Сентенции и поговорки

[migle]

Не се срахувай от провал.
Ти са си се провалял много пъти,макар да не помниш.
Първия път когато си започнал да ходиш ти падна.
Първия път когато се опита да плуваш едва не се удави, нали?
Не се тревожи от неуспеха, тревожи се за шансовете, който ще пропуснеш, ако не опиташ.
Хенри Форд

[tetibulka]

Погледнете вляво.

[Мери_]

Светът принадлежи на тези, които владеят тайните на общуването

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ОБЩУВАНЕТО

1. Не критикувайте, не съдете и не недоволствайте.
2. Хвалете, но правете това искрено.
3. Събудете у другия силно желание.

ШЕСТ НАЧИНА ДА НАКАРАТЕ ХОРАТА ДА ВИ ХАРЕСВАТ

1. Проявявайте искрен интерес към другите.
2. Усмихвайте се.
3. Помнете, че името на човека е за него най-сладкото и важно съчетание от звуци във всеки език.
4. Бъдете добър слушател. Насърчавайте другите да говорят за себе си.
5. Говорете за онова, което интересува другия.
6. Накарайте другия да се почувства значим и ценен - и то искрено.

КАК ДА СПЕЧЕЛИТЕ ДРУГИТЕ НА СВОЯ СТРАНА

1. Единственият начин да спечелите от спора е да го избегнете.
2. Проявете уважение към мнението на другия. Никога не казвайте: „Не си прав."
3. Ако грешите, признайте го незабавно и доброволно.
4. Започнете с доброжелателен тон.
5. Направете така, че другият веднага да започне да ви отговаря с „да".
6. Оставете другия да говори спокойно.
7. Нека другият си мисли, че идеята е негова.
8. Постарайте се да гледате на нещата и от гледната точка на другия.
9. Проявете разбиране към идеите и желанията на другия.
10. Апелирайте към благородни подбуди.
11. Разиграйте идеите си по неочакван начин.
12. Отправете предизвикателство.

ЛИДЕРСТВОТО - КАК ДА ПРОМЕНИТЕ ДРУГИТЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБИДИТЕ И ДА ПРЕДИЗВИКАТЕ НЕГОДУВАНИЕ

1. Започнете с похвала и искрено възхищение.
2. Привлечете вниманието на другия към грешката му по индиректен начин.
3. Говорете за собствените си грешки, преди да критикувате другия.
4. Задавайте въпроси, вместо да раздавате заповеди.
5. Позволете на другия да спаси гордостта си.
6. Похвалете и най-малкия напредък, всеки напредък. Бъдете „искрени в одобрението и щедри в похвалите".
7. Осигурете на другия добра репутация.
8. Използвайте насърчението. Направете така, че грешката да изглежда лесно поправима.
9. Направете така, че другият с радост да изпълни това, което искате.

Цитатите са от книгата "Как да влияем на хората и да печелим приятели" на Дейл Карнеги - написана още през 1936г.

Може да си я поръчате от книжарница Хеликон http://www.helikon.bg/books/53/23221.html

[migle]

В живота няма грешки, а само уроци.Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможност да растем, да учим инапредваме по пътя на себевладеенето.В борбата се ражда сила.Дори болкта може да бъде прекрасен учител.Но за да превъзмогнам болката трябва първо да я изпитаме.Или казано по друг начин, как можем действително да познаем радостта да бъдем на върха на панината, ако преди това не сми били в най- ниската долина.
                                            Робин Шарма

[pamche]

Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.

-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.

-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.

Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.

Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.

От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.

Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.

Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение..."

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

Паулу Коелю

[pamche]

 Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

         Беше се замислил за нещо свое, може би  много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

         Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

         - Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

         Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

         - Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!