Това мен ме удари в края, в началото аз нямах никакви почти изблици! Но лошите неща се редуват и ни дават почивки! Сега съм на вашето. Ще има дни, в които просто няма да се справяме. И просто всичко ще изглежда черно и безнадеждно. Аз вече от над две седмици сънувам кошмари, че не успявам, че няма на кой да разчитам, че няма къде да живея през зимата, че се случват някакви идиотски изненади навсякъде, повечето лоши естествено... Будя се, не мога пак да заспя - плача, още по-изморена съм. Вкъщи ми викат - намали лечението, спри го, аз побеснявам, че не ме подкрепят по нужния ми начин. На мен ми остават 2 месеца още, не може заради два месеца да рискувам цялата изтърпяна болка досега да я търпя пак. Изпокарваме се. Единственото, което мен ме държи е, че това ще трае временно и ще го издържа в името на оздравяването. Другите в името на какво ме издържат - не знам. Вероятно е, защото ме обичат. Освен това ми беше наистина добре така отдавна, че съм реално забравила кое е реалността и кое е лечението и реагирам все едно лечението е истината, а не наопаки. Ама, засега сме всички живи, здрави, заедно и ето скоро ще ви пиша от другия раздел и да се надяваме ще ми просветне.