Здравейте, и аз съм на лечение

[Neval]

Здравейте на всички!/не публикувано до сега/

Запознати сме със страничните ефекти от лечението.Аз го изживях така:

Спях  буден,имах чувството, че лежа на 25см.над леглото и трябва със свои усилия да се задържа да не падам всяка нощ.Да ви кажа ли как се чувствах сутрин или ще се сетите?

Гадеше ми се и от най-вкусното,което приготвяше съпругата ми.Ядях с часове.

Всяко нещо може да те изнерви.Бягах някъде,ходех по магазини,виех ,ставах и обикалях по нощите,а сутрин бях парцал.Преди това се бяхме разделили и спяхме в различни стаи със съпругата ми.

Непрекъснато си правиш планове за лекарствата,които ще трябва да взимаш и времето,през което ще отсъстваш.

Никой не трябва да знае за това,нито приятелите,партньорите,близките,родителите.Не трябва да проличи в поведението ти,в отношението ти към тях.Всяка промяна поражда въпроси и усложнения.

Работата ми остана на заден план,трудните времена не ни подминаха и нас.Намаляха доходите, нервното напрежение се покачи.

Животът ти се променя тотално.Даже,може да се каже,че живееш друг живот.

Искам си предишния живот!Бих търпял всичко,за да си го върна!

Не искам да ви бъда като плашило,но когато ви стане много трудно,Спомнете си тези редове.

След резултатите на третия месец,знаех,че няма да продължа лечението си.

След всичко това и последващото лечение изглежда все по-малко вероятно.

Затова ви призововам да се борите и да търпите!Другото е много,много по-лошо!

Желая ви на всички успех и късмет!

[Мери_]

И аз си искам предишния живот, но ..................    и така цял живот или поне в остатъка от него.................
Ами търпя вече трета година, ама не мога да си върна предишния живот!

[Asy]

Затова е добре, че сме заедно. Някой не пишат, но пак са с нас.
Невал, съпругата ти е късметлиика, така да знаеш.

[rumi]

Кой не си иска предишния живот - всеки разбрал за болеста.Но това време няма да се върне ,но с това света не свършва от днес за утре, ще има и други дни които няма да бъдат като предишните, но все пак ще ги има и ние трябва да свикваме с това, да бъдем оптимисти да вярваме че въпреки неуспешното лечение все пак не сме загубени.Представете си тези които нищо не знаят за болеста си ,живеят си живота ,и аз колко бих искала да бъда от тях но вече знам истината .И все пак приемам живота такъв какъвто е,защото и така не става да падаш духом все пак с лечение или без не се знае човек колко живота има ,все още не е доказано че без лечение няма да се справим та нали все пак бавно се развива.Колкото и да не ми се вярва, не искам да попадам пак в ситуацията на извънземно паднало от друга планета каквато бях след като разбрах за хепатита ,за 2 седмици смъкнах 8кг  а 2 месеца незнам дали бях аз и покрай мен хората от друга планета ли бяха вървях покрай тях а не ги виждах .Затова че горе главата и не унивай светът не е свършил,и няма да свърши толкова бързо  все още имаме време.

[tita70]

Бях на 22 когато разбрах,че имам хепатит.Сега съм на 39.Представете си как 17години се събуждаш и заспиваш с една единствена мисъл,че си обречен!Знаете как е уж си щаслив за нещо уж се радваш но..........Тоя гаден вирус ме промени не мога да се понасям понякога не съм същата.И въпреки,че Интерферона не остави незасегнато място по мен аз няма да му се дам каквото и да ми струва това!Всички ние сме длъжни да се борим докрай въпреки всичко!Не крия от никой,че се лекувам така избрах и не съжалявам.Това е приятели може и да не можем да си върнем старите животи, но можем да опитаме да ги направим по-добри защото го заслужаваме!



                    Поздрави,Тита

[tedibon]

Да,неизбежно се променя и характера и нагласата!Но,нали това е казано-Което не ме убива ,ме прави по-силен!

Всичко това Невал,показва израстване,помъдряване и затова лечението отсява приятели ,любими хора !Просто ,ако живееш безгрижно(както преди да знаеш за болестта),не би  ценил живота ,както сега!Аз не съм човека ,който може да дава съвети,но както преди време споделих,моят живот е преди и след хепатита на мъжа ми!Не става въпрос за някаква радикална ,коренна промяна,а просто повярвах,че най-дребните радости,ежедневните победи и малките жестове ,са ми по-ценни от големите битки!
Радвам се ,когато има и други ,мислещи като мен,иначе мисля ,че нещо съм мръднала!


