния сезон до 500 гр. пчелно млечице.

Съхранение

До 6 месеца пчелното млечице се запазва добре в хладилник при температура от минус 2 до минус 5 °С. При минус 15 до минус 18 °С може да се съхранява до една година.

Смесване с пчелен мед в съотношение от 1:10 до 1:100 и съхранение на тъмно в хладилник.

Най-добре се съхранява лиофилизираното пчелното млечице с водно съдържание под 5%. Тъй като е силно хигроскопично се поставя в херметически съдове от тъмно стъкло, но не изисква специална температура.

 Свойства на пчелното млечице

 Противомикробни:

-         Streptococcus aureus

-         Streptococcus haemoliticus

-         Staphilococcus

-         Corinelocterium difteriae

-         Tripanozoma kruci – сънна болест

-         Micobacterium tuberculosis -

Антивирусни:

- Virus influenzoe - грип

Антипротозойни:

-         Infusoria

-         Amoeba - дизентерия

-         Paramecium cauditum

 Пчелното млечице като хранително и профилактично средство

Представлява високохранително и лесно усвоимо от организма вещество. Съдържа необходимите за нормално съществуване елементи.

Усилва апетита, повишава обмяната на веществата, създава бодрост, настроение и прилив на сили, повишава имунната защита, подобрява функциите на жлезите с вътрешна секреция, стимулира кръвообразуването и забавя процесите на стареене.

 Фармакологична активност на пчелното млечице

Доказано е активното влияние на пчелното млечице върху обмяната на веществата, регулацията на ЦНС и тъканното дишане. Повишава работоспособността, намалява отпадналостта и умората, увеличава масата на тялото, ускорява растежа, подобрява апетита и съня. Пчелното млечице стимулира действието на двата отдела на вегетативната нервна система – симпатиков и парасимпатиков в резултат на което нормализира кръвното налягане. При страдащите от високо кръвно налягане го понижава и обратно. Увеличава еритроцитите, ретикулоцитите и хемоглобина в кръвта. Способства за изработване на надбъбречния хормон адреналин. При системно приемане на пчелно млечице се наблюдава регулиране на обмяната на веществата, съкратителната способност на сърдечния мускул, разширяване на коронарните съдове и гладката мускулатура на бронхите. Регулира усвояването на глюкозата в организма и мастната обмяна. оказва влияние върху ендокринната система, половата фригидност, лактацията и дълголетието.

Фолиева киселина, витамин В9

На адрес http://www.umm.edu/altmed/ConsSupplements/VitaminB9FolicAcidcs.html#t могат да се намерят множество основания за приемане на фолиева киселина в състава на пчелното млечице. В него съотношението на витамините от група В е максимално балансирано, което води до максимално полезно въздействие върху организма.

Тук в телеграфен вид изброявам заболяванията, за които с голяма доза основание се счита, че са провокирани от понижен прием или повишен метаболизъм на фолиевата киселина в организма.

Болест на Алцхаймер
Гръдна жаба /исхемична болест на сърцето, Angina pectoris/
Атеросклерозис
Рак на гърдата
Изгаряния
Дисплазия на шийката на матката /Предраково състояние на шийката на матката/
Колоректален рак /Рак на дебелото черво/
Болест на Crohn
Депресивни състояния
Хиперхолестеролемия
Инфаркт на миокарда
Остеопороза
Улцеро-хеморагичен колит
Спонтанни аборти
Невъзможност за забременяване поради ниска активност или недостатъчно количество на сперматозоидите

Цитирам и дневните дози, необходими на деца, възрастни, бременни и кърмачки
кърмачета до 6 месечна възраст: 65 mcg
кърмачета от 7 до 12 месеца: 80 mcg
деца от 1 до 3 години: 150 mcg
деца от 4 до 8 години: 200 mcg
деца от 9 до 13 години: 300 mcg
подрастващи от 14 до 18 години: 400 mcg

Възрастни
19 години и повече: 400 mcg
бременни: 600 mcg
кърмачки: 500 mcg

Американската Национална Здравна Служба препоръчва всички жени, които планират бременност да поемат по 400 микрограма (0.4 mg) фолиева киселина дневно. Това може да предотврати до 70% от някои сериозни увреждания по рождение /palatum fissum, разцепване на небцето, вълча паст, заешка устна, разцепване на устната, spina bifida, мозъчни малформации, менингоцеле, менингомиелоцеле и др.. Поради това, жената се нуждае от фолиева киселина преди да забременее. Ето защо трябва да приемате фолиева киселина дори, ако не планирате бременност скоро. Особено внимание се обръща, че употребата на алкохол дори в минимални дози рязко намалява количеството на фолиевата киселина в организма на бъдещата майка с всички произтичащи от това фатални последици за нейното дете.

