Аууу, милата! Аз по едно време бях страшно зле, само лежах и гледах тавана. Нито можех да чета, нито да свърша нещо из къщата, едвам ходех до работата ми и нямах никакви нерви след това да отида до психолога (по-рано бях била и той ми каза, че ако се влоша и не ми мине пак да отида). Не исках да почвам антидепресанти освен това, защото те бавно се спират. Беше много тъжна работа. С приятеля ми се карах, че уж не ме разбира колко ми е зле и че е безсилен да ме утеши. Какво да ти кажа - минава! Като спреш лечението ще мине всичко. Помоли хората около теб и себе си за търпение. И в крайна сметка, ако чувстваш че е много зле - отиди при психолог. Дори само разговор с добър специалист помага. Той ще ти помогне да си структирираш целите, поведението и дните. Аз през лечението ходих няколко пъти. Просто накрая вече нямах сили. И се оказа, че ТСХто е скочило до над 100 и лечението беше спряно цял месец по-рано. Нормално е да ти трудно и лошо. Въпросът е как да се мъчиш по-малко. Можеш ли да споделиш причините за твоята депресия? Т.е. така ги предполагаме защото сме минали от там, но ако кажеш конкретно можем да дадем и по-конкретни отговори. При мене беше, че ми беше лошо, нетрудоспособна бях, изпокарала се бях с хора на работата и вкъщи и се чувствах в безисходица.
