Вирусен хепатит - Лечение > Предстои ми лечение

 мравчето от гората, HCV 3a, ще почва Харвони и Копегус за 12 седмици

(1/3) > >>

mravche_ot_gorata:
Здравейте, колеги съфорумци, дето ако не бяхте вие, да ми помагате, все още щях да си тъна в тъпоумна мъгла!

Аз се представих тук преди почти година: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=4641.0
А изследванията си и сагата с Касата (от 28.06.2016 до 10.02.2017) обсъждах тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=4654.0

И така, трябваше направо да пусна нова тема в раздел "На лечение съм", но реших да се оплача и да омърморя света тук, предварително. На всичкото отгоре не почвам лечението, така че мястото е правилно.

Днес ходих в Терапията - тази царица на болниците в красивия град Варна. Изкачих стъпалата до 11 ет и висях да чакам доктори и сестри тук и там. А защо направих така? Защото като взех протоколите звъннах в приемния кабинет с очакването, че ще ми обяснят какво да подготвя за хоспитализация за вземане на първото хапче и т.нар. "изходни" изследвания - ПСР, ала-бала, както си е вписано в таблицата. Много добре, нали? Отличник!  :clap3: Подготвен пациент.
Такаааа. В приемния кабинет ми казаха номера на друг кабинет, където стои хепатитната сестра. Че е тя, разпознах по гласа й. Тя е много точна, с. Спасова - който е от Варна, едва ли има ядове с нея. Та тя ми вика: "Елате с лекарствата някой ден по обед, намерете доц. Иванова или д-р Дукова. Те ще Ви дадат последни напътствия за лечението."
 :write:
Ъъъ, момент. Напътствия? "Ама", викам, "няма ли изследвания да се правят? Изходящи нещо?" Тя: "Елате и ще говорите с една от тях. Носете протоколите и лекарствата."

Връщам се на 11 ет, който преди малко изкачих. Нося в торбичката хапове за почти 40 хил лв. Една сестра ме пусна в отделението и чукнах на вратата на доц. Иванова. Вика "Да". Викам си, объркала се е нещо, ама да не се е обърквала.  :oops: Пък и добра вест нося, все пак! (мисля си аз, щото си позволявам да съм тъпа)

Влизам и викам "Добър деееен, доц. Иванова, мен ме одобриха, имам протоколи, взех си лекарствата."
Силвето (четеш ли, Силве?) ме пита преди няколко дни: "Иванова зарадва ли се?"
Силве, сърце не ми дава да ти кажа, ама - Не, не се зарадва. Без да ме поглежда каза: "Навън."
 :ashamed2:
"Пред старшата ли или...?" питам аз.
"Най-отвън," с досада. "Аз ще изляза."

Все пак спокойна, че съм се осветила, излязох. 20 мин по-късно д-р Дукова се появи от асансьора (Иванова я беше издала (ама нещо е била в умопомрачение, толкова гювеч ми пусна :mocking:), че е на обяд в почивка) и аз я прихванах с протоколите в ръце. Обясних, че Иванова принципно знае, че съм тук (не че очаквах да излезе и да съм й изгубила времето - тя не излиза, това вече сме го играли до премала  :fight2:, ама ей-тъй, от кумова срама). Кабинетът на с. Спасова беше зает и тя се чуди, чуди къде да ме заведе, па накрая - в Конферентната зала.

Добре, хора, аз съм в потрес, това е някаква пародия, това е жива подигравка. Че аз ако си бях купила генерици от Индия, щеше да е същото. С една дума ми каза: Ми, оправяй се.
Няма изследвания, няма проследяване, няма нищо. Никакъв контрол! Касата ми даде хапове за 120 хил и никой не се интересува какво ще правя с тях.
Значи, изходящи изследвания няма, ще смятат тези, които имам. Те са отпреди година! Можело утре да почвам да пия хапчетата. "Ето я схемата с изследванията, гледайте да ги спазвате. Добре е да ни ги носите, ако получите анемия, да намалим Копегуса."
"След 4 седмици е добре да се прави ПСР, но той няма значение, защото лечението ще се проведе и без да знаем резултата. Само информативна роля има. Ако искате, си го направете срещу заплащане."
"На края на лечението има ПСР, но и той няма нужда да се прави. Ако оня от 4 седм е отрицателен, и тоя ще е. Пък и по време на лечението няма от отрицателен да стане положителен. Той ще стане положителен след спирането на лечението."  :shocked1:
"Обаче," вика, "почти всички имат само отрицателни. Всички се излекуват."
Аз мрачно се обаждам: "Всички от другите генотипи."
Тя мрачно се съгласява: "Да"

