Моето лечение с Локтерон

[dezname]

Здравейте!
 Проблема е следният:преди 2 дни се освободих за ден от работа понеже сутринта се събудих от стомашни спазми придружени с повръщане и диария болки в ставите и мускулите.След като разтоварих цялото си стомашно съдържание,легнах-спал  съм 24 часа,като през това време изпуснах и двата приема на Рибавирин(днес пих седно повече)но не знам дали това ще помогне.Та питам това фатално ли е,защото знам че най-малко не е добре.
 Благодаря!

[kiki]

Здравей, и аз пропуснах една сутрин копегуса и щях , да питам. Със сигурност не е хубаво ама не можем да ги наваксаме така или иначе
 

[Радослав Русинов]

Здравей,
Преименувах темата, която си стартирал, защото това е сигурно 8-ата тема, която стартираш заради различни въпроси, свързани с твоето лечение. Мисля, че е много по-добре да си имаш една своя отделна тема, в която да пишеш и задаваш въпроси, вместо за всеки въпрос да се стартира отделна тема.
Относно изпускането на приема на рибавирин, ако това се случва от време на време не е фатално, важно е това да не е системно. В същото време е грешно да вземеш повече хапчета на следващия ден с цел да наваксаш, не трябва да се взима повече от предписаната доза. Още едно уточнение, в случай че последва въпроса дали пък предозирането е проблем - не си спомням да съм чел нещо конкретно по темата и най-вероятно не е проблем, стига отново да не говорим за системност.
Най-правилния подход в такъв случай е да продължиш с нормалния прием, без увеличаване на дозата, поне това е информацията, която съм чел.

Поздрави,
Радо

[cvetna]

ето извадка от листовката:




в подобна ситуация аз бих се обадила и на лекуващия си лекар 

[dezname]

Здравейте!
Да поясня-не съм взимал двойни дози и други там безумия,просто пих количеството,което първоначално ми беше предписано преди да го намалят след третия месец.Съжалявам за закъснението с коментара и благодаря за инфото...
Успех на всички!

[dezname]

Здравейте!
Днес искам да споделя,разочарованието си от една среща в болницата.Там срещнах човек минал "успешно" през лечение с Пегасис и Копегус преди четири години и сега е с релапс.Как е възможно този вирус да е толкова гаден и издръжлив.Възможно ли е всичко това през което минаваме да е напълно безпредметно,и някога изобщо ще се излекуваме ли?
                                              Съжелявам за негативизма си,но разбирате мисълта ми!Чао

[Мери_]

Здравей, dezname!

Когато прочета някакъв такъв пост, винаги давам за пример болните от хепатит В, при които всъщност лечение няма в смисъла на пълно излекуване! Какво да правят те тогава? Да не се борят с болестта ли? Да не пробват нищо ли?
Човек, ако не опита, няма как да разбере дали ще има ефект и какъв даденото лечение! Ако не стане първия път, може би ще стане втория път и т. н.
Имай предвид, че при В хепатит почти сигурно е, че болестта се завръща след спиране на лечението, с каквото и да е било то!
Всички, които са с хепатит С имат огромен, според мен шанс да се излекуват и не трябва да изпускат тази възможност. Не трябва да се отчайват, ако това не се случи с първия опит. Очакват се след няколко години и нови обещаващи лекарства да излязат на пазара.
Така, че - горе главата - и никакво отчаяние!
Ако вируса се завърне - пак борба, докато си отиде напълно!
Това за хепатит С е напълно възможно!

Поздрави,
Мери

[pamche]

Хмм , като чуя такава информация и наистина ми действа доста тегаво , но и наистина хепатит Ц засега усилено се твърди че се лекува - дано да е така . Има и по старшни болести от хепатита така ,че ще се бориме и това е , дано само това трудно лечение приключва с последната инжекция ,а не остават последици от него.

Успех с лечението

[tetibulka]

Ама човекът с релапса е живял четири години без хепатит С, което не би му се случило, ако не беше се лекувал.

На мен това ми е втората по смелост мечта за съпруга ми. Все пак след четири години е възможно да има още по-ефективна терапия.

Дани

[Buba]

Ще си позволя да кажа и моето, макар и не особено компетентно мнение, което си създадох по този въпрос  и според мен си е нормално да се задава, въпреки че не действа добре в психологически план на никого.
Теоретично, от всичко което прочетох до сега, стигнах до извода, че действителния отговор на въпроса „лечим ли е наистина и напълно хеп. С с настоящите лекарства”  е „засега медицината не знае със сигурност”.  В това за мен няма нищо чудно - пегилирания интерферон с рибавирин доколкото разбрах се прилага от 2002 година, обикновения интерферон в комбинация с рибавирин от 1998г. година и няма как някой да знае сега какво се случва с вируса или черния дроб 10 – 20 – 30 години след успешно или неуспешно приключване на лечение с тази терапия. В нито една чисто научна статия не съм срещнала термините които които се използват във форумите например  „изчистване” „излекуване” и т.н. – използват единствено сложното и неразбираемо за повечето хора SVR – т.е. наличните към момента медицински уреди не могат да засекат вируса за голям период от време.  Което било  и целта на лечението. Иначе все още доста неща медицината не знае със сигурност за хепатитния вирус  – включително как точно всъщност уврежда черния ти дроб, и ако това се разбере може би ще се открият други начини да се предпази дроба и без да се е изчистил вируса. Защото самият вирус, струва ми се, не е заболяване, а чернодробните проблеми, които предизвиква. Човек носи в тялото си какви ли не знайни и все още незнайни вируси и бактерии които не е задължително да му вредят. Това изследване което цитира Радо http://www.hepactive.org/content/articles/science_journals_review/hcv_journal/year_2009_issue_6 и което е твърде специализирано и за мен трудно за разбиране, ми говори, че вероятно под някакви форма (RNK, протеини, мутации) и на ниски нива остатъци от вируса на вируса продължават да съществуват и след постигане на SVR  при част от пациентите, и при някои дори може да се предава, но това  изглежда че е без значение ако той не уврежда черния дроб. Твърдението за лечебния ефект на терапията и при релапс или липса на SVR аз си го обяснявам с това, че предвид голямата регенерираща способност на черния дроб и бавната скорост, с която вирусът го уврежда, дори една година липса на вредно въздействие на вируса върху него  те връща много години назад в заболяването.
Конкретно за твоя случай доколкото си спомням ти имаш отрицателен ПСР още на първия месец и според статистиките,  вероятността от релапс при теб е в нищожна (не че изобщо не съществува). Освен това има разлика в апаратурата, с която са правени изследванията в България преди 4 години и дори сега, и тази с която ви изследват по тази програма –която засича до 5 – 10  IU/ml и  вероятно щом те казват че го няма, значи наистина го няма. Така че лечението няма как да е безпредметно, то е най-модерното съществуващо на този етап и би трябвало да мислим че правим най-доброто за себе си, а постигане на отрицателен ПСР си е огромен успех!

[dezname]

Здравейте!
 Моето запитване е следното.Въпреки информацията,която така или иначе е поместена тук,въпросът ми е по-конкретен.Интересува ме точното взаимодействие между интерферон,рибавирин и...алкохол.Питам понеже има изрична забрана за това,но аз искам да разбера повече подробности!
                                                                                                Благодаря!

[tetibulka]

Ето ти още един въпрос, на който едва ли ще получиш точен отговор. Особено при положение че човекът с най-многото точни отговори се потопи в бащинството явно и аз лично не съм чела негова публикация от доста време вече.
За алкохола се знае, че вреди на черния дроб много. Почти е сигурно, че помага на вируса на хепатит Ц да се размножава. Поради тези две причини се изключва употребата му дори преди лечението и всъщност би било жестоко да се правят експерименти и научни изследвания как си взаимодейства с лекарствата. Естествено, има хора, които са пили нещо малко по време на лечението. Правили са го на своя отговорност и със съзнанието, че може и точно в този момент да пращат всичките си усилия по дяволите. Има и такива, на които 30 грама Бейлис никак не са навредили, освен че са ги подтикнали към самосъжаление и странни заключения за смисъла на живота и вселената като цяло.
Вярвам, че е добре да се стои далеч от алкохола, доколкото това е възможно в нашите географски ширини.

Дани

[irka]

На мен лекаря ми обясни, че ако пия алкохол по време на лечение, помагама на вируса да се размножи със страшни темпове. Което обезмисля леченитео.  Каза ми никакъв алкохол докато се лекувам.


А на мен пусто ми се допи домашна ракийка! Нещо което никога през живота ми не съм пила!   Но сега тук, на 10 000км. от Бг ни донесаха домашна ракия от мама и тате, и като ми замирисааааа  Ама само си я мириша и казвам наздраве!

Има време и за алкохол и за всичко. На този етап алкохола е излишен риск, ми се струва!

[rumi]

НЕ НА АЛКОХОЛА

[sneji]

Здравей и от мен!От това,което аз съм прочела и това,което ми е казал лекуващият ми доктор стигнах до извода,че алкохолът по време на лечение е строго забранен.Дори и след приключване на лечението на черният дроб му е нужно време да се възстанови и също не се препоръчва употребата на алкохол.При теб по принцип организмът преработва ли алкохола?Задавам ти този въпрос защото при мен дори и в малки дози/например чаша вино/ при прием на алкохол имам проблем.Но всеки сам решава за себе си,стискам палци и ти да вземеш правилното решение относно алкохола.Всичко добро от мен.