Странно е как тия разнообразни епизоди се появяват и изчезват и си се редуват,един ден е корема подут,друг ден много ми се гади и тоя вкус в устата не ме оставя на спокойствие(дъфкииииии,само дъвча всеки ден по цял ден..),друг ден имам чувството че ще се побъркам че мие нервно без да знам защо, и тия грипни изпълнения ме тормозят и ме боли всичко! ..До оня ден си мислех и сестрата ме предупреди,че няма може би да ми се размине без някакви депресанти.. Но се успокоих малко,няма смисъл от нерви и страхове толкова много..Много е дълго всичко,и като,че ли като си казах така доста се успокоих сама. Вертигото ме е налегнало пак,гади ми се и всичко дето изброих отгоре...но се справям и не им обръщам внимание толкова много вече..
А и се посвиква. Просто някой ден е по гаден от другия,някой ден съм росна и прясна като краставичка:)) В един и същи клуб сме Ралче,по-добре няма как да те разбера..
Точно така си е,всичко си е от медикаментите и си е в реда на нещата..ОО косопада е тук при мен също,не ме е пропуснало и това ..но се оказва,че имам много коса Лорей,много вярно:)
Миналата година ноември месец бях десет дена на един "курс" по випасана медитация. Малко се отклонявам от темата,за да кажа нещо свързано с целия дълъг курс на това лечение,и с трудностите свързани с него..
Та едно нещо много е вярно от медитацията и разговорите там на които присъствах.. Физическата болка е много по-голяма,ако я превърнеш в "психологическа" .. Друг малък пример мога да дам,като акушерка .. аз съм учила много от класическото акушерство. И бабуването или водене на раждането е съчетание от много чакане,много търпение,и много добри думи .. това е от страна на акушерката. От другата страна обаче,колко е по-добре жената да разбира какво представлява раждането,какво точно се случва с нея и бебето през всеки един момент по време на процеса .. не се ли страхуваш или панираш,по-леко минава всичко,даже с големите болки на едно раждане.
Трябва да гледаме на нещата с разбиране,и да не се вдълбаваме в болките и неприятните усещания. Те са тука за малко,има причина за тях и я знаем. Не можем да загърбим една година от живота си,тя ще е по-различна и по-трудна. Но го правим с хубава цел. И скоро ще е зад гърба ни всичко и ще сме много по-здрави. Струва си всичко:)
Ох,трябва и да се похваля де,ето:
Аз имах страшно неприятни проблеми с моя артрит.. до скоро.. Казвам това,защото забелязах,че една болежка имам по-малко.Просто Артритните ми проблеми ги няма,невероятно но факт,и още нещо-венците ми кървят мнооого малко(преди с години имах проблем и с тях)..
Много много търпение и разбиране желая Ралче на теб и на всеки един на лечение:) Прегръдки:)