За хапчетата какво да ви кажа - ако не четях тук какво споделяте вие, това нейното нищо не беше. То в листовката пишеше повече неща. "Не пийте сок от грейпфрут и чай с жълт кантарион."  :book_read: Или пък: "Ако Ви се наложи да приемате други лекарства, първо се консултирайте с нас, защото има много лекарствени взаимодействия."
Питам: "Как да се консултирам с вас?"
Отговор: "Ами елате." Вдигам вежди с надежда в нея да е останало нещо човешко, което се сеща, че аз ако ще ми се налага да пия други лекарства, няма все да съм в супер форма, че да им катеря 11-те етажа и да припадам от чакане по коридорите им  :scream: Де да я знам сеща ли се или не, ама измяука: "Идвате на място или пък по телефона." И мълчи.
Аз отвътре крещя до забрава: "Кво мълчиш, дай телефона!", но отвън се усмихвам с тъпа угодническа усмивка: "Ах, бихте ли ми дали телефона?" Тя мисли, мисли, мисли - да го даде ли, да не го ли дава... Па накрая го даде.  :clap3:

Останах с впечатлението, че никой не се интересува аз какво ще правя. Значи - "ами, добре е да правите изследванията" "ами, не е лошо да ни ги носите" "той ПСР няма значение" "той и другият ПСР няма значение" (те и без това записвали за 2-3 месеца напред)...

Ами добре - а ако реша да скатая тия всичките хапове и не изпия нито един? Ако просто си направя ПСР 3 месеца след "края на лечението" и покажа, че лечението ми е неуспешно? Със сигурност няма да съм резистентна съм софосбувир и ще мога да изчакам Епклуза - без значение дали по малоумната Каса или по линия на генериците.

Питам я: "това лечение сякаш не е най-доброто в моя случай, и е много кратко. какво ще стане, ако просто развия резистентност и повече няма да мога да се лекувам с тези лекарства?" Тя: "Ами, нещата с лекарствата за хеп С са много динамични, има и пангенотипни, но кое кога ще го одобрят, не се знае." Викам "Интерферонът щеше да е по-добре, а?" И тя се съгласи: "Да," вика, "той щеше да Ви излекува." Не можа да си замълчи или да почне да ме убеждава как това е добро и ще ми помогне.  :medicine:

От тоя разговор останах и с впечатлението, че тя не вярва, че това, което уж почвам, има смисъл. Една такава бешееее... заекваше, чудеше се накъде да гледа.. Абе, трагична картинка.


Амии, горе-долу това е. Сега да не ме нападнете как може така, как може инак. Че съм неблагодарна или нещо...
Освен това, ако тези тръгнат да се оплакват, че се грижат за 800 пациента, хич не им съчувствам. Ето, аз съм един от тези пациенти - ако и за другите 799 така се грижат ...

Ами, намрънках се ;-)
 :flowers:

Силвана Лесидренска:
Мравче, ще ти уредя ПСР на края на лечението и няма да плащаш нищо. Просто ме подсети като дойде време.
Иначе...хм...аз пък го гледам от друга страна-имаш пълната свобода да не лежиш 4 дена за първично проследяване, щото извинявай, това е пълна глупост. Едно време като се бодяхме с интерфероните имаше смисъл, щото умирахме от странични ефекти още на първа инжекция, ма ти нищо няма да усетиш. Ето, имаш нашата подкрепа, ще ти казваме кое какво, така че не се притеснявай. Мрънкай си на воля за отношението, аз за Варна съм изгубила надежди, че нещо ще се промени.
Честито започване и се радвай, пиеш Мерцедеса на лекарствата  :girl_wink:

snd242:
Ако си взела хаповете за целия курс да не ти дреме!