[bozhichkov]

ПРОПОЛИС (ПЧЕЛЕН КЛЕЙ)
Прополисът е пчелен продукт, който заслужено получава все по-голяма популярност както в медицинските среди, така и сред широката общественост. Все повече утвърдени козметични и фармацевтични фирми създават ефективни препарати с негово участие.

Терминът прополис е гръцки. В превод означава “защита на града”, който по отношение на пчелното семейство е представен като кошер. Пчелите събират прополис (пчелен клей) от корите и пъпките на някои дървесни видове. Последните образуват смолисти вещества с доказани антибактериални, противогъбични, противоплесенни и противовирусни свойства. Събирайки прополис (пчелен клей) и използвайки го в своя кошер за строително-дезинфекционна дейност пчелите пренасят защитата в своя дом – пчелния кошер. С прополис (пчелен клей) пчелите запълват пукнатини и пространства в кошера, като по този начин се изолират и предпазват от външни влияния. С прополис (пчелен клей) те фиксират питите и ги правят устойчиви на сътресения. Пак с него те покриват килийките, които запълват с мед и прашец или в които майката снася своите яйца, а пчелите отглеждат пилото и им придават устойчивост към плесени, бактерии, вируси, гъби, които без него биха се развивали прекрасно при температурата и влажността, които са в кошера. С прополис (пчелен клей) пчелите балсамират по-крупни вредители, като мишки, които са били убити от тях чрез ужилване след като са проникнали в кошера и не са могли поради тежестта си да бъдат изхвърлени навън.

Прополис (пчелен клей) се събира през лятото. Средно от едно семейство за сезон може да се получи 100 – 150 г. Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за пчелите.
За противомикробните свойства на прополиса е известно следното: Има изразен бактерициден /убиващ микробите/ и бактериостатичен /спиращ развитието на микробите/ ефект спрямо много патогенни бактерии и Mycobacterium tuberculosis. Бактериите не се адаптират към него. Не е токсичен. Не уврежда нормалната чревна флора. Не се развива дисбактериоза. Увеличава противомикробната активност на някои антибиотици. Съхранявани при нормални условия прополисът и спиртният му екстракт запазват антибактерийната си активност в продължение на 3-4 години. Антибактерийните вещества са термостабилни и практически устойчиви на високи температури.

Противогъбичното /антимикотичното/ действие на прополиса (пчелния клей) е силно изразено спрямо много низши гъби, които причиняват заболявания по кожата и окосмените части на тялото на човека. Особено изразено е действието спрямо поражения на устната кухина, дихателните пътища и стомашно-чревния канал причинявани от Candida щамовете. Ефективна концентрация е 0.01%.

Противовирусен ефект на прополиса (пчелния клей) е доказан по отношение на Virus influenzae, вируса на херпеса, вируси, които причиняват заболявания по растенията. Много интересни са наблюденията, които правят д-р Стоймир Младенов и др. автори при лечение на пациенти по повод на различни заболявания с пчелни продукти по време на грипни епидемии. Така например, д-р Младенов съобщава само за 4 заболели от грип от 590 болни, лекувани с пчелни продукти по време на грипна епидемия в гр. Варна през 1989 г., когато заболяват над 70% от населението на града.
Какви още въздействия оказва прополисът върху организма? Обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час. Противосърбежно. Противовъзпалително. Анаболен ефект. Подобрява изчистването и заздравяването на рани. Особено демонстративно е това при обработка на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване на раните с намаляване на ексудацията и поява на свежи гранулации които постепенно изпълват раневия дефект и предотвратяват развитието на сепсис. В последствие се образува зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан. Мобилизира защитните сили на много органи и системи, подобрява имунитета, кръвотворенето, апетита, диурезата, оказва хипотензивно и антисклеротично действие. Много демонстративен е обезболяващият и лечебният ефект на прополиса (пчелния клей) при лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния на венците и зъбите.
Антибактериално действие на прополис (пчелен клей)

