Хайде край!

[Лорей]

Най-после с чиста съвест мога и аз да се прехвърля в този раздел. И то защо? Защото трябваи аз да си оповестя резултатът от ПСР в края на лечението, а той гласи НЕ СЕ ЗАСИЧА. Браво, както се казва, макар това да не е още пълна победа.
За лечението няма какво толкова да кажа - то е ясно на всички, преминали през него. По-неподготвена бях за следлечението, човек си мисли, че леко ще се отърве от страничните ефекти, но явно съм си правила сметката без кръчмаря.

[Rumi_]

Лорче, време  беше да се похвалиш и ти. Нали знаеш, това е традиция във форума.
ЧЕСТИТО и МНОГО -------------------------------------------------------------------------------------!

[ivka81]

Честит край и от мен! СИГУРНА съм след 6м пак ще е такъв! 

Ивето

[eli13]

Ех, Боже, какъв велик момент е краят на лечението и прехвърлянето на един ветеран-човек в тоя раздел!
Пък на това отгоре и с чист и бляскав ПСР.
Честито!

[pamche]

Поздравления за края на лечението и за отрицателния резултат ... пожелавам ти за винаги да си остане такъв 

[Орфей]

  Честито и от мен! Пожелавам ти винаги Вирусът да не се открива! Дано бързо се възстановиш и забравиш това лечение! Спокойно, ще стане, дай си няколко седмици 

[Лорей]

Благодаря ви, колеги, да ви се връщат в пъти добрите пожелания. Само дано от Хайде край да не стане Хайде пак. Макар че преди време споделих и оставам на твърдението си че що се отнася за лечение втори път като този път друг път ама никой път. И се радвам, че излизат нови научни постижения в тази област, за да съм спокойна малко, че евентуално може да ми се размине интерферона. Асат и алат не съм пускала от един месец, малко ме е шубе, ще поизчакам другия месец. Понякога още вдигам температура, тя си ми е запазена марка, но пък косата ми расте с пълна сила и вече приличам на таласъм. Безсънието отмина, спя като пън - дълбоко и непробудно, дори ми се струва, че все не мога да се наспя. Явно цяла година нощес е спал друг вместо мен  Много благодаря на всички от форума, които ми помогнаха и емоционално и с лекарства, когато бях закъсала. Не мога връзка да не изразя по-специални благодарности на Ивка, Руми, Ванчето, и особено на Ели 13. Няма да пропусна и добпожелателността на Ирка, Маринка, Орфейче, Пепи и Проди /нещо го няма напоследък/. Благодаря ви сто пъти, няма хора като вас и силно ви прегръщам 

[marinka]

Отличен резултат Лорей! Не съм се съмнявала в резултата!

[Лорей]

Защо ми се струва, че започването на това лечение беше една огромна грешка? Първо, възстановяването излезе по-трудна и продължителна работа, отколкото си предствях. За другите не знам, при мен е така. Понякога се чувствам много отпаднала и с мъка върша каквото там трябва да се върши, друг път ме хващат едни такива депресивни мисли и състояния, че не ми се говори. Цяла година мъки и интересно след това още колко...

[Rumi_]

Лори, тежко е лечението, бавно е възстановяването.  Не е грешка, че изтърпя всичко това, за добро е !
Ще видиш след шест месеца когато пак ПСР ще е отрицателен колко ще си доволна и благодарна за взетото решение.

[Орфей]

Това дали е било грешка е сложно да се каже, като цяло съм склонна да мисля че си е струвало, особено, ако вирусът е победен накрая. Аз лично ги предприемам тези лечения, защото ми се струва по-малкото зло. Вие нали сте си още заедно с мъжа ти, детенцето расте, ти не си се повредила безвъзвратно (аааа, нали не те бъркам с някой  ?), а си убила една гадина, която може би щеше да ти донесе много сълзи малко по-натам в живота ти - значи си е струвало. Пък и да съм се объркала - ако не си загубила нещо безценно е било правилното решение. А ако си загубила - може би то не си е струвало и така и така е нямало да издържи. Не знам - кажи ни ти. Това е извод, който май е различен за всеки един от нас.

[Лорей]

Точно заради съпруга и детето ми е съвестно, че не мога да свърша всичко, каквото трябва навреме. Причината е, че на моменти се чувствам като половин човек. Освен това не знам дали е внушение или някакъв вид абстиненция, но все още в петък, събота и неделя /когато слагах интерферон и после бях като пребита/ ми става доста зле. Както бях написала преди - шокът от лечението не беше толкова голям, защото беше очакван. По-голям е шокът от този период, който наричам следлечение, защото като чета във форума гледам, че всички са се възстановили значително по-бързо от мен, а повечето изобщо не се оплакват.

[пепи]

  А такааааааааа,браво бе Лорейче,много добре ни окуражаваш нас дето ни предстои скоро да завършим!!!! Направо да вземем да си продължим с интерферончо-така и така сме свикнали!!!!
Не мога да повярвам че съжаляваш че си минала лечението-още повече че резултата е налице!!!
Плюс това е вече късно да се оплакваш - няма да хване дикиш! Трябваше от самото начало да го правим 
Аз също гледах да давам вид че всичко си е както по старому,и сега когато някой ден ми причернее - никой не ми вярва и мислят че се преструвам 
Айде гледай по-бързо да се възстановяваш  да кажеш как поникват крилца след това - това чакаме да чуем 
Успех!

[Лорей]

А такааааааааа,браво бе Лорейче,много добре ни окуражаваш нас дето ни предстои скоро да завършим!!!! Направо да вземем да си продължим с интерферончо-така и така сме свикнали!!!!
Не мога да повярвам че съжаляваш че си минала лечението-още повече че резултата е налице!!!
Плюс това е вече късно да се оплакваш - няма да хване дикиш! Трябваше от самото начало да го правим 
Аз също гледах да давам вид че всичко си е както по старому,и сега когато някой ден ми причернее - никой не ми вярва и мислят че се преструвам 
Айде гледай по-бързо да се възстановяваш  да кажеш как поникват крилца след това - това чакаме да чуем 
Успех!

  Е па тоя форум да не е само за аплаузи, че човек да не може да си пореве. Че е късно - късно е, спор няма. Който почнал-почнал, който свършир-свършил  Обаче, както казах, при повечето явно наистина по-леко минава постинтерфероновия период. За киселото ми настроение допринася и фактът, че малко преди края на лечението на окото ми цъфна един ечемик, който не можа да избие. Два месеца го лекувах с капки и мехлеми и в крайна сметка утре съм на операция за премахването му. Въобще изобщо - доста кофти моментета. И аз като Ели, само да чуя за болници и лекари-лошо ми става, пък какво остава да присъствам в подобна обстановка...

[пепи]

И аз в четвъртък когато ми вадиха 2 зъба си мислех че само на мене ми се случват разни гадории..............
Вярно,неприятно си е - ама ти на вируса му виде сметката - сега от един ечемк се стряскаш 
Мене само ме притеснява да не би след края на лечението да ми мине желанието за хубаво червено вино - те това ако стане наистина ще си сложа въжето на шията - всичко друго мога да понеса,но не и това