Ще споделя моя опит-4 г. след диагностицирането ми знаеха само моето семейство и хората от форума, които се превърнаха в семейство номер 2. В някакъв момент, бидейки част от управлението на сдружението, трябваше да изляза на светло, заради проблеми с достъпа до лечение и нуждата от комуникация пред медиите. Това беше такова облекчение за мен! Все едно огромен товар се свлече от плещите ми-например не ми се налагаше вече да мисля какви ли не врътки, само и само да не взимам болничен, че на него ще ми пише диагнозата. Не се налагаше да се крия от самата себе си. Осъзнах, че не съм споделяла с останалия свят, не защото той ще има евентуален проблем с моя хепатит, а защото аз имам проблем с него. Проблем да го приема, да го осъзная, да спра да се гледам като втора ръка човек, заради едната диагноза. Оттогава започна (2010-2011), моята трансформация. От проява на осъзната автостигма, започнах да вървя по пътя да градя себе си отново като нормално човешко същество, ограмотявайки и останалите около мен, които вярваха на откровени глупости за хепатита. Била съм дискриминирана много пъти (отказване на зъболечение, слагане на незнам колко чифта ръкавици по време на гинекологичен преглед, който беше кошмарно болезнен заради това, да не споменавам вербалните обиди), карала съм се откровено с лекари и съм на пускала директно техния кабинет, когато са ми обяснявали как 1.аз съм си причинила някакси заболяването сама, т. е. нося вина, 2.хепатитът не трябва да се лекува, защото той е едно безобидно носителство и т. н. Карала съм се в Здравната каса, когато служителка на висок глас почна на коментира заболяването ми пред всички, влизала съм в конфронтация с приятели, които вече не са ми приятели, с роднини, с кой ли не. Ежедневната конфронтация с експерти не я броя, тя е вече част от работата ни. И това за мен е много важно, поради няколко причини - искам да имам свободата да бъда аз самата, без да се крия, защото не така искам да изживея живота си, но по-важното - искам да допринеса да се осветли повече истината за хепатита и да се престане с тая дискриминация, че до гуша ми дойде от непросветеност. За това се боря всеки ден в личния ми живот, като част от Сдружението, и няма да престана никога.
И нека това не се разбира, че ви съветвам от утре да излезете по улиците, крещейки че имате хепатит
, но може да е добра причина да проведете един откровен разговор със себе си кое точно ви притеснява в това, да заявите спокойно и с достойноство, пред някой друг, че имате такова заболяване? Дали няма вероятност да проявявате автостигма спрямо себе си? Изпитвате ли страх, агресия, срам? Ако е така, може да вземете решение да промените това, да промените начина на мислене, както на себе си, така и на останалите.
Само се замислете-дали хората с диабет например имат нашите притеснения? Не, те не се притесняват от заболяването си, защото обществото го е приело за безопасно, нормално заболяване. Хепатитът е друга история, там ни е втълпено изначално, че само пропаднали хора го имат, те са си виновни, правили са нещо нередно и това им е наказанието. Обрисувам го така елементарно, защото такова е генералното обществено мнение. И ето тук се корени нашият проблем - как да променим начина на мислене на хората около нас? Защо едни заболявания са по-приети от други и как да докажем на съседа например, че не сме го ''хванали'', боцкайки се всяка сутрин с какви ли не забранени субстанции? Нямам готово решение, но можете или да инвестирате време да обяснявате или просто да не обръщате внимание и да подминавате. Или ако имате сили, да влизате в конфронтации и скандали, всичкото това съм го правила
Може и да решите, че за вас е по-добре да не разкривате статуса си, това също е ок. Няма грешно или правилно в това дали да споделим или не, това е ваше решение и касае вашето здраве и живот и не се длъжни да се обяснявате на никого.
Каквото и да изберете, ви желая да ви донесе вътрешен мир и хармония.