-         Bacilus subtilis

-         Bacillus de koch - туберкулоза

-         Penibacilus larve larwe

-         Staphylococcus aureus

-         Streptococcus

-         Streptomyces sobrinus, Sterptomyces mutans, Streptomyces cricetus

-         Saccaromyces cerevisiae – бирена мая

-         Escherichia coli

-         Salmonella

-         Shigella

-         Giardia lamblia

-         Klebsiella pneumonie

-         Bacteroides nodosus – кореново гниене

 Антивирусно действие на прополис (пчелен клей)

-         Herpes

-         Influenza

-         Newcastle disease

-         Potato virus

 Нематодоцидно действие на прополис (пчелен клей)

-         Ascaris suum – при свине

 Антимикотично действие на прополис (пчелен клей)

-         Candida albicans

-         Epidermophiton

-         Microsporium

-         Achorion scholeini

 Антипротозойно действие на прополис (пчелен клей)

-         Paramecium caudatum

-         Stylonichia mithilis

-         Amoeba limax

-         Trichomonus vaginalis

 Прополисът притежава и лъчезащитно, противораково и противотуморно дейстие.

 Фармакологично действие на прополис (пчелен клей)

-         външно на гнойни и възпалителни рани унищожава патогенната микрофлора и неутрализира действието на токсините.

-         изменя цитологичната картина на раневия процес

-         противовъзпалиелно действие

-         анаболен ефект

-         снема болевия синдром

-         противосърбежно

Методики за лечебно приложение на прополис (пчелен клей)

-         Приемане през устата

-         Външно приложение

-         Електрофореза

-         Ултразвук

-         Аерозолен метод

-         Топлинни инхалации на водна баня с прополис и восък

-    Прополисо-восъчни локални топлинни апликации

 

[bozhichkov]

ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ, ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ- ТОВА Е НАЙ-ПОЛЕЗНО ПРИ ХЕПАТИТИТЕ

Прашецът е и субстанция за фармацевтичната и козметичната промишленост. Това не е случайно, тъй като съставът му е изключително богат и включва 35% въглехидрати; 20% белтъци; незаменими аминокиселини; ензими; всички витамини от група В; бета каротин; витамин C с изразен антиоксидантен ефект; витамин D имащ огромно значение за калциевата обмяна на организма и за изграждането на хитиновите обвивки при пчелите и костната система при човека; витамин Е имащ значение за потентността на организмите. Прашецът съдържа също така и микроелементи, растежен хормон, както и други биологично активни вещества, чийто състав не е известен и до ден днешен.

Поради богатия си състав и изразения биологичен ефект прашецът се използва като хранителна добавка за повишаване на резистентността на организма, като подпомагащо лечението на неврологични заболявания средство, а също така и при обстипация /запек/ и доброкачествено увеличаване на простатната жлеза /аденом на простатата/, при възпалителни заболявания на простата /простатити/ при мъжете, за повишаване на имунните сили на организма и защитата от остри респираторни и други инфекции. Приемането на половин унция (0,359 г.) пчелен прашец дневно задоволява минималните потребности на човешкия организъм от аминокиселини.
Ежедневната консумация на пчелен прашец може да снабди човешкия организъм с необходимите витамини и микроелементи. Изследвания върху животни показват наличието на не съвсем точно идентифицирани вещества, които имат отчетлив гонадотропен ефект, повлияват потентността и ускоряват растежа на организмите. Прашецът има и регулираща чревните дейност функция, както и антибактериален ефект, най-добре изразен спрямо някои щамове на Salmonella, Еscherichia coli, Proteus. Това го прави приложим при ентерити и др. стомашно-чревни заболявания. Благодарение на тонизиращия си ефект и афродизиачната активност той с успех се прилага при състояния на физическо и психическо напрежение. Някои изследвания показват добрия му ефект при хипертония и заболявания на черния дроб. Най-добре изразеният му ефект е предотвратяване на хипертрофията на простатната жлеза. Прашецът се усвоява лесно от организма. Той се абсорбира директно от стомаха. Два часа след приемането му компоненти на пчелния прашец се откриват в кръвта, гръбначно-мозъчната течност и в урината.
 Пчелният прашец е най-богатият на хранителни вещества продукт от всички останали произвеждани от медоносните пчели. Той представлява прекрасен източник на протеини, въглехидрати, витамини, минерали, аминокиселини, хормони, ензими, които помагат да израстне и да се поддържа един здрав организъм.

