Искам да споделя своя опит с проф. Константин Чернев. Препоръчаха ми го и отидох на преглед в частния му кабинет на ул. Неофит Рилски 23, тъй като при направена кръвна картина имах много висок билирубин (два пъти над рефентната граница). Знаех само, че може да е свързано с черния дроб, като дете бях прекарала хепатит А, много често близките ми казваха, че са ми жълти очите.
Професора прегледа кръвната ми картина и каза, че най-вероятно е синдрома на Жилбер, който каза, че е вроден и не се лекува, но за да стане напълно ясно ми предложи да ме хоспитализира в Софиямед, като три дни ще ли да ми дават фенобарбитал (цитирам думите му: „ така се установява синдрома на Жилбер и това лекарство го няма в аптеките). Каза, че от лекарството много ще ми се спи. Споменах, че след храна се уригвам (нямам киселини) и добави, че ще ми направят и гастроскопия. Целия този разговор ми струваше 70лв. без дори да ме прегледа с ехограф.
Първоначално се зарадвах, тъй като реших че хоспитализирайки ме, ще ме изследват цялостно. Но след като прочетох в нета се втрещих: фенобарбитал е силно успокоително, закупува се само със специална рецепта, предписва при епилептични пристъпи и гърчове, потиска двигателната зона на мозъчната кора, може да доведе до привикване и куп други такива стряскащи факти. Отидох за второ мнение при друг гастроентеролог – оказа се, че освен синдрома има и друг вариант – анемия. Отделно въпросния синдром може да се установи и с периодични кръвни изследвания, а не с упойващи вещества…Назначиха ми редица кръвни изследвания и след посещение и при хематолог се оказа, че имам анемия, а не описания по-горе синдром. Професора дори не спомена за този вариант. По време на разговора го попитах, защо е необходимо да се хоспитализирам 3дни след като този синдром е вроден и според него не е нещо притеснително. Той отговори, че ще ми направят и ехография и накрая ще си имам епикриза…Ето така се точат пари от клиничните пътеки на здравната каса, а пациента – кучета го яли… Навсякъде пише, че въпросният фенобарбитал не се препоръчва при анемия. Отделно гастроскопия не се прави само заради някакви си уригвания, а трябва да са налице поне малко по-сериозни оплаквания… просто нямам думи.
А за пушенето в лицето на пациента – без коментар.
На всичкото отгоре професора не ми издаде фактура и/или друг счетоводен документ, с който да ми бъде осребрен прегледа от здравноосигурителния ми фонд.
И като заключение: хора не се предоверявайте на титли и научни звания, търсете второ мнение, ако трябва и трето, светът е много комерсиален, бъдете внимателни!