Поздрави,Тедибон

[pamche]

Здравей Невал ,
Добре си ги казал нещата , и аз като се замисля по добре си живеех като незнаех за хепатита , после някакси се ми се мушне тая мисал от някаде в гладата и ми спада настроението , от 6 години се пробвам да се лекувам и по една или друга причина не успявах , за много малко и това лечениещеше да ми се размине и многотрудно стигнах до него с доста притеснения и дилеми , сега не съжалявам че се лекувам , стигнах до място дето не мислех че ще успея да стина от лечението и еднинственно трябва да стисна зъби и да го довърша , змам при твоя случай, колко голямо е разочарованието и знам колко силен дух имаш да продължиш борбата със всички средства , то има и други който са в твоето полужение и аз лично имам желание да ви подкрепя с каквото мога във вашата-нашата борба  , мойта  .... стигнах до ниво дето не зависи от мен дали накрая ще съм го изчистил или ще се върне вируса ( божа работа ) ,но съм се приготвил да се добутам до финала на лечението и въпреки  ,че е тегаво , не съжалявам за започването му , поне знам че съм направил каквото зависи от мен  ,дори и накрая да се върне вируса , пак не бих съжалявал ,че съм опитал.

Можеби единственното нещо за което съм благодарен на хепатита е че ме отучи от алкохола - колкото и да бяха готини купоните и разпивките , сутринта главата си ми беше камбанария  ,  а и покрай този вирус разбрах, колко семействотоми държи на мен , което не може да се замени с нищо.


пс
почнах да пишамного дълги постове дето им забравям началото , дано вече като отида до тоалетната не забравя да си свалям гащите преди да седна , че дотам я докарах май .

Та с 2 думи да кажа какво имах впредвид : - Знам през какво минавам , знам през какво минават , ще минат и са минали повечето хора в този форум и знам , че на никой не му е леко, че го чака борба  , но също знам че има много по старшни и тъжни форуми , баси как се изнервих ще зема даси тресна клавиатурата в главата ,да разбъркам копчетата и догава да дръпна един пост дето никой да не ме разбере 

Успех на всички

[Reni]

Аз съм от тези, които все още очакват започване на лечение. И четейки за всичко през което преминават лекуващите се вече, имам също моменти на притеснения, страх, че няма да мога да издържа. И в същото време си мисля, че не трябва да позволяваме на мисълта за това, че сме болни да управлява живота ни. Трябва да се научим да живеем въпреки хепатита.

[Neval]

Аз съм от тези, които все още очакват започване на лечение. И четейки за всичко през което преминават лекуващите се вече, имам също моменти на притеснения, страх, че няма да мога да издържа. И в същото време си мисля, че не трябва да позволяваме на мисълта за това, че сме болни да управлява живота ни. Трябва да се научим да живеем въпреки хепатита.

Не го приемай толкова трагично.
Още с раждането си имаме несъвършенства.След това се наслагват травми, болести,лекарства,начин на живот и т.н.
Въпросът е да го приемеш като нова даденост,с която трябва да се съобразяваш.
Моят личен лекар каза,че ако зависи от него,няма да ни дава описанията на лекарствата. Това стана след като му обясних,че съм чел описанията на страничните
проявления на ребетола и интерферона,а според тях може да ти се случи всичко!
Животът ни е даден.Всеки има право да реши как да го изживее.
Борил съм се цял живот.И сега няма да се оставя по течението,независимо от неуспешното лечение,което току-що приключих.

[Neval]

Затова е добре, че сме заедно. Някой не пишат, но пак са с нас.
Невал, съпругата ти е късметлиика, така да знаеш.

Не знам дали е късметлийка.Животът ни беше много труден,беден и с много обрати.Аз съм хипер активен и с каквото и да се захвана,тя е до мене.Скоро се опитвахме да си изберем година или период,в който да ни е било лесно.Не можахме да направим такъв избор.
Аз направих констатацията: "Оказва се,че откакто си се омъжила за мен,не си видяла "бял ден"?"

[Reni]

Не си ме разбрал правилно. Живяла съм от 1983 г. до 1994 г. без да знам за хепатита, живея и след това знаейки за него. И вярвай ми не съм си променила начина си на живот, най-малко да го превърна в трагедия.  Преминала съм през толкова много, ще премина и през това. Не съм от хората, които се предават лесно. 