Прашецът е богат на лецитин, който нормализира мастната обмяна и по този начин подпомага нормализирането на теглото.

Каква е структурата на една прашецова зърно. В центъра й има жива клетка с две ядра. Около нея има защитна обвивка, наречена спородерма, която се състои от два слоя – вътрешен богат на целулоза, която придава физическа устойчивост на спората и външен – богат на липиди, която предпазва спората от изсъхване. Минимални количества селен предпазват от ултравиолетовото смъртоносно лъчение на слънцето. Витамини Е, D, провитамин А имат антиоксидантен ефект и неутрализират свободните радикали, които също имат разрушителен ефект върху живата клетката.
Човешкото тяло е съставено от много клетки. Като цяло здравословното състояние на организма се определя от състоянието на неговите клетки. Те са най-малките живи градивни единици на организма. Състоят се от външна обвивка, ядро съдържащо генетичния материал, клетъчна течност разположена между ядрото и обвивката в която има органели. Последните способстват обмяната на веществата в клетката, размножаването и възстановяването на повреди. Различните клетки в организма имат различни функции. Те изграждат различни органи и тапицират кухините. Възстановяването на повреди като процес се наблюдава на органно или на тъканно ниво. Повредената клетка не може да се отремонтира. Тя загива, а на нейно място се появява нова чрез размножаване на съществуващите. Причините за загиване на клетките са много. Има някои органи, които са подложени на интензивни физически натоварвания, които водят до унищожаване на големи количества клетки. Пример за това са органите на храносмилателната система, които опростено могат да бъдат представени като една тръба оплетена от множество кръвоносни съдове, която е малко разширена на места /стомах/, малко нагъната /черва/, в която храната попада през горния отвор /уста/, подлага се на обработка чрез физическо въздействие /дъвчене/, въздействие на някои вещества, отделяни от жлезите /слюнчени, панкреатични/, жлъчката на черния дроб, стомаха. В резултат на това храната се разбива на малки порции захари, мазнини, белтъци /аминокиселини/, които могат да бъдат транспортирани през стената на тази тръба, попадат в кръвообръщението и достигат до органи, където се обработват, до депа или като директен енергиен и градивен източник за всички клетки на организма.

Неусвоимите вещества се подлагат на гниене в дебелото черво и се отделят от организма във външната среда. Вътрешната повърхност на тази тръба е тапицирана със специални епителни клетки, които като плочки за баня изолират стените на тръбата от агресивното въздействие на солната киселина, жлъчните соли, храносмилателното въздействие на ензимите. Преминавайки през тази тръба храната излющва част от епителните клетки, но чрез интензивни процеси на деление в по-дълбоките слоеве на стената на червата и стомаха се образуват нови епителни клетки, които се избутват към вътрешната повърхност на тръбата за да я защитават. Делението на клетките, представено схематично е нещо като копиране на ксерокс. Добре известно е, че хубави копия се получават само от оригинали, а копия от копия водят до все по-голямо нарушаване на качеството. Важно е да се знае, че нормално в организма при това копиране могат да настъпят грешки при които клетката-копие малко се отличава от клетката-оригинал. Сгрешените клетки като правило се отстраняват от имунната система на човека, която различава сгрешената клетка като чужда и я унищожава. Ако, обаче продукцията на сгрешени клетки е много голяма, то имунната система не успява да премахне всички грешки. Някои от тях остават и започнат да правят свои копия. Тия копия вече имат качества различни от нормалните клетки. По този начин се развиват раковите заболявания.

Аналогично на храносмилателната система, дихателната система може да бъде представена като една найлонова торба с форма на грозд, оплетена с много кръвоносни съдове. Въздухът, тютюневият дим, газовете от двигателите на колите, от комините на предприятията и домовете, прах, бактерии, вируси и др. попадат през отвора на торбата в грозда и попадат в системното кръвообръщение като по този начин достигат до всяка клетка на организма. И отново на границата с външната среда стоят тапициращи вътрешната повърхност на торбата епителни клетки. Те също интензивно загиват и се размножават.