Mиро:
За пореден път се убеждавам,че съм направил един от малкото правилни ходове в живота си,когато избрах да се лекувам в София а не във Варна.Вярно налагат се няколко пътувания и финансови разходи,но в крайна сметка нито щях да забогатея,нито щях да обеднея с тях.
Иначе,Мравче поздрави за лечението и успех(в който аз съм убеден) . :doubleup:
Ако на 4 седмица ПСР не е задължителен и приемем,че не си направиш такъв.В края на лечението какъв е?!!!
Не би ли трябвало да ти направят от болницата безплатен тогава?

mravche_ot_gorata:
Здравейте, приятели
 :love5:

Силве - по отношение на хоспитализацията за първо хапче, си напълно права. И на мен ми се струва безумие. Но наистина очаквах поне кръв да ми вземат и т.н. Или поне да ме запишат някъде, папка да ми направят. А Дукова просто сложи протоколите един върху друг, че да се съберат на екрана и ги снима с телефона си!  :laugh1:
А във връзка с ПСР, дето ти ми казваш, първо ще пробвам тях да натисна и ако се опънат, ще ти се обадя.  :girl_in_love:

Миро - първо, сигурно си прав за лечението в София. Но аз в самото начало нямах никаква представа какво е това, какъв е редът, какво се очаква от мен и мен какво ме чака. Е, още тогава видях, че никой лекар не разговаря с никой пациент, а само те прехвърлят по кабинетите с някакви листи. Ама, от една страна - това си е нормално, аз в три болници тук съм била и навсякъде е същото, а от друга страна - аз съм малко бавна в ориентацията, та... нямаше как да се сетя и да предприема нещо, нито пък да тръгна по други градове при положение, че си имаме болница и мога в обедната почивка да отметна доста неща. А и тези в началото сякаш бяха по-лесни за намиране и комуникация. Никога не са ме посрещали с радост, естествено. И няколко пъти съм чакала Иванова да излезе по повече от 30 мин, като е знаела, че съм там, като единият път излезе, просто за да ме отпрати, сякаш не можеше да се появи веднага и да ми каже, че "днес не може". Ама все някак си вървяха нещата. За консултация и дума не може да става, естествено. За това служи форумът. :flowers:
Та значи, по другата тема, за ПСР в края на лечението - Дукова още една причина изтъкна, за да не ми правят какъвто и да е ПСР - "ние вече записваме за след 2-3 месеца, така че няма как да Ви запишем."
"Е," викам, "то за след 12 седмици, ако сега ми дадете ден, няма проблем."
Със сто мъки успях да пречупя докторицата да каже "Амиии, добре." Ама не е чак толкоз просто. Щото трябва "да се обадя".
"Ето ме," казвам, "тук съм, обаждам се. Какво е нужно?"
 :fight:

Та значи - като си направя ПКК и ензими през 4 седмица и ги занеса да ги видят, тогава сме щели да говорим за ПСР в края на лечението. Аз като гледам как говорим..., хич не им се надявам.

Иначе - всичко си е точно. Касата ми даде лечението и то не е адски сложно, нито ще ме скапе, на всичкото отгоре може и да ми помогне.  :medicine: Ами - повод за празнуване. :party: :party:

Макар че ми дадоха "карт бланш" да почвам още в петък, аз реших да си пусна едно ПСР и кръвна картина с Алат и Асат, че за себе си да знам как почвам. Затова ще почна хаповете във вторник, примерно, или в сряда.
Дотогава можем тук да си похейтим малко Иванова и Дукова  :laugh: ралкатааааа, къде си, душице, включи се и ти - знам, че те са ти лични любимки!   :whistle:

Варненци и ти, Силве - до утре. Хем като още не съм почнала лекарствата ще мога да пия една биричка без да ме гледате укорително, че рискувам излекуването си  :ashamed2:

поздрави и прегръдки за всички от мравчето

 :flowers:

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия