Ето накратко и моята история:
През 2006 , по време на бременността ми, ми откриха " Австралийски антиген" , Тогава това не ми говореше абсолютно нищо. Когато попитах лекарите, ми отговориха да не се притеснявам за нищо, просто съм носител на някакъв вирус, който нито ми вреди нито нищо, само дето не мога да бъда кръводарител. Попитах и личната си лекарка и тя така: нищо ти няма, не се притеснявай .
Родих сина си и два месеца по-късно, щото все нещо ме човъркаше отвътре реших да се направя изследвания на чернодробните ензими . Резултата беше : АСАТ - 70 АЛАТ - 169. Личната като ги видя и подскочи, - ама това твоите изследвания ли са !!! Изпрати ме при гастроентеролог . Името на този доктор не го помня, и не искам да го виждам никога повече. Този човек направо ми изкара акъла. Първо ми се накара защо не съм знаела за съществуването на това заболяване и защо не съм си направила ваксина! После ми представи нещата така, че излязах от кабинета му тотално сасипана , имах чувството , че току -що са ми прочели смъртната присъда! Толкова много се уплаших, че почти две години не потърсих друг лекар. Правех се че такова нещо няма.
Чак през лятото на 2009 най -после реших, че е крайно време да престана да се крия от проблема и да се заема с решаването му. Започнах лечението си в клиниката по хепатогастроентерология в болница "св. Марина" във Варна.
Бих искала да кажа на всички, които тепърва ще изминават този път, че най -страшна е неизвестността и , че за мен лечението нито беше толкова страшно нито толкова трудно , колкото очаквах че ще бъде.
Преминах през биопсия, подготовка на документи и т.н.т и през юли 2010 си сложих първата инжекция "Пегасис"
Интерферона ми понася доста добре, като изключим, че малко ми пооредя косата, нямам почти никакви други оплаквания ( е много често ми се спи, но това предпочитам да го препиша на вродения си мързел. ...
).
Когато започнах, HBVДНК беше 52400 , а PCR след 6 месеца от започване на лечението е отрицателен.
Остават ми има няма още 4-5 месеца и съм приключила с това!
Написах всичко това за да кажа на всички, които като мен са се страхували или са си представяли през какви ужасни и мъчителни неща ще трябва да преминат, че НЯМА НИЩО ТАКОВА! За мен периода от момента, в който научих за вируса до момента в който започнах лечние беше многократно по-труден от периода, в който започнах да правя нещо по-въпроса.
Желая на всички успех! Бъдете здрави!