Най-големият орган на човешкото тяло – кожата е подложена на интензивни физически и лъчеви въздействия. Тя също е покрита от множество специализирани епителни клетки с повишена якост и съдържащи пигмента меланин, предпазващ от ултравиолетовата слънчева радиация, които ежедневно се заменят с нови.

Отделителната система е огледално копие на дихателната. Грубо представено може да се използва аналогията с найлоновата торба с форма на грозд. Но тук от кръвоносните съдове, които оплитат гроздчетата се отделя ултрафилтрат, който в крайна сметка образува окончателната урина. Тя съдържа азотни вещества, урея, амоняк и др. Стените на пикочните пътища граничат с външната среда и са тапицирани с плоски епителни клетки.

Съществува една особена тъкан в организма на човека, наречена кръв. Непрекъснатото движение на кръвните клетки по съдовете е свързано с много голямо физическо натоварване. Допълнителните увреждания на мембраната на тези клетки води до разрушаване на еритроцитите и до анемии и други заболявания на кръвта. Това налага непрекъсната еритропоеза, т.е. продуциране на кръвотворни клетки.

От казаното до тук донякъде става ясно защо най-често срещаните ракови заболявания са на белите дробове, на стомаха и червата, на отделителната система и на простатата, на кръвотворната система.

В днешно време факторите, които водят до повишена смърт на клетките, и поради това до повишено напрежение при работата на имунната система, с произтичащите от това рискове от грешки при отстраняване на дефектните клетки, са много. Един от важните механизми на вредно въздействие на тези фактори върху организма са образуването на свободни радикали. Това са вещества, които лесно влизат във връзка с липопротеидните външни мембрани на клетките и ги разрушават. Това от своя страна води до напрежение на възстановителните и коригиращи грешките процеси, а от там и до по-висок риск от образуване на туморни процеси. Не трябва да се пропуска и фактът, че някои от клетките, например на нервната система нямат възможност да се делят. С други думи казано, количеството на нервните клетки през целия живот на човека само намалява. Това намаляване на мозъчното вещество е в основата и на умствените и двигателните проблеми, които се срещат у възрастните и особено в страни с ниска култура на живот. Нарушаването на възстановяването на някои клетки води също и до други нетуморни заболявания, които могат да станат причина за инвалидизирането, а в по-тежки случаи и до загиването на организма. Става въпрос за увреждането на покриващите вътрешната повърхност на съдовете ендотелни клетки. Тяхното увреждане лесно може да наруши кръвотока. В мястото на повредата става натрупване на кръвосъсирващи вещества, което може да доведе до инфаркти и инсулти поради запушване на кръвоносни съдове.

Разглеждайки всички тези системи не може да не обърнем внимание на промените, които настъпват и в опорно-двигателния апарат. За жалост представата ни за болки в ставите при промяна на времето при възрастни хора е само бегла предства за лавината от процеси, които настъпват в механиката и хидравликата на тялото. Кои са водещите процеси, които до голяма степен определят качеството на живот в тази възраст. Най-генерализирано се засягат костите, които, особено при жените, са подложени на недостатъчтно отлагане на калций. Развива се остеопороза. От заболяването страдат и мъжете, но в по-малка степен и по-рядко. Поради намалената здравина на костите най-често настъпват тежки счупвания при незначителни травми. Особено опасни са компресионните фрактури на телата на прешлените, които могат да увредят гръбначния мозък. Те водят до залежаване на пациентите, до развиване на пневмонии и тромбо-емболични състояния, които често финализират със смърт. Друг съществен процес е промяната на състава на съединителната тъкан, която става по-слабо еластична, по-чуплива, по-лесно се къса. Причина за това е промяната на качествата на колагеновите и еластиновите влакна на съединителната тъкан, които полимеризират. Една от важните причини за промяна на тези влакна е окислението им от свободните радикали. Като се има предвид, че стените на кръвоносните съдове са изградени в голяма степен от съединителна тъкан става ясно защо втвърдяването им води до повишаване на кръвното налягане, а много често и до хеморагични инсулти и вътремозъчни кръвоизливи и хематоми, когато в резултат на повишеното налягане стената на съда се пука или просто се издува и се получава аневризма.

