Здравейте на 35 години съм. Преди 4 години ми откриха болестта хепатит. В началото го приех мъжки - все пак всички хора боледуват. Алата тогава ми бе около 2000, но тогава все още не знаех какво е това.
В рамките на 6 месеца асат и алат не спаднаха под 100. След това дойде ред на пегилиран интерферон, който за 2 месеца покачи ензимите ми на около 600 и следващите 6 месеца влизах още 7 пъти в болница, за биопсия, започване на интерферон, спиране поради влошено състояние и високи ензими.
Отчаях се. Разбрах какво е да си безпомощен и обречен и се питах защо на мен се случва всичко това. Тогава една млада лекарка ме насочи към някаква експериментална програма за някакъв нов медикамент. В болницата в която провеждаха изследването ми направиха скринингови изследвания и ме запознаха с програмата. Оказа се, че ще участвам в 48 седмично изследване на Тенофовир и съпостяването му с Адефовир. Колебаех се, особено, когато забелязах, че горните медикаменти са ползвани първоначално за ХИВ. Казах си: "Аха, бяла мишка значи!". При направената ми биопсия преди започване на лечението се оказа, че черния ми дроб е сериозно увреден и просто нямах какво да губя. 2-3 месеца след започване на лечението ензимите се нормализираха и видях светлина в тунела. След 48-та седмица продължих да съм на Тенофовир, но вече не като бяла мишка, а като човек изпълнен с надежди за бъдещето си. Асат и алат в момента са в рамките на 15-18. Знам, че те не са всичко, но вече вярвам в чудеса. Това е накратко моята история.
