Лабораторна диагностика на хронични вирусни хепатити и възможностите на лабораторията по молекулярна диагностика на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”
Интервю с д-р Анета Иванова, д.м
16 юни 2010 година
град София, болница „Св. Иван Рилски”
Интервюто взе: Радослав Русинов
www.hepactive.orgwww.hepatitis-bg.comПредставянеР. Русинов: Здравейте, д-р Иванова! Благодаря, че приехте поканата за интервю! Бихте ли се представили с няколко думи.Д-р Иванова: Здравейте и аз благодаря за поканата и възможността да запознаем повече хора с работата на нашия екип.
Казвам се д-р Анета Иванова и работя в клиниката по гастроентерология от завършването на медицинското си образование до ден-днешен. Специалист съм по клинична лаборатория. Имам 5-годишна специализация в Германия за изучаване на молекулярно-диагностични техники. Миналата година защитих и дисертация с насоченост вирусни хепатити. От две години завеждам лабораторията по порфирии и молекулярна диагностика на чернодробни заболявания към клиниката в УМБАЛ “Св. Иван Рилски.”
Р. Русинов: Бихте ли разказали малко повече за лабораторията, която ръководите. Д-р Иванова: В момента единствено при нас се предоставят абсолютно всички необходими и известни в света изследвания за диагностика на вирусните хепатити. Това са не само количествените тестове на принципа на най-съвремения и надежден метод – “полимеразната верижна реакция в реално време”, но и тестове, които определят генотипа на вируса, доказваме настъпила лекарствена резистентност и още някои други, които позволяват пълна характеристика на болестта при всеки отделен болен. Доколкото се отнася до качеството на изследване, два пъти годишно лабораторията е контролирана за това от немски институт. Получаваме сертификати, които са гаранция за точно спазване на процедурите и точен резултат. Модерната техника и голямата натовареност на лабораторията позволяват и бързо да са готови резултатите. Ще използвам възможността да кажа, че миналото лято ни посети авторът на метода, по който работим количественото измерване на виремията при хепатитите В и С, г-н Абе, който в момента работи в Германия. Неговата оценка за условията на работа, организацията и техническото оборудване на лабораторията, беше отлична.
Р. Русинов: Това, за което говорите са много високо специализирани методи и те не могат да се извършват във всяка лаборатория. Бихте ли разказали малко повече за Илайза (ELISA) тестовете, какво представляват те и в кои случаи се използват? Правите ли такива тестове в лабораторията?Д-р Иванова: ELISA, това са имунни методи, с които ние откриваме търсеният например хормон или др. тест с фабрично приготвен и купен кит. Този кит представлява набор от реактиви, като на твърда фаза (плака) се извършва ръчно накапване (пипетиране) на пробите, накрая с помощта на цветна реакция се отчита от апарат качествен или количествен резултат. Наистина са популярни, защото не изискват скъпа апаратура, но имат ограничени възможности и са бавни. Качеството на количествените тестове зависи много и от опита на съответния лабораторен персонал. Използват се също и за научни цели, да и ние правим такива, например, в нашата клиника се работят някои ELISA тестове, които са необходими за научни участия – серумна концентрация на интерлевкини и други. Ще използвам момента, за да кажа, че теста винаги трябва да се прави под контрол на лабораторен лекар, защото има правила, които трябва да се спазват, има доста ръчна работа и специфични процедури. Ако този метод се работи както трябва, не е и толкова евтин.
Р. Русинов: Серологичните тестове за вирусните хепатити Илайза техника ли използват?Д-р Иванова: Доколкото знам, една голяма част от лабораториите работят така. Лабораториите, които имат по-голямо натоварване, да кажем, от порядъка на 30-40 теста от показател на ден поне, не използват тази техника, защото тя отнема 3-4 и повече часа. Т.е. започваш един тест, след половин час идва проба от друг пациент и няма как да бъде добавена новата проба към вече започналата процедура. Поради тази причина серумите на пациентите трябва да се събират няколко дена преди да се започне работата по тях. Обработката им отнема много време като ръчна работа, затова по-големите лаборатории използват анализатори. Резултатът е готов за около 20-30 минути и освен това всяка новопристигнала проба на пациент може да се слага в апарата. Качественият контрол е по-добър и всичко е автоматично.
Р. Русинов: Възможно ли е това да е причината за по-бавното излизане на резултатите от серологичните тестове в някои лаборатории?Д-р Иванова: Да, това е една от причините. Събирането на проби влияе и на себестойността на едно изследване - ако са повече пробите, цената на едно изследване е по-малка. Има и други причини за забавяне на резултатите, например липса на лабораторен софтуер, недостатъчно лаборанти и др. Зависи от условията на работа в конкретната лаборатория
..........................
Цялото интервю може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив:
Интервю с д-р Анета Иванова - Лабораторна диагностика на хронични вирусни хепатити и възможностите на лабораторията по молекулярна диагностика на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”