Стареенето на организма е сложен и недостатъчно изучен процес. Факт е обаче, че при едни хора настъпва по-бързо, а при други по-бавно. При някои умствените способности, психиката са съхранени до дълбока старост, а при други не.

Всяко едно наше действие, насочено срещу старостта удължава живота и радостта от него.

Пчелният прашец със своя балансиран състав от незаменими аминокиселини, ненаситени мастни киселини, микроелементи, витамини, хормоноподобни вещества, растежен фактор, антиоксидантна, имуностимулираща и афродизиачна активност може да бъде един лесен начин за повишаване на качеството на нашия живот независимо от възрастта.

Прашецът съдържа вещества, които действат профилактично и лечебно, подпомагат оздравителния процес на организма и укрепват резистентността на клетките, а с това и на органите, системите и целия организъм. Той се прилага с успех при лечение на множество заболявания като смущения от страна на простатата и се стигне до намаляване на повишеното тегло.

Съдържа инвертирана захар, която не ферментира в стомашно-чревния тракт. Така с успех може да се прилага при инфекциозни стомашно-чревни заболявания. Като естествен лубрикант води до подобряване на перисталтиката на червата, намалява запека и отделянето на газове.

Съдържанието на естрогеноподобни и андрогеноподобни хормони подобрява метаболизма и регенерацията на тъканите, действа благоприятно при остеопороза.

[bozhichkov]

Става дума за различни остри и хронични заболявания на черния дроб, развили се на основата на епидемични и хронични хепатити, на холецистопатии, цироза и др. За развитието на хепатите допринасят алкохолизмът, заболявания на стомашно-чревния канал, промишлени вредности и др. През последните години понятието Хроничен хепатит се асоциира най-вече с хепатит B, хепатит С, хепатит нито А - нито B, с носителство на HBS антиген и др. състояния, чиято прогресия води към цирозиране на черния дроб и налага чернодробна трансплантация.

В инфекциозната клиника на Тимишуарската районна болница д-р В. Стамболу е приложил лечение върху 4000 болни от хепатит. Използвал е пчелен мед (нектарен), цветен прашец и пчелно млечице. Сутрин е назначавал по 50 г мед със 100 - 120 мг маточно млечице, на обяд - 1 супена лъжица мед с 1 супена лъжица цветен прашец, вечер - мед с маточно млечице и цветен прашец. Отчел е добър лечебен резултат при всички болни.

Употребата на пчелните продукти при заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища е широко застъпена в народната и в научната медицина. Каротинът от меда се превръща във витамин А, при участието на витамин К се синтезира про-тромбин, необходим за съсирването на кръвта. Медът с всичките си съставки подпомага обменните процеси в черния дроб. Съставките на меда и особено холинът намаляват съдържанието на мазнините в черния дроб, отделянето и изтичането на секрета от жлъчката. М. И. Шмид установява, че медът подобрява детоксичната функция на черния дроб. Ние препоръчваме при чернодробни и жлъчни заболявания медът да се взема разтворен в алкално-сулфатна вода 3 пъти дневно. Такива води са хисарската, меричлерската, горнобанската. Подходящи сортове мед са ливадният, полският, овощният, ментовият, от цикория и др. Народната мевицина препоръчва при хепатити и комбинацията извара с мед 1:1.

Данните, с някои допълнения, са от книгата на д-р Стоймир Младенов и инж. Миленко Радосавович  "Лечение с пчелни продукти Апитерапия и основи на пчеларството", София 1999 г., издателство "Земиздат",  ISBN 954-05-0383-3, стр. 257

[bozhichkov]

Цветният прашец влияе благоприятно на функцията на щитовидната жлеза, черния дроб (особено при хепатит), стомашно-чревния тракт (при язва на стомаха и дванадесетопръстника и други), способства за повишаването на съпротивителните сили на организма към инфекциозни заболявания и стрес.

[Радослав Русинов]

Изключително полезна информация!
Благодаря от името на всички във форума за усилията, които си положил за да публикуваш цялата информация за меда и медолечението!