Публикации - _Jessy_
1
Как да живеем с хепатита / Re: Хайде да си поговорим....
« -: Април 15, 2008, 02:59:30 »
Здравейте!
Нека и аз споделя как се отрази хепатита на връзките ми с околните.
Първо проявих абсолютно всички отвратителни симптоми на острия хепатит Б, ходих до спешното и т.н., съответно съквартирантите ми разбраха за болестта заедно с мен. Но лекарите още не знаеха дали е Б или А, така че се почувствах длъжна да кажа и на тези, с които съм имала контакт последните дни (общо взето все близки приятели). Може би не трябваше още тогава, но паниката надделя... а и рано или късно щяха да разберат, тук си е малък клюкарник. Аз бях уплашена до смърт... те предполагам също. Имахме някакви познания за болестта, но не бяха особено изчерпателни. Та какво направихме - изчетохме ВСИЧКО, което намерихме за нея из Интернет... не знаехме дали не е А (изследванията не бяха готови), за това и минахме всичко вкъщи с белина, но от там нататък с мен всички се държаха, като с нормален човек. Съквартирантите ми го обърнаха на майтап, а другите ми приятели ми се обаждаха, за да ме успокоят, да ми казват, че няма страшно и всичко е наред... казваха ми - е, и какво, ако е А, най-много и ние да го прекараме, няма да се мре, а си има и добри страни, ще свалим някое друго килограмче. И колкото и да е клиширано, имах нужда от такива думи тогава... наистина ме тресеше огромен страх... че и чувство на вина... ами ако бях заразила и някой покрай мен!
След ден-два изследванията бяха готови, всичко беше ясно, имам Хепатит Б (надявам се не хронично, не е ясно още). Започнах да пазя диетата, много се старая, макар и да не успявам да съм перфектна... и това нямаше как да не направи впечетление на абсобютно всичките ми познати, аз просто коренно промених начина си на живот. Та... реших, че няма от какво да се срамувам, то това си е болест като всяка друга! Та споделих съвсем спокойно с повечето ми приятели още от началото, в последствие и с не чак толкова близките, просто в процес на някакви разговори. Това, от което съм изключително доволна е, че всички ме подкрепят невероятно много! Особено като се има предвид, че сме студенти... всички знаете как е - пиене, купони... изпити... а преди болестта аз бях в центъра на събитията, не пропусках купон (факт е, че обичам живота
). Мислех, че след като разберат, че съм "болна" ще спрат да ме канят по партита и да общуват с мен толкова интензивно... но се оказа че много греша. И сега не съм пропуснала парти, не съм загубила нито един приятел, никой не е променил отношението си към мен. Напротив, адски ме подкрепят, някои даже започнаха също да водят здравословен начин на живот покрай мен 
Понякова всички дружно се забавляваме на факта, че пия само сокче, а понякога се държа по-откачено и от тях... Не ме приемат за различна и неравнопоставена. Това не е тема, която често се коментира, някой я натяква или повдига в някакъв сериозен контекст (освен когато някой просто ме попита как съм)... просто един факт, който си е там.
Не знам на какво да отдам това разбиране, чета, че някои хора не срещат такова... може би е разликата във възрастта, може би различната среда... може би това, че всички попрочетохме доста за болестта... но факта е, че срещнах голямо разбиране от всички приятели и познати. Пожелавам го и на вас... и ви пожелавам да се отървете от предрасъдаците, да го представите на когото трябва, разбира се готови да дадете информация... аз вярвам, че в 21-ви век имаме по-предразположено към разбиране мислене.
Поздрави!
Нека и аз споделя как се отрази хепатита на връзките ми с околните.
Първо проявих абсолютно всички отвратителни симптоми на острия хепатит Б, ходих до спешното и т.н., съответно съквартирантите ми разбраха за болестта заедно с мен. Но лекарите още не знаеха дали е Б или А, така че се почувствах длъжна да кажа и на тези, с които съм имала контакт последните дни (общо взето все близки приятели). Може би не трябваше още тогава, но паниката надделя... а и рано или късно щяха да разберат, тук си е малък клюкарник. Аз бях уплашена до смърт... те предполагам също. Имахме някакви познания за болестта, но не бяха особено изчерпателни. Та какво направихме - изчетохме ВСИЧКО, което намерихме за нея из Интернет... не знаехме дали не е А (изследванията не бяха готови), за това и минахме всичко вкъщи с белина, но от там нататък с мен всички се държаха, като с нормален човек. Съквартирантите ми го обърнаха на майтап, а другите ми приятели ми се обаждаха, за да ме успокоят, да ми казват, че няма страшно и всичко е наред... казваха ми - е, и какво, ако е А, най-много и ние да го прекараме, няма да се мре, а си има и добри страни, ще свалим някое друго килограмче. И колкото и да е клиширано, имах нужда от такива думи тогава... наистина ме тресеше огромен страх... че и чувство на вина... ами ако бях заразила и някой покрай мен!
След ден-два изследванията бяха готови, всичко беше ясно, имам Хепатит Б (надявам се не хронично, не е ясно още). Започнах да пазя диетата, много се старая, макар и да не успявам да съм перфектна... и това нямаше как да не направи впечетление на абсобютно всичките ми познати, аз просто коренно промених начина си на живот. Та... реших, че няма от какво да се срамувам, то това си е болест като всяка друга! Та споделих съвсем спокойно с повечето ми приятели още от началото, в последствие и с не чак толкова близките, просто в процес на някакви разговори. Това, от което съм изключително доволна е, че всички ме подкрепят невероятно много! Особено като се има предвид, че сме студенти... всички знаете как е - пиене, купони... изпити... а преди болестта аз бях в центъра на събитията, не пропусках купон (факт е, че обичам живота
). Мислех, че след като разберат, че съм "болна" ще спрат да ме канят по партита и да общуват с мен толкова интензивно... но се оказа че много греша. И сега не съм пропуснала парти, не съм загубила нито един приятел, никой не е променил отношението си към мен. Напротив, адски ме подкрепят, някои даже започнаха също да водят здравословен начин на живот покрай мен Понякова всички дружно се забавляваме на факта, че пия само сокче, а понякога се държа по-откачено и от тях... Не ме приемат за различна и неравнопоставена. Това не е тема, която често се коментира, някой я натяква или повдига в някакъв сериозен контекст (освен когато някой просто ме попита как съм)... просто един факт, който си е там. Не знам на какво да отдам това разбиране, чета, че някои хора не срещат такова... може би е разликата във възрастта, може би различната среда... може би това, че всички попрочетохме доста за болестта... но факта е, че срещнах голямо разбиране от всички приятели и познати. Пожелавам го и на вас... и ви пожелавам да се отървете от предрасъдаците, да го представите на когото трябва, разбира се готови да дадете информация... аз вярвам, че в 21-ви век имаме по-предразположено към разбиране мислене.
Поздрави!
на някаква холандска фирма... Чували ли сте глухарче да помага на черния дроб ?
Но пък за сметка на това имат много пари. 