[Neval]

Здравей Невал ,
Добре си ги казал нещата , и аз като се замисля по добре си живеех като незнаех за хепатита , после някакси се ми се мушне тая мисал от някаде в гладата и ми спада настроението , от 6 години се пробвам да се лекувам и по една или друга причина не успявах , за много малко и това лечениещеше да ми се размине и многотрудно стигнах до него с доста притеснения и дилеми , сега не съжалявам че се лекувам ,

Можеби единственното нещо за което съм благодарен на хепатита е че ме отучи от алкохола - колкото и да бяха готини купоните и разпивките , сутринта главата си ми беше камбанария  ,  а и покрай този вирус разбрах, колко семействотоми държи на мен , което не може да се замени с нищо.
пс
почнах да пишамного дълги постове дето им забравям началото , дано вече като отида до тоалетната не забравя да си свалям гащите преди да седна , че дотам я докарах май .

Здравей Памче!
Страхотно е това,което пишеш,страхотно е,че си започнал лечението,страхотно е,че успехите са документирани. Успех и късмет!
Поздрави за съпругата ти.Тя наистина заслужава признанието,което й даваш.
Имам една молба:Ако си забравил да си свалиш гащите в тоалетната,не сядай да пишеш веднага след това,защото ще ни вмиришеш компютрите на всички.

[Neval]

Здравей Рени,
Хареса ми много бухалката ти.
Храни се добре,планирай си нещата,разчитай на подкрепа на всеки един от нас.Лекуващият ти лекар трябва да е на ниво.Трябва да имаш разбирането на близки,приятели,не знам дали ще споделяш с колеги.
Няма да си първата.Успех и късмет.Въпросът е да се подготвиш така,че тялото ти и духът ти да издържат.
И си ходи с бухалката,ще ти трябва!

[Neval]

Бях на 22 когато разбрах,че имам хепатит.Сега съм на 39.Представете си как 17години се събуждаш и заспиваш с една единствена мисъл,че си обречен!Знаете как е уж си щаслив за нещо уж се радваш но..........Тоя гаден вирус ме промени не мога да се понасям понякога не съм същата.И въпреки,че Интерферона не остави незасегнато място по мен аз няма да му се дам каквото и да ми струва това!Всички ние сме длъжни да се борим докрай въпреки всичко!Не крия от никой,че се лекувам така избрах и не съжалявам.Това е приятели може и да не можем да си върнем старите животи, но можем да опитаме да ги направим по-добри защото го заслужаваме!



                    Поздрави,Тита

Здравей Тита!
Разсъждавам и аз в тази посока.Жените помните по-дълго.Това натоварва и вас и околните.
По- хубаво е да забравяш някои неща.Така ще можеш да се наслаждаващ на живота такъв,какъвто е.
Правих си в последните две седмици покупки на дрехи.Имах нужда от тази терапия.Като влезеш в МОЛ-а, да не мислиш,че само ти имаш проблем ?
Всеки сам, в рамките на отпуснатото му време,трябва да се стреми да изгради своя свят.А какво ще му се случи е съвсем друго нещо.
Поздрави
Невал

[anita]

Бях на 22 когато разбрах,че имам хепатит.Сега съм на 39.Представете си как 17години се събуждаш и заспиваш с една единствена мисъл,че си обречен!Знаете как е уж си щаслив за нещо уж се радваш но..........Тоя гаден вирус ме промени не мога да се понасям понякога не съм същата.И въпреки,че Интерферона не остави незасегнато място по мен аз няма да му се дам каквото и да ми струва това!Всички ние сме длъжни да се борим докрай въпреки всичко!Не крия от никой,че се лекувам така избрах и не съжалявам.Това е приятели може и да не можем да си върнем старите животи, но можем да опитаме да ги направим по-добри защото го заслужаваме!



                    Поздрави,Тита

Здравей Тита!
Разсъждавам и аз в тази посока.Жените помните по-дълго.Това натоварва и вас и околните.
По- хубаво е да забравяш някои неща.Така ще можеш да се наслаждаващ на живота такъв,какъвто е.
Правих си в последните две седмици покупки на дрехи.Имах нужда от тази терапия.Като влезеш в МОЛ-а, да не мислиш,че само ти имаш проблем ?
Всеки сам, в рамките на отпуснатото му време,трябва да се стреми да изгради своя свят.А какво ще му се случи е съвсем друго нещо.
Поздрави
Невал

Ох, Невал, ако знаеш как ми се иска една сутрин да се събудя и да съм забравила част от живота си - да се е изпарил, все едно не е съществувал.  Тази слонка памет колкото е услужлива толкова е и затормозяваща.