Лорейче, ще бъда откровена, миличка - никой спорт не става по време на лечението.
Проди може би е по-енергичен, но той е голям мъж; плюс това е на 6-месечно лечение.
Още през втория месец аз усетих рязък и нечуван спад на енергията - преустанових всякакъв спорт и даже обмислях разпределението на ежедневните си дейности. А имай предвид, че съм от хората, които карат това лечение "леко".
Сега, към края на годината, освен събота и неделя, гледам по възможност и срядата да си остана цял ден вкъщи, че ако ми провърви - и четвъртъка. Пестя всяка капка сила, за да изкретам до края.
Но ти ако искаш си тренирай - докато можеш. Човек не знае какво е патологична умора докато не го усети. На мен като ми разправяха Анита, Теди и Ивка им се чудех просто какви ги говорят.
Струва ми се, че с твоето малко детенце и съпруг - това ще са ти двете извънкласни занимания и за друго няма да ти остане енергия.
Не приемай това като нещо страшно. Постепенно се свиква - в крайна сметка важното е да нямаш температура и да не те боли нещо. След 11 месеца лечение, като спрем лекарствата, сигурно ще ни се струва ненормален внезапният прилив на енергия. Човек с всичко свиква и се справя.
Така че ти сама ще усетиш дали можеш да тренираш и какво.
Стискам ти палци!
